Болен, който не може да се изправи срещу болестта си - се изправя срещу лечителя си!

Очите ти.
Една загадка. Пъзел без елементи.
В тях се губя щом погледна.
В тях се влюбвам
безпощадно, бурно като океан. ...

Светът е футбол. Жалко, че у нас
отново разкопаха стадиона.
В историята българският пас
усмивки ще събужда, милиони.
Бог забрави българската реч ...

Отлагаш със години времето,
когато само то ще е за теб.
Да имаш време и за себе си,
когато всичко ще е в ред!
Дали ще си щастлив тогава? ...

Днес намерих си усмивка,
ей така, на тротоара.
Миловидна, закачливка,
нито млада, нито стара.
Някой беше я изпуснал, ...

Това беше последният път, в който го видях такъв, какъвто го познавах и какъвто ще го помня до сетния си ден. Беше късен следобед, седях на дивана и се опитвах да планувам вечерта си, когато видях нещо черно да прелита пред терасата. В първия момент реших, че ми се е сторило, както често се случва, ...

И снощи те сънувах, както винаги...
С крила на птица идваш и отлиташ.
До мен донасяш мили детски викове,
гълчене майчино и таткова усмивка.
Без име си, но идваш сам в съня ми. ...

не мога да те целуна
и ето започвам да пия
от
същата
чаша

Не-среща
Не беше ти... Как би могъл да бъдеш -
кракът ти не е стъпвал във Мадрид!
Човекът продължи. Зави зад ъгъла,
а розата над тухления зид ...

На тебе, когато седна да пиша,
главата ми сякаш започва да издиша.
Думите бягат, а мислите - бъркотия.
Драсна два реда, а после ги трия.
Олеле, Боже! Какво ми се случва? ...

Заключих те дълбоко в сърцето си,
скрих те в душата от всички,
но намирах те сутрин в небето си
като облаче малко, самичко.
Пощурявах щом някой те пипнеше, ...

Яркото слънце
танцува по небето -
идва лятото.
***
Малка калинка - ...

Погледна ли очите ù? -
Да, сините, пропитите
със мрак и отчаяние,
кървящи от безсъние,
умиращо, залязващо сияние. ...

Вечерта съмва в началото на нощта
и краде от собствената си тъмнина,
от тъга и болка тишината пропищя –
изпълнено е пълнолунието с празнина.
От безводното речно корито плавно ...

Тя и Той
По средата на алеята като антична статуя изправяше снагата си хубава жена.
Беше се облякла в цветовете на тъгата. На вратлето ѝ късче небе безоблачно
потрепваше от топлия полъх на вятъра. Тя напрегнато очакваше него.
"Любовта ни пресъхна и потъна в пясъците на ежедневието... Как и защо?" - ...

Далеч от погледите скрито
има гробище далече там,
и всеки ден гробар с камъни сърце покрито
труди се безчувствено за залъка си сам.
Хиляди души бе той изпратил ...

Ревност - какво изпепеляващо чувство....
да ревнуваш човек, който нямаш,
да ревнуваш момчето, което харесваш...
Ревността те изяжда отвътре
тя застава като буца в гърдите ти ...

-
Късно пристигнах. Китарата беше замлъкнала,
а дъждовно — небето.
Слънцето спеше. И сякаш надничаше пъкълът
под ръба на бомбето ти. ...

Тази вечер няма да ти сготвя любимите,
спагети "болонезе"...
искам просто да се разходя сама, под дъжда...
Вятърът е нетипично студен за сезона, разбирам...
зимата не желае да се сбогува със мен... ...

Ти си този, който ще ме промени,
даже без да мине през ума ти,
даже още да не знаеш кой си ти,
даже да не виждаш ясно пътя.
Ти си смисъл, който ми е доживот, ...

Тревата се накичи
с пролетна роса.
Луната си разстила
русата коса.
Земята се оглежда ...

Прекрачихме щастливи прага на бъдещия дом.
Заклевам се – видях, дори таванът стори ни
поклон. С любов нареждах бъдещите вещи на
две събрани във едно сърца и без страх към
бъдещето тръгнах по горящи стъкълца… ...

Кафе за събуждане,
две-три стихотворения -
за настроение,
чифт нови обувки,
малко пари, ...

За всички останали той е мъж най-обикновен,
не е нито голям красавец, нито богат бизнесмен,
не прилича на белия принц от приказката бяла,
за който всяка жена в сънищата си е мечтала,
няма лъскави коли, няма луксозни къщи и пари, ...

Падна се на Вапцаров стихотворението "Кино".
Образованието ни отдавна отишло е на кино.
На "бисерите" туй е бум:
героят бил качен на коня на Крум,
и от друг "бисер" ти немей - ...

Раждаш се и ето, веч си калфа,
артист изведнъж да станеш, не върви,
първо мама, след всяка твоя катастрофа,
после тати учат те на стъпки първи.
А ти с прашка в ръка ...

Толкова ли наистина е трудно
опит да направиш - да се oсмелиш,
толкова ли много се изисква
секунда щастие да подариш.
Кога ти стана толкоз трудно ...

Живота си върви, когато ти си здрав
и мускулите ти са пълни с мъжка сила,
не те смущава нищичко, дори и гаф
и цялата Вселена е със тебе, мила.
Тогава мислиш, че света е вечно прав ...

Раздялата с гаджето не ми се отрази добре. Тя не беше лоша, просто двамата бяхме твърде различни и нямаше смисъл да продължаваме. Въпреки това след като останах сам вместо облекчение, чувствах странна празнина. Не мога да кажа, че съм от онези мелодраматични личности, които изживяват всичко крайно е ...

Случайност ли е сбъдната надежда?
Или пък е плод на много болка?
Дали мечтите ни са път натам?
Дали пък трябва просто да стоим,
привели лик от срам? ...

Народе, пак ли ще гласуваш?
За тези, дето обещаваха,
за тези, дето се преструваха,
за тези, дето извращаваха
закони, истина, морал? ...

СЛИВОВ МАРМАЛАД
(драматургичен текст, новела)
Горно Малинково е едно от многото села, в които населението застарява и постепенно се стопява. Гюро (ерген на 48 години) се прибира от кожарската фабрика. Носи в ръката си заповед за уволнение. Той се преоблича и отива в градината на къщата, полива домат ...

Уважаеми читатели, преди около две години в публичното пространство се появи идеята за създаване на Алея на славата в Чирпан. Дори, разговорът по темата достигна до това, къде да бъде разположена тази алея. Постепенно нещата утихнаха, по темата се замълча и, в крайна сметка, Чирпан е все още без сво ...

Вярвате или не... 5
Спира се строежа на ,,Южен поток"!
Договорът бил подписан от ,,Голям паток"
За доброто на цялата нация,
заедно с дошлата ,,демокрация", ...

Любов. Защо така я ненавиждаш
и чуждата любов към теб не виждаш?
Сърцето си в окови си обвил
и всички чувства надълбоко в себе си си скрил.
Разбирам може да си наранен, ...

Понеже мрачна е утробата на утрото
ще ме възкръсне ароматът на кафето.
И "вчера" ще ми се повтори пак и в “утре“-то,
неслучено, неказано и докъдето.
Дори и котката на моя зид от камъни, ...

За щастието и нещастието
(псевдоразсъждения)
Има една мисъл на Чехов, която изключително ми допада.
Мислещият човек - казва той - очаква доброто и лошото от самия себе си, а обикновеният ги очаква отвън. Шамфор също твърди подобно нещо: "Щастието не е лесно постижимо. Трудно е да го откриеш в себе с ...

Музика, текст: Любомир Георгиев и Елина
Аранжимент и цялостна обработка: Любомир Георгиев
Изпълнява: Елина
Това не е финалният вариант!