Опустели улици
Опустели улици...
Като метла, броди вятърът смитайки разсипана пепел...
Поспре се за миг... и отново на работа,
но на разсъмване изчезва, разпилял пепелта... ...

Всяка вечер питам звездите,
какъв ще е утре денят,
да вярвам ли още в мечтите,
ще сбъдне ли зората една,
единствена, свята надежда ...

Кардиограма
Животът ни е стара въртележка
като оная в Авиньон, пред Пти пале,
а Бог в машината, познат от детството,
превит седи над акордеона от седеф. ...

ГРАФОМАНИ НА МОРЕ
Още не разопаковали багажа, моичките се шмугнаха в банските, награбиха дюшеци, топки и чадъри и за мое най-голямо удоволствие се изнесаха на плажа. Заменил маратонките с прохладни чехли, тесните дънки с бухнали бермуди, ризата с тениска без ръкав, моя милост си турна лап-топчето по ...

Във залата на музиката,
сред една вселена,
попаднал бях
невинно-сам.
Докосваха вълните-звуци ...

Ако ще се случва нещо - нека да се случи днес!
Дъжд внезапно ли ще плисне - мъртъв зов да възкреси?
Птица ли освободена ще изхвръкне от кафез?
Или слънчева палитра тъмна скръб ще изруси?
Стара ли любов ще хукне по тревясала следа? ...

летни пушеци
зимно изобилие
макар че още...

Когато само съществуваш
и сърцето ти е хванато в капан,
душата ти се мъчи да изплува
до светъл, тих, спокоен пристан.
Тогава мечтаеш за мир и спокойствие, ...

Студено ми е в тази къща,
че в нея няма топлина.
И страх във мене пак се връща...
В душата имам и слана.
Изчезват моите надежди ...

Тече животът ни – река. И всеки ден е тъй различна.
И няма никога една и съща капка автентична
във нея. Дните ни с тъга и с радост бързо отминават.
Ала тече река една. И след смъртта ни… пак остава.
*** ...

Тази вечер е пълна с тежка магия.
Бяга лудо кръвта в разтревожени вени.
Чудна рокля и тяло очите ми пият...
Идва нейде в небето Богиня Селена...
Ще се пръснат гърдите, пълни с желание... ...

С оловно тежка и порутена душа,
вървя полека с мъка през града,
в който нявга имаше деца,
а сега се шири пустота...
И сякаш стенат празните очи, ...

Тази нощ ще разплитам мечти.
Омотани в кълбета от нежност.
Ще опъвам конците - лъчи,
от които ще стъкна надежда.
Ще зачаткат иглите в нощта, ...

Всички казват, той не е за тебе,
всички се опитват да ме убедят,
че ти не си човека за когото аз мечтая,
че ти просто си илюзия една.
Но аз ще изкрещя че само теб обичам ...

Безкраен поток
Пръстите потръпват.
Бузите хлътват.
Устата пресъхва.
Студен вятър лъхва. ...

На малкия ми син
/1000 години от битката при Ключ/
Те бяха силни, смели и сурови
калени в боя български сърца
за Самуила, царя си, готови ...

Здравей, непознати. Ти сигурно вече не ме познаваш, но аз те помня. Помня и разпознавам всеки жест и всяка дума, всяка мисъл на щастие или тъга, всеки смях, всяка усмивка и всяка мечта. Също така помня и всяка несигурност, всяка болка и всяка сълза. Такива неща трудно се забравят. Но стига с миналот ...

След толкова много изминали дни... месеци... години дори
Ъглите на устните усмивка да нарисуват накара точно ти...
Като с магическа пръчка от приказките от 1001 нощ
Размах един нужен бе да дадеш на забравената муза живот.
Опитвал ли е някой някога във времето далечно ...

Изгубената Вяра
Преполовихме лятото. Задъвкахме и Август без апетит. Големият град изпосталя, стопиха се пришълците под горещото слънце и ги отмиха дъждовете. Останахме само грешници.
Мара ми е приятелка стара. Мария-Магдалена - Мара, Марчето, Маца, Магда, Мими, Маги... все бе тя и все ми беше чогла ...

Мария Събева
ГОРЕЩИ СЪРЦА
Харесвам хората с горещите сърца,
които щедро своята любов даряват –
любов най-чиста, като тази на деца, ...

Опитвам се да забравя всяка злина,
опитвам се да протегна ръка.
Трябва да се борим срещу тези страхове,
който насъдиха в нашите умове.
С библия в ръка за спасение се молим, ...

Знаеш ли...?
Ухаеш ми на щастие!
За мене си копнеж, отдавна забранен,
една мечта от пепелта изровена,
от любовния пожар, горял някога и в мен. ...

РЕБЕЛДЕ, е една известна група, в света те са невероятни. Анаи мнoго обича Дулсе като сестри, те всичките от групата са едно семейство е, вярно, че всеки от групата има трудни моменти, но са успявали да се справят и да ги продолеят. Докато раздавали афтографи, едно 16 годишно момиче се появило, изва ...

Прелюдия към светлината
1 част
Сътворението
„А земята беше пуста и неустроена и
Тъмнината покриваше бездната: и Бо– ...

... дъждът си нахлупи най-синята шапка
натири два облака в нечии длани
после избърса последната капка
и тръгна към теб да забрави...
... в жълто лъчите надлъгваха залеза ...

Раздига си покривката полето
с листата жълти, плода необран
и само тъжен повик на щурчето
напомня ни за щедрия курбан
на лятото, на късната ни есен ...