отново тъжна съм
плаче ми се
пак
имам нужда от
сън ...

Натириха последните пазачи.
Бръшлян обви стените на метоха.
Девицата краката си разкрачи
под стария и похотлив пройдоха.
Живее в църквата ни кукумявка. ...

Ще свърши лятото ми знойно.
Ще дойде жълта есента.
Ще скочат грижите ми двойно,
ще спре на птица песента.
Ще легне на земя тревата ...

+ Мечтата на юношата
Ах, каква си буйнокоса -
не коса, а свила!
Морска нимфа чисто боса -
где се беше крила! ...

Търся Я
Търся непрестанно - своята Любов,
може да е странно - вече съм готов,
беше Тя до мене - нейде отлетя,
може би е бреме - може би съдба... ...

Познах се в очите ти, щуро момиче!
Как си оплела среброто в свойта коса!
Как пърха в утробата щастливото птиче!
Как пее в сърцето ти славей-мечта!
Познах се в очите ти, дето мълчаха, ...

Рисунка
Графитът погали хартията мека
Рисувайки нежно твоите черти.
Със пръсти погалвам косата ти леко,
Но ти си просто рисунка, уви. ...

Есен
Ще ми липсва тихият ромон
на дъжд,
тъгата в косите и ситните
бръчици около очите. ...

на приятелките ми Роси, Ани и Нели
"А как бих искал с някого да разговарям,...
кафе да му варя и в болките му да се вслушвам".
Борис Христов
Ще ти сваря кафе. Ще поговорим. ...

Бях сигурна, че когато обичаш, не бива да бъдеш егоист... Какво мислих аз? Ревнувах ли?...
Бях щастлива, защото пред очите ми не се откриваше по-хубава гледка от тази, когато го гледах как държи китарата в ръцете си и нежно докосва душата и струните и... "
Диляна Борисова

Горчивият ù сок бе най-сладката му награда,
при такава отрада - да бъде с нея, а тя да бъде възнаградена
грешката му предишна - да не я е познавал, ще е простена.
Сред жалост студена, две бедра топли и бели намери,
с разсъдък премери, бивакът там си устрои ...

Само той в сърцето ми се вмъкна,
само него там допуснах.
Неволно влезе, тихо се промъкна.
Кога обаче, май пропуснах.
Идват други, пробват да останат, ...

Има хора, които те вдъхновяват. Такива, които оставят толкова траен отпечатък в съзнанието ти, че е трудно да бъде заличен. А и не искаш. Хора, които те заразяват с енергия, с колоритност, с щастие. Техният хоризонт е необятен. Един съвършено различен космос, където „не мога“ е паразитен израз, койт ...

Изборите свършиха и ето...
ликува в Парламента ДПС - то!
С тази партия, с онази
доволен е Доган,
а нази - нази Господ да ни пази.

Къде си в тъмнината? Къде си в светлината?
Далеч от моето сърце, далеч от всички нас си.
Как майчините ласки да забравя,
как милите думи да отнема?
В полет да те търся, аз ще поема! ...

Слънцето навън блести,
искам до мене да си ти.
Искам да си в моя ден,
от ярко слънце озарен.
Искам да си моята луна, ...

Любима
Всяка нощ гледам замечтан към Луната,
нейните великолепни светлини и лъчи
във всеки миг ми стоплят нежно душата,
- псувам, кълна и се мразя, ...

Обрулени от ледения вятър,
размятат клони пръстите си криви.
Като фалшив, раздран декор от стар театър
небето зее с кръпките си сиви.
Безчувствен и сънлив дъждът се стича, ...

Пиянска история
На брега на реката съм. Изтегнал съм се грациозно досущ като талпа.
Един услужлив дъб ми хвърля сянката си и от време на време по някое закачливо листо. Май не съм му безразличен. Птичките пеят, тревичките шумят и прочие. Безразлични са ми, дъбът също.
Втренчил съм поглед в отсрещния ...

(това стихотворение е посветено на всички мракобесници)
Издигам се на пръсти над живота.
Надничам изпод мрачния му ръб.
Лъч светлина извайва пак окото.
И става моят влак за дълъг път. ...

Fateful
Gently the sun disbands the day
She welcomes the night
And its keeper the moon
One moment for eternity ...

По изгрев върхът Полежан
с брадатия вятър флиртува,
а той мени се всеки миг -
от чудна, влюбена стихия,
във феерия, в дух, мисъл, ...

Елегия- 4...
Ти помниш ли, как някак неуверено
самотна птица в залезът кръжеше,
когато проумяхме, колко временно
бе чувството, което ни държеше?... ...

Октомври кима, кима,
листата падат, падат,
октомври е любезен
и все се извинява,
че пак ще дойде зима, ...

Обичам живота!
Обичам го страстно...
Но въпреки всичко
забравям това!?
И грешки допускам ...

Видение в зори
О, как прелестно цъфти,
в зората твоето лице,
създавайки илюзията, че
ново слънце се роди. ...

- Джулс!
Стреснах се , и когато се обърнах видях Майкъл. Боже, това е Майкъл. Не можех да повярвам. Майкъл беше най – добрият ми приятел. Беше заминал за Филипините за 3 месеца през лятото и ето, че се върна.
- Майкъл!
Скочих и се хвърлих в прегръдката му. Така ми липсваше едно приятелско рамо и то ...

Аз съм вълна
от дълбините в океана,
и животът ми е безконечен бяг,
завинаги не мога да остана.
Знам, че си омаен бряг, ...

Малко странен навярно е, знам,
в него свойте чудатости крия,
и измислен за друг, неразбран
е навярно светът ми хартиен.
Но е пълен с уютност и плам, ...

Ой ти, Вардар, ой ти, Вардар,
мътен, яден що течеш ти,
миналото помниш, Вардар,
край тополите ти – свещи.
Самуилови войници ...

Много е късно и рехав е мракът -
вече разрежда се на ранина.
Вънка на прага две сенки ме чакат -
малко момиче и стара жена.
Утре сме трите - "светата троица". ...

Театър
Синьо и тъжно е.
Навън пак вали.
Докосваш ръката ми,
а режисьорът мълчи. ...

Аз съм жена в бяло
скрила под венецианска маска
разкъсано копринено сърце.
Димът на бялата цигара
скрива виното червено ...

не бе живот
не бе и мъка
не бе и щастие
в детските ми очи
проплакано детство ...