Родих се само в храсталаци,
един не беше като мен.
И се учих като вълка, единака,
да живея ден за ден.
Растяхме, ала те не се променяха, ...

Ти си тук -
протегна ли ръка и ще те имам.
Липсва ми да вярвам в теб.

Когато децата се появят на бял свят, те са невинни и недокоснати от тъмнината, живееща в душите на големите. В повечето случаи преценката им относно околните е по-добра от тази на възрастните, тъй като са безпристрастни, с липса на предразсъдъци и завист. Те виждат кое е истински красиво и кое не.
Д ...

Трамвайни страсти
Един футболен фен
с неразрешим проблем,
се возеше в трамвая
отзад в на вагона края. ...

Кафе и цигара
RemaTe
Обичам точно този миг,
потънал в своята мъгла,
поканен съм на среща с Бог ...

Опитах се! Няколко пъти! И пак и пак... и ми писна!
Напускам!
Отказвам се...
Нямам сили вече аз...
Да се боря, ...

Дните ни летят като каляска
по нанадолнище, без кочияш,
но това не трябва да ни стряска,
все още хора сме, а не багаж!

Вече нямам оценки, Учителю!
Нямам вече тетрадка и скицник.
Имам свои закони неписани.
И живот на куплети и срички.
Нося своите гръмки падения. ...

Имах надежди, но нямах усмивка,
хвърлях се смело във боя напред,
вечер на раните правех промивка,
сърцето си пазех от буците лед.
Те не полепваха, те не успяха ...

Пергаментът на есенните листа –
четиво за отчаяни птици…
В библиотечния хълм на града
декламират в захлас политиците…
И в интимния унес на проза, ...

There they stood. Both of them were frozen and just didn’t know what to say or what to do. Either thought they’d do something wrong so they just stared at the floor. She dared to look into his eyes. They were filled with pain and that broke her even more inside. She just wanted to go to him and hold ...

ПРИТЧА ЗА ВИНАТА
Люба Кулезич за България:
"Тя е застрашена да бъде заличена от тези,
които са готови за излапат и слънцето!"
Из предаването на Нова телевизия ...

Промъкна се небето в моя сън
сграбчило хиляди цветни поляни
и още толкова чакаха вън
застинали в спомени от лани…
Отметнала косите си назад ...

май 2014 Румяна Славова
Ще протегна длан да те погаля -
занемяла от привличане!
В сянката на твойте мигли
ще се сгуша ...

Огнено
Изгарям те във мен...
в закърпен стон, в посивели руини.
Жадно се забулвам в празни далнини,
спомени рисуват луди, диви тишини. ...

Идваш с позлатените крила,
донасяш пъстри, нежни багри за света.
Обрисуваш в жълто, във червено горските поля,
разкрасяваш с диаманти полските цветя.
С мека светлина галиш всички същества, ...

Почти бях обичан,
почти бях обичал,
почти съм се вричал,
почти душа съм събличал.
Почти съм се радвал, ...

Във мене си. А аз съм в скута ти...
Два микрокосмоса във две тела.
Отвори се портал към вечността в минутата,
в която топлината ти се в мен разля...
Прокарвам тръпни длани по лицето ти. ...

От земна майка Той е роден,
от Божествен баща благословен,
свят дар в сърцата ни вграден,
да бъде бяла светлина отреден,
която в тъмното на душите свети, ...

старецът
със сивата си шапка
разхожда пролетни врабци
бягам
от мислите на посребрен следобед ...

Сън наяве
Сънувах те с отворени очи.
Видях те ясно, идваше от Нищото.
Ухаеше на пролетни лъчи,
на топъл хляб, на вино и огнище. ...

Убежище
Обсебват и владеят страхове
инстинкта ми
да си създавам настояще.
Отхвърля ли ги- ...

Тя иска всичко да е подредено.
Чувствата за този - рафта долу.
За другия - полицата във ъгъла.
А оня ен-тият, случайният,
Етикет на Лудост дето му се лепна. ...

Разсъмва се и бледите зари
разкъсват покривалото на мрака.
Далеч, на изток, изгревът гори,
защото знае - някъде го чакат.
Защото дебне в тъмното страхът, ...

Ти ли, поете, с бронирана вяра в гърдите,
ти ли зовеше трудови хора на бунт?
Тебе ли Пирин откърми, възпита та
по ботевски силно да любиш, да мразиш
над Фамагуста за тебе ли питат звезди? ...

Със грижите едни и същи,
поникващи отколе вкъщи,
промъквам се между стрелите
към подстъпите на звездите.
До там, където няма знаци ...

Мадама за двама
Видя ли жената дето отмина,
ей, на това се вика "жена и половина".
Какъв изобилен секс материал -
с такава мадама със радост бих спал ...

Когато някой се качи при мен в таксито и се отвори приказка, винаги става интересно, защото никога не е възможно да разбереш в каква посока ще потегли негово величество разговорът. Ако хората нямат какво да си кажат, винаги се захващат с времето. Времето, това гадно копеле, което никога не може да у ...

Дърво без корен
Какво съм аз без теб – дърво без корен,
обрулено от диви ветрове,
напразно аз ръце протягам,
за да докосна твоето лице... ...

Обичам да съм у дома,
приседнала във тишината!
Обичам малките неща,
докосващи душата!
И бързам в къщи да се върна, ...

Искам пламък, огън, жупел,
тази страст банална, всевъзпята.
Искам кръв от топла пепел,
лудост искам аз, неосъзната.
Искам лудо да желая, ...

Дали нахраних птичките с частици от душата си,
които по пътеката за теб оставих, за да стигнеш
до сърцето ми.
Веднъж докосната от теб недостижимия,
отново искам да ме имаш. Непорочно мое, ...

И стана страшно.Стана полунощ.
Душата ми във прилеп се превърна.
Политна гола, с кикот зъл и лош.
Луната ме презря и гръб обърна.
Пищяха бесове от вси страни. ...

Ще бъде
Ако някой опита от земния стан
да защитава тази вселена;
Ако някой издигне ръката за бран –
да спаси красотата зелена; ...

Пробуждаха народа с книги,
а днес приспиват го с лъжи.
Въртят ни всякакви интриги
съвсем различно от преди.
Културата ни беше с почит, ...

Познавам я... Очите си прикрива.
Рисува сърчица върху стъклото.
Понякога е твърде мълчалива.
Не се усмихва. Може би, защото
тя цяла изтъкана е от дъжд. ...

СЕЗОНИ
Красимир Трифонов
Пламена Владимирова
Краси
Ти ли ми изпрати снеговете ...

Когато се раждаме, пред нас има хиляди, ако не милиони опции и възможности – какви хора ще станем, какви интереси ще имаме, какви таланти ще развием, с какви хора ще се обградим, с какво ще се занимаваме и т.н. И постепенно, с натрупването на миговете ни в земния свят, опциите започват да се изключв ...

СЕНКИ ОТ МИНАЛОТО
Разказ от Анна Вакарелова
Светът се подготвяше за настъпването на новата 1956г. Рут Харис и двадесетгодишната й дъщеря Ракел въодушевено брояха секундите, до момента, в който щяха да се поздравят и да се чукнат със шампанско. Кейлъб Харис, втория съпруг на Ракел донесе чашите за ша ...