Капанът и за сънища те пусна...
Реши, че си добра „идея”.
Ти тихо по перцата му се спусна
и на леглото седна. Там. До нея...
Погали я. Крилете и развърза, ...

Подписвам се със името Носталгия.
И само ти ще разбереш коя съм.
Познаеш ли ме... просто ще избягам
от теб, от себе си, и... любовта си!
От всички тези чувства забранени ...

Лятото хубаво се протегна,
влезе в септември без да му пука.
По крайбрежния пясък полегна
и намигна ми "Още съм тука!"
Ангелина Костова ...

Обичам те! Отново и отново...
Поливаш ли цветята, за да не умрат!
Така и мен, със водопадно слово
ме напоявай всеки ден. И ще цъфтя.
Прегръщай ме! Отново и отново! ...

Капричио...
В една красива приказна страна
ти бе принцеса млада и капризна,
а крал, поостарял за твоята ръка,
там кралството си беше ти харизал... ...

Беден живот – брои си стотинките.
Откакто го помня – брои.
Кръгъл сирак е и няма роднини.
Дори от усмивки пести.
Няма и нас – живеем го троснато, ...

Притежания
Моят Принц
е Лъжец.
Всъщност е Крал.
На Лъжците. ...

в памет на Джон
Да си представим
Да си представим нека рай, че няма!
Опитай, много лесно е това!
Небето само, синьото над нас е. ...

Само ритъм, бас линия и вокал, - доста недовършено, кофти звук който почти не успях да оправя с еквалайзера, - но пък пази първоначалния заряд който си ми харесва. По текст на приятелката ми.

All Rights Reserved by Lachezar Nikolov.
Songs written by Lachezar Nikolov.
Поклон пред Българските народни гласове!

(с огромна признателност към Черен Джак)
Лице в лице
с ясната светлина
на Дхармакая.
Бяла ...

Лудо си, сърце.
Да обичаш него непокорният
студеният
Да искаш с двете си ръце през врата му да го обвиеш
Да целуваш тези жили до безспир. ...

Бракът, тъжен се разплака
"Толкова години между вас се клатя"
Остаряхте вие сами, двамина
Дечицата забегнаха в чужбина!
Нашата приятелка като разбра ...

Когато планинските върхове се превърнат в солници. И утрото се изразява с любовното жужене на пчела. Когато небето е толкова близко, че се побира в зениците ми... и оставя следа. Когато успея да разлея копнежите си в простора и душата ми е кожа...жадна, дишаща...къпеща се в слънчева заря...
Тогава. ...

-Здравей, Алиса... Здравей слънчицето на мама. Толкова си мъничка. Ръчичките ти приличат на цветенца, устничките ти на розова пъпка, нослето ти на червено копче, а очите ти... Очите ти... Боже, колко познати ми изглеждат...
Уж новородените били синеоки. Всички до едно... Но ти си специална... Очите ...

***
Какво направихте, чеда на Аспаруха
със дадения ви от Бога Райски кът –
превърнахте го в пустош и разруха
в която само бурени растат! ...

Умът ми е празен от Свобода.
Сърцето ми бумти от Истина
и изтласква огнена Обич
чак до последните капиляри
по върха на пръстите, ...

МЫ ВОЛКИ
В. Солоухин
Мы – волки,
и нас по сравненью с собаками мало.
Под грохот двустволки ...

λλη Κοκκίνου - Δεν Χρειάζεται
Καμιά προσπάθεια καμιά
Πως σ' αγαπώ στο απέδειξα
Έστω κι αν έφυγες κι αν πήγες μακριά
Θα αναζητήσεις τη δικιά μου αγκαλιά ...

Септември мирише на дюли... Не плача за тебе!
Септември мирише така, сякаш още си тук.
Захвърлих компаса на дните! Не ми е потребен.
Стрелката е луда. И всяка посока е юг.
Не плача за тебе! Септември мирише на лято, ...

Всеки ден като птици отлитат
от родината свидни чеда
и сълзите да капят не спират...
Тръгват си емигрантски ята.
Есента на тъгата в душата ...

ТЕАТЪР
Жинотът е театър, ние сме актьори
в него играем драма или скеч.
Мислим си, че сме добри във всички роли,
друг ще каже това с някаква реч. ...

Предричат бедите ми
какво да напиша...
Дълбоко в гърдите
чудовище диша.
Натъмно оставено ...

Защо говориш на кучето като на дете
Та то е вече старо
14 години от живота е видяло
И скоро, твърде скоро
Ще умре ...

ДЕСЕТИ НОЕМВРИ, ПЕТЪК, 1989-ТА, ЧИРПАН
„Свободата, Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването о ...

Затворени врати.
На бяла стая.
Повръща ми се.
Бременна съм с тишината...
Не знам кога заченах. ...

Аз си тръгвам.
Вече съм излишна тук.
Ти си непознат,
или поне до сега
такъв не те познавах. ...

Горе съм.
С изтрита мисъл за назад
плъзгам поглед надолу
по вертикала на стръмен водопад
блъскащ се в река от алкохол ...

Саид рядко му правеше такъв номер. Да спре на манежа насред представлението и да се вторачи в публиката, без да помръдва. Георги се опита да го подкани с въженцето, което размхаваше по принцип след камилите (не за да ги удря, а за да има дава посока или за да им даде знак за „старт”), подвикна към н ...

Кой примеси виното с любов?
Ти ли, Боже, го направи,
че се чувствам тъй готов
всяка болка да забравя.
Да отпия глътка, две, ...

СЪРЦЕТО
Ако и да е ноември, пак след вечеря ми се излиза за по бира. Хладничко е, но за наливно бургашко никога не е хладно.
Както съм се забързал зажаднял към капанчето и Райко-Кукурайко с кученце на каишка, щото без каишка има глоба:
- Задръж наборе, тъкмо ти ми трябваш – спира ме, а кюпека му се ...

В облог съм с нея - да мълчи.
Понякога ме изненадва -
разбутва мойте дълбини
на тишината и напада.
Започва в стих - душа без плът. ...

Надежда Павлова /Перличка/
...........................................................................
"Лалетата прекрасни, цветя на обичта...
На мен ли ги поднасяш или на песента?..."
........................................................................... ...

ПРИКАЗКА ЗА ПРАВДАТА
На интересно място са се заселили тия хора. От двете му страни – стръмни баири, а помежду им – река. Разделила е планината на две, разломила я е, та затова и са я нарекли Лом. Река като река. По време на нахална и безочлива суша почти пресъхва, а рибата, която случайно е оцеляла ...

Катерим се по тясната пътека,
под плачещото есенно небе,
а Витоша разкисната и мека,
от бурята разюздано реве...
Мъглата черна ни притиска диво, ...

През Ада на нашата Любов
Не ми остави даже и постеля,
където да склопя очи.
Безмълвно пое – беше неделя
и нямо сърцето мълчи! ...