Есенно
Тъжна ли си, есен, или натежала
от плод да го носиш към зимата бяла?
Тъжна ли си, есен, че напълни лина
с грозде закопняло за Нова година? ...

Натрапват се на обществото,
човеци долни без морал,
страхуващи се от дървото,
и от крадения капитал.
Кавгата е за тях реклама, ...

Всяка прилика с лица и събития не е случайна!
Бойна машина купих си вчера
и тръгнах със нея в гората!
Е, късничко беше - чак след вечеря,
но така се изкарва заплата. ...

Събуждам се
с неоправданото очакване за щастие,
което се е свило пред прага ми
до каменистата възможност
на парижка уличка… ...

Белязана
От тебе няма никва полза.
Ти не знаеш нищо.
Ти си мързелива,
чувам аз отвред, ...

Шопен обичам. Нежните поети.
Стихът стои като изваян.
Листото, залезът, щурчето.
Тревата окосена ляга.
И ведрия небесен свод, ...

Но тъй като (внезапно), заваля,
а вятърът е свикнал да не плаче,
извиках. Към прииждащия Мрак.
И знаех, че си Ти. И се вторачих!
И после те открих... А в Утринта, ...

Целувай ме, както изгрева - морето,
чакам те...
Докосвай ме, както залеза - сърцето,
чакам те...
Нежни думи, на ухо - прошепвай ми, ...

Пликът от писмото ми
Писмо ти написах - разплакана,
във него ти казах това,
което премислях - объркана,
написах ти мойта тъга. ...

Не, няма ме. Отдавна тук ме няма
(случаен, блед детайл в интериора ти).
Отидох да си срещам звездопадите
и там останах. Някъде в просторите.
Заминах. А изгубих ли? Намерих се! ...

Често се търся последен
в тихите улици вън,
но е отминал безследно
детският двор с моя сън.
Често се моля неволно ...

Охридска приказка...
(балада)
Болен ми лежи Миле Попйорданов...
Народна песен
Във залезът тъжно просветна, ...

Израснал, като габър,
и в сърцето храбър,
живея във гората
с мъзгата под кората.
Раста между дървета ...

Сега оттам минава магистрала;
пресича с черна лента пустошта.
Тревата – прежълтяла, изгоряла,
полегнала в примирие в пръстта.
По нея гладни врани обикалят. ...

Те не си падат по изневерите.
Те, от катран, са по-черни.
Те са ми и аверите.
Те са приятели верни.
Те не спят при жените си. ...

О, темпора, О море !
Ама, че времена, ама, че нрави
всеки гледа да те "оправи"!!!
наоколо само лъжи, измама -
никой не пита за тате, всеки пита за мама!?! ...

Аз исках да ти кажа, че обичам,
в очите ти да виждам своя свят.
Аз исках да ти кажа само, че ми липсваш,
но устните ми думите пестят.
Не исках никога да те загубя, ...

Скъсаха се струните във мен
и всички птици вече отлетяха,
и няма нито вечер, нито ден,
сама надянах аз иконостаса.
Сама заших тъгата си стаена, ...

Брат ми лекар е. Отдавна
отпуск той не е видял:
– Братче, как от тук да шавна!
Нито ял съм, нито– спал...
Всеки ден пред кабинета ...

Никоя
Аз съм мрака на своите желания.
След себе си оставям пепел -
спомен за сърцето си разбито.
С вятъра ще отлети прахта ми - ...

Да имаш Вяра и Надежда, и Любов!
И повече не ти е нужно.
Да бъдеш нечий мислен благослов!
Душата ти да грее с порив южен.
И да запее тишини вселенски хор ...

Една жена на петдесет,
запазила във себе си момичето,
усмивка ведра ще ви поднесе
и няма как да не я заобичате.
Една душа добра и нежна, ...

В колкото Любов се взираш,
даже в стотни килограма,
щастие не ще намираш,
щом не е Любов за двама.
Трябва да е споделена ...

В памет на покойния ми баща - Винченцо Мисана
Когато бях млад, се стремях към Цялото. Към пълната Истина. Навършвайки 28 години получих усещането, че съм на прага да постигна това Сливане с Цялото. Бе невероятно осезаемо усещане. Усещане, че съм стъпил на някакво особено място, на което е написано: ...