И диви, и красиви, и буйни, и различни.
Луди, откачени, страшно първични.
Често неразбрани, нехаресвани,
според някои даже - неприлични.
Ние сме така силно обичащи, до края! ...

Ти дойде
Ти дойде като сън във съня ми.
Като лека роса отлетя.
Освежителна глътка дари ми.
Завеща ми пак нова мечта. ...

Деца играят в парка. Лято.
На ведрите им личица
чете се не една усмивка. Радост,
родила мънички слънца.
Неволно спирам се, загледан, ...

Speed
Стъпих накриво в своята болка
и за малко да падна, но тя
ме подпря и ме вдигна отново
не протегнах към тебе ръка. ...

Червени устни,
мътна бира,
разговор по острието на бръснача –
колко много ме харесваш,
как готов си щом ме видиш, ...

СТРАХ
На сборния образ на нерешителния ухажор
Отдръпваш се от мен като че ли...
И ясно е – защото съм различна
и страх те е от хората, нали! ...

СЪЛЗАТА НА ПОЕТА
Блещука в мрака живата сълзица на поета,
подобна на светулка, на изгаряща звезда.
Тя свети като галещото слънце на небето -
залива ни с безбрежната си мека светлина. ...

Хумористична трагедия
В село на мегдана
,,два бастуна",
със скъсана отдавна
младежка струна, ...

Нямам спомен да съм бил някога жив.
Но след смъртта си навярно ще бъда.
Утрешният ден ще е само ритник
(за да паднат още няколко зъба).
Вчерашният - остана графит ...

Животът между пръстите изтича.
Угасва като слънчев лъч!
И в миг от него,
старостта пристига...
-Макар че млад все още си! ...

Когато не паля звезди,
се свивам тихо в нечий ъгъл.
Душата ми отдавна прегоря
в безсмислена борба
с измислени герои. ...

Знам, отдавна няма го тук
силуета ти бял.
Спрях да плача. Тъжен звук –
но отново съм цял.
И раздавам ядосан ритници, ...

Една жена, родена да обича,
за тебе ще направи чудеса -
ще нарисува в миг кокиче,
ще преоткрие пролетта.
Една жена, родена да обича, ...

Сив и скучен е света,
а ние сме някъде из вечността,
губим приятели, надежда…
времето от нас радостта изцежда!
Искам на всекиго щастие да дам, ...

Моето сърце е крепост недостъпна
и всеки принц отказва се на входа.
Поредният от мене щом си тръгне,
казвам си: „Да бъда друга, не, не мога“.
Ключа към себе си аз трябва ли да взема ...

В калните локви
с рокля на точки -
боса и дръзка -
превзема света.
Небесни откоси ...

Защо ме будят нощем дъждовете
с все още неизплакани сълзи?
Не знаят ли?! Отвътре ми е светло.
Едно самотно пламъче трепти.
И въпреки, че в сенки се оплита, ...

Провал. Последната отломка на човечеството съществуваше в единствения оцелял ковчег под Алпите. Апокалипсис. Освен, че не успяха да го спрат, унищожиха и малкото останала надежда. Отчаяние. Петдесет и осем години живот в една мизерна дупка под земята. Бунт. Малцината оцелели искаха навън. Лудост. Бе ...

Да отгатваш рими е чудесно.
Но да ги измисляш не е ...................... /лесно/
Тези деца-сладкогласници
са ..................................... /второкласници/
Влезе в час Стамат - ...

Охлювката лази:
край треви с елмази
от роса покрити,
по пътечки вити,
през бразди дълбоки, ...

Протягам си ръцете да се стигна,
а още съм в обувките на мама.
И колкото и да премрежвам мигли -
сълзя, че си ожулих пак коляно.
Изтърсих се от люлката и ме боли. ...

"В ГЕРБ Цветанов е канонизиран.",
изцепи се генералът в прехода криминализиран.
Молитвите ни към Свети Пъпеш ще бъдат чути,
щото ушите му навсякъде са и с туй са прочути!
dariknews.bg/view_article.php?article_id=1273264

Кръговрат
В живота има радост и тъга,
тъй както слънцето блести след буря,
ако днес си паднал ти в калта,
утре пак дъга ще има. ...

Отивам на работа, обикновен сив ден, като всички други, чакам рейса, седнал на едно желязо на спирката. Върху желязото трябва да има пейка, но няма и сигурно никога не е имало. До мен седи възрастна женица, сгушена в едни дрешки. "На колко си години?", я питам, а тя "На 83.", и така си поговорихме.
...

Моят внук ще дойде на света.
Може би аз няма да го видя.
Ще му завещая любовта -
всичко мое, дето ми е свидно.
Внук ли казах. Може би греша... ...

Отидоха си много хора,
все колеги и приятели добри,
а времето навън е болно
и все вали, вали, вали...
И си мисля за наближаващия ден, ...

Наливат нощем самодиви
блаженство в чашките на мак.
И над притихналите ниви
разстила се сатенен мрак.
Там – страстен, шушне суховеят ...

---
Откогато те срещнах, витаеш в деня ми и мислите.
Имаш собствен живот и любима, таланта си, кучето.
Бог високо е, ти си далеко, а гроздето - кисело,
и в света ти (отдавна го знам) ще остана неслучена. ...

Тичаш боса,
изпреварваш
вълните,
придаваш
им форма ...

"По Дъното на Развълнувано море... е пълно със удавени мъже"
НАПИСАНО ПО ОРИГИНАЛА НА
Евтим Евтимов "ВЪЛНИТЕ НА МОРЕТО СА ЖЕНИ"
Дълбините на морето са осеяни с мъже,
потънали дълбоко в женските окови, ...

С балон в небето искам да летя,
да видя от високо аз света...
Вятърът да си играе с моите коси,
да видя как е с птиците да се лети..
За миг да съм отгоре над света ...

Този миг на поредна раздяла...
Във очите сълзи ли блестят!?
Този миг, в който някой, накрая,
си е тръгнал обиден и пръв.
Този миг на поредното "Сбогом", ...

С вятърни мелници трябва да престана да се боря...
Може би трябва да спра да вярвам и да се надявам.
Суха от водата няма да изляза, каквото и да сторя.
И когато дойде краят, само аз ще страдам...
Не се щадих и себе си раздадох, ...

Луната се отразяваше отчетливо върху нежновълнистата повърхност на спокойното море. Очертаната млечнобяла ивица върху стъклените води беше като мост, чийто край не се вижда в далечината. Мост, който те привлича с приказното си очарование и те кара да поемеш по него към тъмносинята бездна...
Фините п ...

АПРИЛСКА ПРИКАЗКА
Честит е твоят ден рожден -
априлска приказка уханна,
от звън китарен огласен
и глас на чучулига ранна. ...

Днес похапвам си чернички!
Ако е с устенца само,
бузки сърдят се, ушички...
Пада лапане голямо
затова с какво ли не!? ...

Бледожълти оттенъци,
в привлекателно огънче
галещи върха на свещта.
Оседлали в своите ремъци
божествени стонове – ...

- Позволете ми да почистя тази планета – чу се вибрацията на управителя на Галактиката.
Всички останали вибрации знаеха какво означава това. Унищожаване на всички животински видове и замяна с нови биологични единици.
- Но защо да ги заличаваме всички? В моите доклади намерих, макар и малко, същества ...

ДЪЖДОВНИ ПРЕВОДИ
Преведи ми дъжда в края на бурята
и когато зелено ръми...
Преведи всяко остро докосване,
недоспалите му очи... ...

О, всичко, гдето не е наше,
ний гледаме да разрушим,
в живота сме като апаши,
и знам: така ще продължим..
20.04.2014 г. София