Различни сме, пораснали момичета -
принцеси, феи, вещици, сирени,
жестоки, силни, крехки, безразлични и
отдадени, корави и сломени...
Не са еднакви също и съдбите ни - ...

Понякога забравяме кои сме,
не можем пътя да намерим в мрака.
Изгубваме най-смелите си мисли,
ключа от дом, където все ни чакат.
Приятели, неща, привички, думи ...

ПИСМО ДО ЕВРОПА ОТ ПЪКЪЛА
Дали не те обидих, извини ме!
Нарекох те във мъката стръвница.
Ти посрещни децата с пълно виме,
за да забравят празните паници. ...

Едва ли с тебе дом ще създадем,
във който детски смях ще забълбука,
където след безкрайно дълъг ден
на прага ще ме срещаш с "Тук съм, скъпа".
За всичките банални нещица ...

Разкъсай тясната ми рокля
и токчетата по дяволите ги хвърли.
Принуди ме да съм твоя,
този път не ще откажа ти.
Поне веднъж не искам правила ...

Линк Към Част 3 >>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332379
Взех си десет дена отпуск и отпътувахме към морето. За мое учудване северното Черноморие се оказа доста забутано място, нищо дето казват, че морето било прозорец към света. Аз лично видях един доста счупен прозорец, или поне та ...

Аз съм човек, но без сърце,
стопи се толкова отдавна.
Със себе си отнесе в мен детето
и сега сама съм празна.
Такова е и бъдещето ми, обречено, ...

Присламчиха ми се две душички
със светли играещи очички.
На стоп ги возех поне два часа,
в пепелника ми оставиха над десет фаса.
Оплакаха ми се от „лошите” съпрузи. ...

Нарамил
кръста си на рамо,
при теб
ще дойда скоро, Мамо!
Ще дойда ...

Криминогенно
На комшията дигнаха колата,
на бълдъзата дигнаха полата,
мутрите на адвоката
дигнаха къща на два ката! ...

Дали е тя
ребро адамово,
не зная,
но знам,че и Адам е
Евин син... ...

Ах, портокалът на слънцето в горската пазва…
Ах, аромата на младост и дързък мерак…
…Няма ги вече смокините, нито листата им
криещи мокрия трепет в летния зрак.
Сламено, лятото непълнолетно изтече ...

Божието рамо
Кой на дивана до мене седеше?
Кой ме разпитваще както мълчеше
и думите падаха в душния зной?
Очаквах тръба да засвири отбой... ...

С цветовете на дъгата
рисувам нощта…
Синьото,
дето люлееше дните ми,
тръгна да търси нови метличини. ...

Флоренция.
Детайл. Лице на скулптура.
Сълза от камък...
Пред нея... тлен. Подвластно тяло.
Плът и мускули... ...

Ха, представи си... че няма да ме има...
нито утре, нито днес, нито вчера...
Чужди ще идват в бялата зима.
Гледащите през теб ще те намерят.
Може би ще придирят... за словото, ...

Мнителен след хора със мръсни обувки -
прага прескочили, оставили следи.
В цветна хартия - опаковали преструвки,
и картички, надписани с курсив лъжи.
Във стъклен замък на измислен трон, ...

Защо всички обичаме онзи, който
къса цветята в нашата градина
и увива сърцата ни
в плевели.
И разпалва тъгата в ...

Пари
Пари, пари, пари -
финикийски рожби хранещи мечти,
с поквара покорили сте света.
Човешките души погубила е алчността. ...

Семейна сага 11
Глава единадесета
Летните горещини на 1936 години бяха необикновени. Паветата се нагорещяваха почти до червено. През целия ден, никакъв свеж полъх не идваше откъм близката планина. Едва привечер, след 19 часа, в града се чувстваше хладинката на Витошките гори. Двете рахитични рекички ...

Atemlos
Wir zieh’n durch die Straßen und die Clubs dieser Stadt,
Das ist unsre‘ Nacht, wie für uns beide gemacht, oho oho
Ich schließe meine Augen, lösche jedes Tabu
Küsse auf der Haut, so wie ein Liebes-Tattoo, oho, oho. ...

Топъл хоризонт
Небето светло, бяло... изцяло те обзема!
Виждам уютни полянки и гореща радост...
Усещам празник, мирише ми на веселие...
През преплетени клони, минават слънчеви лъчи ...

Един ден си тъжен,
на другия се смееш
животът е коварен,
защото го живееш.
Как всичко е различно, ...

Тази есен жълтееше тихо
и превърна се бавно в черно-бял зимен филм.
Парапета на двора кристалчета скриха
и се плисна конякът във стария скрин.
Съживи се уютът на тихата къща, ...

Извадих скицника си - реших да те рисувам,
но нещо все се получаваше погрешно.
Почупих всичките моливи дето имам,
боите ми безцветни ми се виждат нещо.
Тогава случи ми се чудо! Небето проговори: ...

Ти си небето -
високо, голямо.
Аз съм една от твоите птици
и се питам, впила в тебе синя зеница -
може ли небето да бъде на една, единствена птица?

ИКОНОСТАС
Стена от сграда!
Между две улици.
Стръмно е, та покрай стената има стълбище.
Пред нея, за ръкохватка е закачена метална тръба. ...

Сродните души
дали ги има
точно в този свят?
Кажи ми ти
дали ще има ...

И отново е есен гальовна... По листата се стича умора.
Насред охрата яркото жълто на лъчите рисува спокойно
чудни сцени от други вселени. С други измислени хора.
Или ние сме всъщност и там... Но заключени в спомени.
Бях забравила колко е лесно по лъчите обратно да тичам ...

Очакваме промяна – ау! –
бюджета някой е изял.
Останахме си без ноу-хау –
накратко казано – провал!
Просвета нямаме, и здраве, ...

Герой ли си.. когато нараняваш,
а после криеш се зад думите "красиви"?
Герой ли си.. когато надделяваш
над слабите и сам си слагаш етикета ''силен''?
Герой ли си.. когато заблуждаваш, ...

С приятели аз бях благословен!!!
Приятели аз верни имах...
Но едни млади напуснаха света.
Земята взе ги в свойте обятия!
А други тръгнаха към ...

"И тази нощ не правихме любов!
Уж... искахме... но някак се размина..."
Нели Вангелова
Не правихме любов и тази нощ...
във въздуха висеше запетая. ...

Една любов от ласка се нуждае,
тъй както цветето от капка влага.
Душите се издигат, но мечтаят
да се докоснат и ръце протягат.
Защо е нужна тази късна среща, ...

Отдавна куфарът ми зяпа -
като уста на диплодок.
А в него - само два чорапа
и тото със изтекъл срок.
Ще дойде вятър и тогава - ...

Абстракция
в нечий
заговор срещу съня
притежаващ
натежала от безвремие минута ...

Път
Да можех пак да чуя глас,
да видя нежното лице,
да сгрея ледени ръце.
Ти грешна и коварна бе, ...