Ден след ден в хаос живее
и се опитва
в ред да го пресъздаде.
Ежедневието...
пепелява сухота. ...

"И все пак жените - свестните жени ме плашеха, защото рано или късно искаха и душата ти, а аз исках да запазя това, което беше останало от моята." - Чарлз Буковски - "Жени"
Не ме познаваш, не, не ме познаваш,
щом съмнението, дали съм тъй мила
и прекрасна, разяжда твоите гърди.
Не ме познаваш, щом си ...

Съществуването на улики доказващи наличието на прогресивно разпространяващо се умопомрачение всред политическата класа в България бе илюстрирано с демонстрираната воля на ключови партийни лидери за промяна в изборния закон с цел въвеждане на задължително гласуване. Колелото на двадесет и петгодишнат ...

Не отваряй
в мене друга рана.
Не простирай
чувството да съхне.
Любовта ми - ...

Звярът
В село, сред най-плодородния кът,
хленчещи люде за помощ реват.
Иде юначе, от кръв и от плът,
чуло вика, а в ръцете му прът. ...

Обичам го.
И преди съм обичала, но различно е, всичко ме боли от тази любов.
Душата, сърцето, костите дори….
Говорили са ми преди, разказвали са ми… за онази страшна любов, която разтърсва целия ти свят и нищо не е вече същото. Подигравах им се аз на тези приказки. Казвах си – просто детски мечти. З ...

07.06.
Не ми е страшно да си го призная.
И имам сила да го изрека.
На тази равносметка стигнах края.
Излишностите си ще съблека. ...

Вече нямаше никакви задръжки. Беше полудяла. Искаше го. Така го искаше, сякаш от това зависеше живота ѝ. Не, че имаше кой знае какво значение, кой ще е. Тя просто искаше мъж. Искаше ласките му, неговото мускулесто тяло, искаше мъжката му сила. Нямаше късмета да се люби в последните 6 месеца и беше и ...

Изоставената хижа
ужаси
Покривът на старата хижа стърчи грозно между дърветата, като че ли демонстрира някакво безмълвно величие. Всеки ден го виждаш, но никога не си ходил там - защото знаеш историите за странното изоставяне на хижата, както и за витаещите призраци в нейната мъртва утроба. Винаги с ...

Не подарявай на друг
топлината на твоите длани,
защото я имаш от мен.
Никой не трябва
помежду ни да застане. ...

Залез
Изпращам с поглед слънцето на залез
и попиват във очите ми лъчи.
Как искам онзи облак да погаля,
дето свил се е на пале и мълчи. ...

Добър вечер, моя самота.
Сега сме аз и ти в нощта.
Ела и прегърни ме
и някак утеши ме,
помогни ми да забравя него, болката и любовта, ...

Кажи го пак! Кажи, че ме обичаш!
Със вятърна душа те чакам вън...
Аз вече зная как да заприличам
на най-красивия ти земен сън!
Кажи го пак! Не искам да те губя! ...

В утрото пътеката е лека.
Бяхме със невидими крила.
Името ù рекъл-недорекъл,
тя като вихрушка прелетя.
В пладнето пътеките се сплитат. ...

Пътят на ведро място стига,
чужди неразбраници ме чакат там.
Възелът около врата ми силно стяга,
мънинка светлинка нигде не виждам.
От днес дяволът вести праща и гадая: ...

Някой ден ще се строшат буферите,
някой ден ще изтрещя зверски!...
И тогава ще хвана куфарите
и ще избягам, вдън гори тилилейски!
Ще хвърля мобилния вкъщи, на масата, ...

През поляни с макове
боси тичаме, окрилени
от любов и мечти,
с цветя в косите закичени.
Към дъгата изгряла ...

В живота критичен и смахнат дори
човекът бедстващ плува във мътни води.
Улици кьопави, хората зли...
Автомобилни гъсеници щъкат...
Във хаоса сив на нашите дни. ...

Поех глътка въздух
и гневът в мен се надигна.
Погледнах отвъд планината от хора
и гневът пак в мен се надигна,
без да питам ни как са, зашо са, те обсипаха ме с хули безмерни ...

Ще те скрия в шапката на стих,
път поел по цъфнали пътеки.
Извор във душата ти открих
от капчуци ромолни и меки...
Ще те скрия в джоб на сънен миг - ...

Вярно е, че пресичах неправилно улицата, но той трябваше да спре навреме, трябваше да реагира по някакъв начин, просто защото имаше време да го направи - скоростта, с която се движеше, не бе особено висока, така поне ми се стори, докато го мярвах с периферното си зрение.
Обаче не успя да спре наврем ...

Хората казват "Надеждата умира последна",
но ето накрая, че умира и тя,
безутешни ще бъдем ние до края,
щом сега при нас смъртта е дошла.
Тъжна мъгла ми обзема душата, ...

В очите на мама
По цели дни някога аз се пилея...
Замръквам, осъмвам - мен дълго ме няма
в дома ни, където претихо живея.
Там трепетно чакат ме татко и мама. ...

Пак стоя до късно навън,
пак нямам спомени от сън,
навън се съмна и светлината лицето ми озари,
търсейки нещо в душата ми, пълна със мечти.
Лесно аз не се предавам, ...

юни 2014 Румяна Славова
на баба ми
Добрите хора бързат
обич да раздават -
знаят - ще си идат рано! ...

Не сме от сой. Не сме от потекло.
Незнайни като своите деди,
вървим срещу житейското русло,
без даже да оставяме следи.
Далече от удобства и уют ...

Беше есен, отминаваща, към края си... или пък не. Следобед. Помня, че учениците вече бяха започнали училище, а аз все още очаквах първия си ден в университета. Разхождах се сама по осеяните с жълти листа улици и ми се искаше на моменти да скоча като малко дете в тях и да ги разпилея още повече. Не г ...

На какъв език говориш?
Знаеш ли, че ми приличаш на този, дето чакам.
Не е заради изумрудените ти очи.
Нито заради начина, по който сластно гледаш.
Аз припознавам те и в старите, и в новите любови, ...

Върви Керванът през Сахара.
Клатушка се от дълъг път...
Храна е тръгнал да докара -
децата трябва да ядат!
Той носи още други вещи, ...

Животът ми е цял на нея.
Щастливо-тъжен, нетипичен -
с възторзи, глупости, идеи,
с лица, които съм обичала.
В тях цветовете непрестанно ...

Бог да прости мойте баба и дядо,
отдавна напуснали тази земя...
Нуждая се още от тяхното рамо.
Съвет ми е нужен напред да вървя.
Днес, задушен от това, че ги няма, ...

Тежи следобедът,
увиснал в градоносен облак. Всеки миг
ще се разкъса от сълзи
и обещания ще се посипят,
като измокрени пера на ангели. ...

Дали за мене има църква
и там за теб да се помоля?
Във мене нещо се обърква
и аз пред теб ще се разголя.
В ръцете ще ти дам сърцето. ...

Събота все още спи.
Живите се молят за умрелите.
"Бог да прости" изкупува накриво казани думи.
Загърбено е стореното някому зло.
Лъжлива надежда за човеците. ...

Та, как съм, ли? Цъфтя и връзвам!
Под покрив (слава Богу!) и нахранена.
Проблемът е, че ми омръзна
да ми цъфтят налъмите във банята.
Илюзиите ми измряха - ...

Артън Сити
Червената перла
Част Първа – От кръв и кост
От конец до игла
Помните ли как свърши предишната история? Малко приказно… „и заживяха щастливо.” С рояк деца, гаджета на децата, пък сума ти пари за колеж. Това, народите, които пишат приказките, не го отчитат. Защо да тормозиш съзнанието на чо ...