Мутри, в затвора не бяхте,
дето трябва да лежите вий.
Нима не проумяхте,
че мразим ви ний!?
Докога вие хората ще тровите? ...

Стоя. Плача. Умирам всеки миг. Слънцето сутрин изгрява, но болката която се крие зад това слънце, онази пронизваща болка която не ти дава мира. Онази болка породена от един човек. Ако започна да описвам болката ще е твъде дълго за описване. Тя е онова чувство което всеки миг е в теб. Всеки който е д ...

Звезден миг
Вечер, когато нощния мрак
посипан е в звездни лъчи –
виждам сияние, дава ми знак.
Пристига при мен и мълчи. ...

Ще те чакам.
Да ме заобичаш пак, ще чакам.
До края на вечерта,
до края на света ще чакам.
Ще те чакам сам на плажа ...

Стоях безмълвна,
отново гледайки навън,
деца играеха свободни, чисти,
а аз играех с тях насън.
И как искам да се върна назад ...

Ще затръшна вратата след себе си,
ще замина внезапно нанякъде,
ще забравя за малко за тебе,
ще замръквам във пустото. Лято е!
Ще загасям звездите. Без тях ...

“Илюзия” нарече любовта ми -
зная, мили, трябваше така,
избор между плевели и тръни
ражда само болка и тъга.
Розите отдавна прецъфтяха, ...

Глава 7: Контакт
Друго си беше човек да се изкъпе след толкова дни мизерстване. Последната им баня беше в Хоуп, а след това бяха пътували в какво ли не, търкаляли в тъмници, бити, и … Тръпки побиха Крон при мисълта за последното. Да можеше да му изтрият и спомените така както му се върнаха обратно п ...

Поиска от мене да ти липсвам,
оставих те да полетиш.
Крилата си развя и тръгна
далеч от мене да тъжиш.
Поиска от мен да те разлюбя, ...

процеп за ума...
врата за ужаса...
огледало за случайно надникнала звезда...
капан за бъдещето...

Аз пиша за нас тази песен
във топлата есенна нощ.
И в спомени скъпи унесен,
припомням си наш`та любов…
За нашата младост голяма; ...

Във времето се разпилях,
защото имах много цели.
От стресове се разболях,
че и от мъки в мене спрели.
В жена си целия се влях. ...

Било е в много древни времена когато е имало други небеса и друга земя.В едно далечно царство, там някъде накрая на света, векувала безкрайна и гъста гора.Толкова високи били в нея дърветата, че върховете им не се виждали. Дванадесет човека едновременно не можели да обхванат дебелите им стволове с р ...

Прости меня, младший брат!
Я так пред тобой виноват.
Пытаться вернуть нельзя
Того, что взяла земля.
Кто знает закон Бытия, ...

Това поле, ръждиво като мен,
превръща се на утро полусиньо.
Така започва всеки Божи ден
със вкус тръпчив по устните на вино.
Повдига си мъглата към била ...

Май пропуснах едно сбъдване – своето.
И да си живуркам май посвикнах - в кризи.
Да лепя пропукано ми стана навик,
кръпки да пришивам върху бели ризи…
Но прокървиха под иглата пръстите - ...

Аз съм малка, колкото точка,
а наоколо само тирета,
всичко е толкова плашещо,
когато си сам и трепериш.
От студа на твоята липса, ...

Да я желаеш, без да можеш да я приближиш.
Да таиш тъй силни чувства, без да можеш да ги споделиш.
Да не можеш цяла вечер в леглото да заспиш,
от страх пред нея утре да се провалиш.
С часове да береш цветя, които мислено ще и подариш. ...

Сред пясъците на Саркания. Част втора: Експедицията
Автор: Светослав Александров
Карта на света Саркания:
Днешната проповед се оказа футуристична и това напомни на Евелин за странната ѝ вчерашна разходка. Девойката се разстрои. Тя преминаваше през един от странните парадокси на религиозността – хем ...

Сигурно имаме сто самоти,
само че някъде чакаш ме ти,
чакам те в осмия цвят на съня,
слагащ начало на нова дъга.
Хващаш ме, хващам те, пак сме деца, ...

ВИНОВНИКЪТ
Дотегна ми светът да бъде само болка!...
Но знам, че за това аз нося си вина...
Да бях невинен, щях ли Богу да се моля?!
Виновен съм,че злото взима преднина. ...

Много тихи тревоги и болки рисуват
по лицето ми с живи бои
набраздени следи
от изминали зими
и от болки, ...

2504
Борислав Ичев
Обожавам момента, в който всичко затихва, точно преди треньора ми да свирне и целият ми отбор пак да започне да тъпче земята като стадо говеда. Сякаш това е миг на съвършенство – пълна тишина, в която можеш да събереш мислите и да се отпуснеш. И естествено, докато се усетиш, мелет ...

МИНАЛО
На К.
Обичах те, но вече не.
Липсваше, но вече не.
Вече нищо не е същото - ...

Аз често питам се отде е тая нейна сила,
всевластната й младост над света не знае тлен,
непознатата до вчера ти става мила
и без оръжие сърцето твое грабва в плен.
Тя няма крепости, войски и боен шатър ...

Горският съвет допитване направи
за учител кой да избере.
Совата, решиха всички,
малките към знания да поведе.
Важно очилата тя си сложи ...