И ти ще си заминеш някой ден.
Познато ми е - всеки път се случва.
Ще те отвее вятърът студен
далеч от онемелите ми чувства.
Ще изгори в небето ми звезда, ...

Усмивката... вълшебно чудо...
Стаена страст в сърцето лудо.
Звезда, открила в тъмнината
пътека стигаща луната...
Усмивката... красиво цвете... ...

Ще дойдеш ли с мен, някога, някъде…
без значение, всъщност, къде …
Без цел и посока, гонейки вятъра –
с единствена граница – просто небе.
Аз ще бъда до тебе, някога, някъде, ...

Календар
/или първия сблъсък на мечтите с реалността./
Дните изминаваха тъй бързо като полета на сокол, опитвайки се да сграбчи своята жертва в острите си нокти. Можете ли да познаете, коя е тази жертва.
Ние. Нашата младост.
Започна чисто нова година, неопетнена. Нов шанс за радости, усмивки и.. раз ...

Откакто стана на двайсет и пет времето се превърна в зло куче, което лае срещу всичко -автомата за кафе, разпилените офис-документи, проклетия ксерокс и дори шефа й –един сладур с усмивка като дъвка. Иска й се ако може от папките да изпадне нещо, което върши работа. Любов. Нова работа. Котка.
Глупос ...

Една много тъжна любовна история...
... и истинска при това.
Цял ден бесувал Северният вятър,
но малко укротил се с вечерта
и в сняг и лед открай до край полята ...

Ограбиха ме. Сигурно на всеки се е случвало. Тогава живеех в Кърджали в къщата на баба ми. Една такава двуетажна, близо до пазара, с малко вътрешно дворче. Крадецът беше се катерил по стената над гаража и от там през терасата на вторият етаж беше слязъл по стълбите в двора и влязъл в незаключената к ...

Ех, тъга, тъга -
многоцветна кат дъга -
по любим, родина, близък...
свила в нас гнездо уютно -
не искаш да си тръгнеш! ...

Понякога отказвам да приема,
всичко случващо се за реалност.
Понякога живея в друго време,
без срокове и пристъпи, без давност.
Понякога умирам и се раждам, ...

болна е
тая любов.
крие се
в ъглите все,
наяве ...

Българийо, те тебе закопаха,
една бе ти най-мразена от тях,
срещу героите ти толкоз жлъч изляха,
ден и нощ се гавреха без страх.
Не изпитват срам от Левски и от Ботев, ...

Почти като насън минават дните
с въздишка, спомен отпреди.
Една сълза но малко поразмита
две капки дъжд и спира да боли.
На прага се препича ежедневие ...

През четири години в Родината наша
засаждаме двеста и четирийсет дървет.
Някои са млади фиданки. Невзрачни.
Други са стари. Дебели. Прасета.
Не искат вода. Храним ги с болка. ...

Колоната пълзи нагоре,
по тесен улей, заледен.
Един след друг сме много хора.
Зарадвани от хубав ден ден!
Снегът скрипти, неравномерно. ...

За теб, човеко, пиша.
За колко глупав си всъщност. Как вършиш дела, които те нараняват, които те карат да страдаш, но продължаваш, защото и другите го правят. И ти, човеко - колко си ограничен. Виждаш само част от хората в живота, избирайки да ги последваш, за да си като тях. Колко си се променил, к ...

Сърцето ми от студ се пука,
че няма с него кой да гука.
Аз търся тая гълъбица
със мене да дели паница.
Сърцето ми криле ли свие ...

"Искам аз от теб сляпо подчинение,
не приемам да имаш различно мнение!
Трябваше да направя аз реформа,
пък правя нещата само проформа*!
Не на "ченгеджийските номера", ...

Тръгвам си...
Към трънливи истини до днес вървях.
И всяка моя стъпка все кървеше.
Как иска ми се силна да не бях!
И светът така двуличен да не беше. ...

Предишно и следващо
/безглаголно/
ехото на калдъръмените стъпки,
спомените шарени кат кръпки,
джавкане на ловни хрътки ...

И пак на нашето място седя си сама...
Гледам небето и красивата луна...
А гледахме ги заедно, не помниш, нали...
Как седяхме с часове, дори когато дъжд вали...
Сега дъждът се слива с моите сълзи... ...

Самоопасна до взривяване –
винаги такава съм била.
Кръвта ми е луда, до натравяне,
сама, през бури, все вървя,
и все казвам, че съм влюбена във вятъра ...

Въздушни кули - приказки прозират,
когато крият същността си на миражи.
Пчели, забили жило пак умират -
не може никой от света да се предпази.
Най-преданите рози ще увяхнат, ...

Сама се скитах в тишината на нощта,
до болка наранена бе моята душа...
Тревожно в мене бъдещето си остава,
какво ще бъде утре дълбоко ме смущава.
Денят не се променя отдавна го разбрах, ...

"Lighthouse"
Leave a lighthouse in the wild,
Cause I'm coming in
A little blind
Dreamer of a lighthouse in the woods ...

Най - новият ми инструментал, за който никога не мога да отделя достатъчно време да бъде завършен.

Това е вече окончателният вариант на песента. Моля админа да премахне първия! Благодаря!

Съвършена песен, която може би всички обичат :)

Рождените ни дни
са дни за равносметка.
Аз явно съм роден с късмет щастлив -
след толкова премеждия съм жив!
Дори да има някой да ме мрази, ...

...изгревът реже с нож тъмнината,
там някъде, където е и моята глава.

От самотата си плета дантела...
Развивам две кълбета с тишина.
Преливащи от синьо - сиво в черно
те пръстите ми багрят със петна...
По нишките и мислите ми бягат ...

Посвещавам на Жани Станкова
Прекрасна, слънчева, различна.
Орисана е тя от небесата.
Омайна, нежна, феерична.
С Тианде даряват чудесата. ...

Обичам.
И какво от това?
Не отричам.
Било е съдба...
Страдам. ...

Струва ли си да живеем
сред злоба и суета,
струва ли си да милеем
за богатство и женски сърца?
Струва ли си да пилеем ...

Два Вълка
Прелитащи над пропастта
те братя са на таз земя
под това небе
те пазители са на едно дете ...

Беше нощ прекрасна
когато теб видях,
дълбока рана в мен зарасна,
любовна песен пак запях.
Прегръдката на твоите ръце ...

Заникъде вече не бързам!
Простих се с онази дивачка,
надскачаща всички усърдно
да грабне най-едрата плячка
от думи, внимание, време... ...

Реален живот
нереални мечти.
Дори не те питат
дали ти се спи.
Кому е притрябвал ...