Тихите желания
Гледам сънища на твари, неспокойни,
мислят, не споделят, търсят празните окови.
Търсят роб, който да издигне техните гробове,
дори да искам да помогна, бутат ме, позор е! ...

Вместо мен задаваш въпроси, вместо мен отговаряш -
на кръглата маса със свещи бутилка вино оставяш.
Вместо мен прегръщаш усмивка, вместо мен пълниш чаши -
събирана смелост триумфира с плахи овации.
Вместо мен ухажваш надежди, вместо мен сочиш жокер - ...

Тя: "Човеко, бъди достоен за цялата красота, която виждаш и не виждаш!!!"
Той: "Върви по дяволите с тази красота".
* * *
Залезът бе тъжен, наситен със спомени и обещания за утро.
Тишината му бе верна. Пророни сълзи. Нощта ги погълна. ...

Мразя те
Мразя как ме гледаш,
как се усмихваш,
как ме докосваш.
Мразя как ме прегръщаш, ...

Сервилността е просто нелечима.
И Синода български не подмина.
Орден "Св. цар Борис - Покръстител"
реши да подари на премиера от Банкя.
Тия хора имат нужда от свестител! ...

Учителката мила,
така е тя красива
и ето виждам я сега
да влиза във часа.
А учениците ù обещават ...

Минавам през тунел, в който няма въздух, за да дишам.
Клаустрофобия, дезориентация и конвулсивно придвижване.
Задушавам се, паника, а само сантиметри се плъзвам.
Не виждам светлина, но трябва да вярвам в нея.
Добро утро скъпи, приготвила съм кафето...

ст`орих всичко
за да те спечеля
не успях
но щеше да е грях
да не опитам ...

Не ме е страх от болката, най-малко от смъртта,
тъй плашеща животите безлични.
Обвита във мистерия, пробождаща плътта,
изсмукваща копнежите предишни.
Не ме е страх от празното, във него аз кънтя, ...

Не вярвам в живота.
В хората не вярвам.
Не мисля за него.
Не мисля за тях.
Всяка мисъл е грях, ...

У М О Р Е Н А
Вече чувствам, товарът тежи.
Облягам глава на годините.
Всяка възраст е стръмно препятствие.
Преминах през всички в галоп. ...

На малката приятелка
Аз никога не съм ти казвала,
че този свят е въртележка.
Ще ти прилошава всякога,
допуснеш ли случайна грешка. ...

Аре стига, бе! - 6
Както и да е!
Сашко се качи в таксито и потегли. Махна ми с ръка.
О, Боже!
Забравих за Ташко. Заканата... парите... ...

Хайде, циганки,
приберете децата си от поляната!
Нека вятърът да разхвърли
кашонените ви къщички!
Приберете шалварите, ...

Скъсан лист, понесен от порив
на вятър от север, високо видях.
Небето графит, в душата ми горест;
кога безвъзвратно в живота умрях?
О, листе, кажи ми, над облака черен ...

Аз нямам вече капка сила за поредното сбогуване.
И всички петъци тринайсти в календара ще зачеркна.
Мълчанието ми е мамещ океан. Ще го преплувам.
На този бряг издигнах храм от думи. Ала мразя черкви.
Не ми останаха клепачи за гуляй с катун безсъници. ...

... топли устни
капки кръв
от бодлите
на розата...
по тялото ми, ...

... е назовимо с едно име
Не искам да съм жрицата в любовен храм,
че капка обич жриците не получават.
Слуги и неми пленници са на фетиш избран,
а служенето в храма култ е към измамата. ...

Косите ни вече са доста прошарени.
И бръчките не са някаква новост.
Душите ни все още несмачкани...
Все още си имаме нашата гордост.
Няма я онази напета походка. ...

От блясъка на своето его -
залъган от собствен екстаз...!?
Повярвал че може да литне
по-високо дори от Икар.
Вдигнал високо главата!? ...

С кинжал в сърце през пустош скитах
и с кръв в ръце душа си давех.
От черен камък аз излитах.
От слънчев пламък сняг аз правех.
Аз птица бях. Крила превърнах ...

На чудна приказна пътечка
вълчица и койот се срещат.
От душицата ù светла, нежна мила
страшна сила заизвира.
Объркан тук безделният койот ...

В таз история човешка
с болка в тъжното сърце,
мъжката сълза е тежка -
мъката е налице.
Мъж да плаче - нетипично. ...

* * *
Когато красивото омръзне, харесва се грозното!

ЕСЕ
Госпожата ни възложи да напишем есе за справедливостта.
- Сложна е темата – каза баща ми. – Някакви уточнения няма ли? Каква част от справедливостта трябва да анализираш?
- Не знам. Просто есе за справедливостта – отговорих.
Баща ми помагаше в такива случаи – беше юрист. Когато дойдеше време да ...

Вечери в хоремага
Евроатлантически ценности
Тази година март започна със слънце и почти пролетно време. Приласка ни като жена в началото на връзката и после се разфуча, като дърта вещица. Заваля сняг и се не спря, има-няма пет дена. Над осемстотин селища в страната останаха без ток. Село Плешивец не ...

Повикай ме след страшната си буря...
ще дойда в миг живот да ти даря...
защото аз съм в тебе влюбен,
нали съдбата ми това избра.
Поискай ме с вълшебните си думи... ...

Жило
Светят ордените на хаджи Иванчо Пенчович...
Някой се е влюбил във властта си до полуда.
Лази подличко на ниско верноподан женчо.
В българско смърди целувката на Юда... ...

Ежедневие
сред безсмъртната суета
на вселенската суматоха
всеки ден смъртно върви
и от време на време света ...

Играхме си на жмичка
десетина дена,
играхме си всички
в тъмно и студено!
Едните се криха ...

Животът е твърде ироничен.
Дава ти тъга, за да разбереш какво е щастието;
шум, за да се насладиш на тишината и отсъствие,
за да оцениш присъствието.
Ерих Мария Ремарк ...

Помниш ли първата ни среща
под шепота на белите брези,
в ръцете ти - въглени горещи
как къдреха се моите коси…
Като птица в прегръдката ти яка ...

Живеехме си във панелен блок –
блок като блок, от Татовото време –
ни много нисък, нито пък висок,
блок с обичайни битови проблеми.
Но ето – демокрация дойде! ...

Обкичена със обич ставам пролет
с ухания на цъфнал цвят,
и влюбена във необятен полет
на птиците завърнали се пак.
Гнездото във мечтите си подреждам ...

В полите на Пирина сгушено,
селцето е малко познато,
но стари легенди разказват
за нещо, по-ценно от злато.
В село Златолист е живяла ...

Бяха тук щастливите ми дни.
Светлината разпиля се,
тичам след сподавен вик.
Чувам дядо през сълзи нарежда,
татко свел глава, в бяла рокля ме ...

Руснаци, изтеглете своите летци
от комунистическата държава!
Виетнамци, дръжте се като овци,
няма лошо да ви унижаваме!
Греят ни още на Сайгон лъчите, ...

О, дяволи излязохме на старта.
И тръгнахме да търсим келепир.
Създадохме курорти като Ялта,
не сме страна сега, а панаир...
Посяхме жито, в родните полета, ...