Тепетата на Пловдив щом премина,
аз вече виждам нашия "балкан",
това за мен е истинска причина,
да сметна,че постигам своя план.
Това е логото на моята "родина", ...

Стига сме играли на игрички
с топчета и със парцалки...
Нека се поучиме от всички:
без игрите на пързалки.
Нека да сме откровено точни ...

Здравейте приятели,
Това е новата ми песен, композирана от мен. Приятно слушане! :)

Отварям си едното око. Още не се е съмнало достатъчно. Затварям го. Унасям се. Точно насред най-сладкото някъде напреки на унеса ми се чува дрезгаво кукуригане на петел.
Дааа…
Поглеждам към прозореца. Определено не е лято. Вън вече не е толкова светло. Потривам вежди и клепачи. Нещо им е трудно да с ...

За повече музика https://soundcloud.com/dub-k-beatz

Боли ли да виждаш колко щастлива съм без тебе?
Боли ли те да търсиш във всяка друга мене?
Боли ли да държиш ръце по-студени от камък?
Боли ли да гледаш в очите без пламък?
Боли ли да говориш без да те чуват? ...

Ежедневие
Аз съм като дългото чакане
пред вратата на моя ден.
Уморена съдбата от вайкане,
случайно забрави за мен. ...

Бойко:"ГЕРБ ще ви оправи."
Как?Като ни дави?
Пак монополите ще смучат,
а народът ще живее като куче!
Пак ще ни третират като животни, ...

Съмнение
Аз дълго чаках, дълго се надявах...
Съмнение проникваше във мен.
Прогонвах го и пак отново вярвах –
щастлив ще бъде утрешният ден. ...

Старият замък,намиращ се във вътрешността на страната,бил най-подходящото място за това. Природата наоколо била прекрасна. От двете страни на замъка се простирали гъсти вековни гори върху високи хълмове. В подножието им растяли дъб, бук, клен, бреза, трепетлика. А по-нагоре се извисявали бор, смърч, ...

“ Ах, кой ли би могъл да разбере
момичето с тъгата мълчалива!
… едно момиче и едно море…
И сянката, която си отива…
Изпращам ги с очи във вечерта ...

Не ме оставяй да заспя!
Отмаляла не ме
оставяй да заспя.
Приказката наша
нека продължим. ...

Чети, чети, приятелю!
Неостаряващата
Книга на Живота ти чети.
И цитатите любими свои
с чернилото на болката си ...

С крила пришити на раменете крехки
не мога да летя и поря небосвода.
Не искам да повтарям стари грешки
и затова аз просто ще си тръгна.
Дори със камъче в обувка стара, ...

Самотен бях, унил, нещастен.
Потънал в тежката съдба злощастна.
И бягах, и крих се да забравя,
да изчезна и тихо да ридая.
Самотен бях, унил, нещастен. ...

Рядко ме спохожда музата,
идва най-нечакано,
в миг докосва ме с крила
и отлита чудото...
Казвам и - при мен ела! ...

предразсъдъци
обществени мнения
размишления
без никакви прозрения
изкривени дадености ...

Магичен стих
RemaTe
Никога ли няма да го разбереш
за теб оставам си загадка
и този който гледа ни отгоре ...

- К'во пък е това? - ще попита някой, който или няма facebook профил, или е около 60-те.
Ха-ха и аз като един представител на "новато поколение" ще ви разясня. Таа, селфиТУ е снимка - просто казано. За да си направиш качествено "селфи" трябва да имаш супер-дупер модерен телефон от рода на iPhone 5s ...

През прозореца на спалнята ясно се виждаше голата ѝ фигура, изтегнала се на леглото с дясна ръка между бедрата. В топлата тъмнина единствено светлината от лаптопа очертаваше извивките ѝ, надигащи се като вълни. Гледам я така вече цяла седмица, знам къде ѝ харесва, знам колко време ѝ трябва и как зву ...

Страхувам се
от мрака на живота
и този страх
живее вътре в мен.
Заключена ...

Срещал ли си досега жена-пожар,
която носи огън в сърцето?
Не ще да се спасиш, дори да си пожарникар,
когато с обич срещнеш и лицето.
С очи от пламък първо ще те прикове, ...

Малки, червени камъчета ни топлят.
Голяма, синя топка огрява водопада,
за да му се радваме и жертваме момента
за него.
Огромни, черни стълбове крият зад себе си ...

Didn’t seem to matter that much to me,
‘Cause I was always too damn blind to see.
Caught up in what I wanted you to be,
Turns out the only person getting fooled was me.
Не изглеждаше, че беше толкова важна за мен ...

Какво, че денят се изнизва?
Нали утре пак ще е тука.
Доволно сърцето почуква
от изгрев до залез до изгрев.
И аз съм безгрижно капризен, ...

Опитва се градът да заглуши
цигулките на нощните щурци -
с боботещия си, ехиден смях
изкуството им да засипе с прах,
да го изпрати във забвение, ...

Митко вече е голям, раницата стяга.
Молив, гума, химикал и тетрадка бяла.
Батко гледа го през рамо, малко му се мръщи.
Пак ще става сутрин рано, ще му липсва вкъщи.
И на Митко и на Ванко много им се иска. ...

На всяка магия чара се губи.
Губи се чувството нежно на обич...
А празното твое легло
го напомня зловещо.
На тъмно седиш - ...

Любовите ми са като море.
Любовите умират и се раждат.
Морето е примамливо за мен,
но в него мога да умра от жажда.
Страстта е като странстващ албатрос. ...

Следващата седмица ми се стори протяжно дълга. Шефовете бяха изнервени, а офисната работа извираше като досаден водопроводен теч. Господин Казанова отбелязваше присъствие в социалните мрежи и се плезеше дяволито от прозорците на месинджъра. Ама какво изобщо намирах в него? Нито беше красив, нито беш ...

Леко пристъпвам напред,
бавно ходя на пръсти...
Стъпвайки леко върху тънкия лед,
наоколо всичко шепти...
Отново пристъпвам напред ...

"Чакат ни още тъй хубави дни..."
Когато си между живота и смъртта, дори само хипотетично, осъзнаваш много неща.
Звучи банално и изтъркано, но на никой не го пожелавам. Изпадаш в странно състояние. Страхуваш се. Отчайваш се. Разбираш колко си малък и незначителен, и колко си заблуден. Много бързо жив ...