Винаги съм искал да мога да летя.
Не, не със самолет, делта планер или да скачам с бънджи или парашут. Искам така, както го правят птиците-да мога да разперя криле и... Дори го сънувам понякога - усещането е фантастично, дори ме е яд, че се събуждам. Иначе съм пробвал и скокове с бънджи и парашут - ...

Така я жадувам, мила...
Добрина!
Каква дума само...
Мека като коприна,
като ласка, ...

„Предчувствам...
Някъде наблизо
една самотница ми махва –
потайна като Мона Лиза,
издайна като Гола Маха" ...

Беше някъде към 1230*, когато телефонът пак иззвъня.
- Кой пак бе!? – нямаше отърване. Но пък беше Мишо.
- Радев, стягай се за Черешиш тая събота и вземи повечко пари, че ще е с приспиване.
- Е аз съм закъсал. Ще гледам да взема, ама не гарантирам. Ще се събираме ли за подробности?
- Ще се обадя доп ...

Една година учим се без тебе -
да дишаме, мечтаем и вървим.
Една година е урок - молебен,
как с болка и с любов да продължим?
Липсваш ни във всеки миг съдбовен. ...

Es tut mir Leid doch
Ich muss leider gestehen
Es gibt Dinge auf der Welt
Die sind – leider geil.
Съжалявам, ...

"Something To Remind You"
So this is it
I say goodbye
To this chapter of my ever-changing life
And there's mistakes ...

Дойдоха за него през нощта,
и той бе окован.
Оръжието му намерили
при обира голям.
Завлечен до участъка, ...

Дали ние криво му се молим,
или Господ криво ни разбира,
та молитвите ни игнорира?
Може би човека ненавижда
или сам не знае какво прави: ...

Целуни ме силно преди да тръгнеш, нека усетя по мене дъха ти.
И в безсилна пред теб да ме превърнеш и да слушаш как тихо шептя ти.
Да! доближи се, отнеми дъха ми. Нарани ме силно преди да тръгнеш.
Усещам ръцете ти по мен, устни до устни, жива страст в целувка.
И сякаш сияйно проблясват очите, и все ...

Разходих се в душата ти. Непредпазливо.
И се препънах в минала любов.
Мъжката ти същност трепна. Диво.
И ме пожела. На глас.
Тихо... И някак си свенливо...(!) ...

Посивелият калпак на бай Кольо идеше откъм прашната селска улица. Цървулите му пристъпваха в коловозите, издълбани в земята. Безброй каруци бяха минавали по този път и още безброй щяха да преминат. Това беше пътят, водещ до съседното село- Драчево.
Д`митре, идвам от къщата на чорбаджи Петко. Иска да ...

В очите ти бяха очите ми,
в душата ти - мойта душа
а не можем сега да разчитаме
даже виж - на любезност една.
Нима беше всичко напразно, ...

Ех, море, море.
Днес пак съм при теб.
Гледам те колко си красиво,
със сините вълни, с чайките,
с вятъра който така нежно ме докосва. ...

Когато не го чакам
точно тогава той върви
срещу мен
душата му е непокорна
покрита в сняг в слънце ...

Тая моя душа, отчужди се от мене!
Като блудница тръгна да дири подслон,
с изпочупени нокти, издрани колèне,
спирала размазана, лъскав блузон.
Спря, дето сбират се всички посоки ...

Витоша забулена в дъждовен облак,
който тъжно се влачеше към града.
А вятърът сърдито и бурно бучеше,
прививайки дърветата с кънтеж.
Душата ми в тон с тъмата, ...

Не е порок метричната система
в която е прието да се пише,
че трудно се чете една поема,
започне ли нащърбено да диша...
- За броя строг на сричките проклети, ...

Ти - нежно гълъбче до мен,
радваш ме и този ден.
Светлина гали ме безспир -
красота носиш в моя мир.
Лети, лети, лети ...

Останаха ми някакви криле
да полетя над себе си, над смога...
И уж летя, а дишам със хриле
и да позная този свят не мога!
Не съм уверена дали съм птица, ...

Ще пия... от мъка... ще пия,
ще пия... до капка последна,
тази горест... във мене... стихия
ще бушува с вихрушка победна.
Ще пия... от болка... ще пия, ...

Моля те,разреши ми да те обичам!
Не ме отричай ,защото съм тук и ме има.
Нека погаля въздуха около тебе!
Бъди ми лято в обречена зима.
Бъди пролука,процеп към светлината, ...

Лодката
Едва, едва се полюлява
морето с утринния бриз...
Към хоризонта лодка плава
със устрем дързък, напорист... ...

Измислени лягат си дните.
Жадуват за сън закъснял.
Подреждат си пъзел мечтите.
в щрихован каданс черно-бял.
Проплакват от ъглите струни. ...

ПРОЩЪПАЛНИК
Вие може и да не го помните, ама аз – да: и не защото съм проходил късно, а защото от малък съм си паметлив.
*
Та значи, беше едно слънчево утро, кога баба ми ме измъкна от „паяка” и подкрепяйки ме с два пръста, ме заподканя:
- Хайде баби, ходи-ходи-ходи-ходи! ...

Когато казвам, любовта ни,
аз нямам предвид "любовта"...
А чувство гдето ще обхване,
и други чувства към света.
С туй чувство често ни поднасят, ...

По устните ми жар неугасима,
следи от твойте пръстчета.
Звезди където трябваше да има,
сега блещукат кръстчета.
Душата вече трудно се побира ...

Вътре в себе си аз се обричам
на последното лято отминало -
очертават краката ми боси
две подкови от пясък за символи.
И наднича главата през Рамото ...

Дойдох, видях и... си отивам.
С това се свършва божият ми вот.
Живях, горях, сега изтивам
и искам нещо, за да бъда гот.
Последно слънце да ме сгрее. ...

Благодарен
Сетил милувката на вятъра,
сетил слънчеви лъчи..
вдъхнал аромата на цветята..
поглеждам към вас, ...

Останах очакваща като присъда,
тръпнеща да се изрече на глас.
Останах забравена, като разлъка,
тихичко кървяща в нечия душа.
Останах черна, като мъка, ...

Силните се мислят за големи,
а слабите се чувстват малки.
Все гледаме чуждите проблеми,
а не виждаме колко сме жалки.
С главите си кухи, но здрави ...

Тази нощ е тъжна луната.
Тази нощ около нея няма звезди.
Тази нощ ù остана само Земята.
Две самотни, осиротели звезди.
Закачливо премигна отгоре луната. ...

Прояснени небосклони
Пърхат пъстроцветни пеперуди
през симфонии на птици и жита.
Замечтан безкраят се пробуди
из пределите на сънните недра. ...