Защо дойде при мен? Не те повиках.
И името ти даже не изрекох.
Дали те искам май не ме попита.
Отчаяние в молбите ти усетих.
Защо залъгваш се, че съм за теб жената ...

Гълъби пред Кауфланд
Гълъби, сиви и бели,
и шарени
– кацнали –
нечакани и неканени - ...

Вали. Дъждът отмива грозните спомени. Но белезите от раните ми остават. Не мога да мисля. Сякаш нещо е попречило на мозъка ми да работи правилно, но нищо. Днес аз избрах смъртта. Но нали хората казват, че има живот след смъртта дано той да е по- добър и не толкова лицемерен. Сега облечена в бяла рок ...

- Наталия тук ли живее?
Открехнах вратата още малко: висок, слаб мъж, с приятно лице и характерни бакенбарди. Стори ми се леко нервен.
- В момента я няма. Да ù предам ли нещо?
- Предайте ú, че я обичам, и че не мога да живея без нея!
Някой извика асансьора, а на мен ми призля. ...

януари 2014 Румяна Славова
Под керемидено-червена стряха
на забравена мансарда
свива си гнездо уютно
лястовичка чисто бяла. ...

Загубят ли посоката крилете,
сърцето се снижава до калта.
А в ниското виреят страховете,
захапали поредната душа.
И губим се понякога нарочно - ...

Искам да спя...
Нежно, моля - ...
... Приглади ми крилата

Усещаш ли дъха на цъфнали дръвчета?
Погали ли лика ти топлият южняк?
Дочуваш ли как пеят моите токчета,
по тротоара тръгнала към тебе пак.
Ръка до свойта топла гръд сложи ...

Ден трети. Тишината е остров,
сред море от неказани думи.
Без дъга, пролетта е въпросна
и безцветна, и просто безумна!
Някой всичкия цвят ми открадна, ...

„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея...”
Шекспир
Блед грим и пудра. Аркансил. Червило.
И руж по скулите фатално се търкаля.
Във Дания отдавна няма нищо гнило, ...

Достатъчно любов си имам,
понякога дори е много.
И щом настъпи в мене зима,
ме топли по- добре от огън.
Като размер ми е голяма – ...

Не искам да съм вече друг. Да трупам щастие в едни банкноти.
Да потъвам във неистов труд. Да погубвам в себе си живота.
И Навярно се родих без дъх. Пък раздавах се на всички хора.
А ме мислеха за онзи плъх... който крие се зад чужд прозорец.
Аз не вярвах, че това е сън. Само носих се в кълбо от думи. ...

Имало едно време едно самотно и объркано момиче. В един слънчев октомврийски ден, в препълнената с ентусиазирани академични съзнания зала, тя се чувстваше извън физическото! Трансцедентни мисли се лутаха свободно, а тялото беше приковано на скамейката! Мислеше за това какво са правили хората, без ко ...

- Затвори прозореца, ако обичаш.
Тя захвърли халата на стола, докато аз изпълнявах молбата и, и седна гола на леглото .
Тази нейна липса на свенливост ме подразни. Това не беше жест на близост, от нея струеше само неоспорима, всепоглъщаща апатия.
А имаше време, когато тя, непорочна и срамежлива, ме ...

Сърничката нали си е кокетка,
от мъничка е мажоретка.
С помпони или с батон,
с ботушки и с пилотка
в строя е със стегната походка. ...

Избор
Бушуват чувства, урагани,
Разпалват гаснещи мечти
В сърцето пазех ги прибрани,
Преследвани от низ беди. ...

БЕЗЛЮБОВНИ СЪНИЩА
Пропукана е къщата ни. Пада.
Разцепиха я центробежни сили.
Не плача. Не проклинам. И не страдам.
Погребахме ли всичко, Боже мили? ...

Смълчани, идващи отнякъде,
понякога огряти, светещи, друг път - не,
рисуват пътища навсякъде,
водени от своите ветрове.
Днес ме гледат с белите си рошави глави ...

Той и аз - съвсем непознати на среща -
паднала ръкавица в снега ни сърба.
Пием за стопляне вино в отсрещната
кръчма, наречена „За разбити сърца”.
Няма нищо разбито, дори е уютна – ...

Мислите ми са неизпратени писма,
адресирани до теб,
и напоследък
главата ми е изоставена пощенска кутия.

Щастие
Събота е. Седим с Таня в едно кафене. Пием капучино и разглеждаме покупките си:
- Добър пазар си направихме – казвам аз.
- Ти пък „пазар”! – възкликва възмутена Таня. – Ще те чуят хората и ще станем за смях! Сега се казва „шопинг” – поправя ме тя наставнически.
- Аз си замълчавам. Нямам желан ...

Тайна
Сега пак съм бяла,
вече мога да обичам така.
Че тиха бях цяла,
потекла към извора си река. ...

Лудост
"Знаеш ли, брат, какво има в душата ми и колко ми се иска да го оставя на хората! Как биха се потресли те от това, което бих могъл да им кажа. То всеки ден къса душата ми, разяжда сърцето ми, но аз няма да го дам, няма да го изрека - хората не заслужават..." - думи на Яворов към Михаил Кремен ...

Мълчаливо стояха край смъртния му одър – двама сина и една дъщеря. Беше ги повикал, за да се сбогува с тях, защото усещаше, че краят му наближава. Каза им, че няма да преживее нощта, и те знаеха, че ще бъде така. Познаваха го достатъчно добре, за да вярват на всяка изречена от него дума.
В стаята ца ...

Благовещение
Днес е Благовец,
красив празник -
с него идва пролетта,
той носи радостта, ...

ХХІV
... Диана бавно идваше на себе си. Съзнанието ú мъчително изплуваше от мъглата. Опита да вдигне глава, но убийствената болка ú попречи. Отпусна се и понечи да вдигне ръце, за да разтрие слепоочията си, но не успя. Пареща болка в китките я накара да отвори очи. С мъка се надигна леко и замръзна ...

Нощта прибира тъмния воал
и тръгва под ръка със мрака.
Изпива тя последния регал...
За сън кръстосва двата крака.
Прогледналото утро в този час ...

За втори път
Отиваш ли си? Моля те, почакай!
Аз нямам вече нищо да ти дам.
Свещицата, угаснала сред мрака,
стопи се мълком в утринния храм. ...

В снощния сън за риба отивам,
дърветата свирят "Вилхелм Тел",
бъркам във джоба, червей намирам,
а във сервиза поправят козел.
Речната дига ремонт е видяла, ...

Седя сега и слушам новините.
Говорят се какви ли не неща.
Прехвърлят си един на друг вините
и търсят на народа обичта!
Създават се злодеи и сатрапи, ...

Загледани в човешкия си свят,
решихме с още нещо да закичим
отсечката дотолкова позната -
минутка страх обратна на обичането.
Отсечката от раждане до смърт - ...

Няма сивото да ме обземе
Няма да му дам и дъх от мен!
Някъде във друго време
Може и да бъде, но ще бъде светъл ден!
Зло си - бродиш, душиш алчно и ни искаш ...

1. 2.
Студено кафе На перваза стоя
във два през нощта и очи не затварям
не зная къде аз попивам тъма
стопи се свещта а Луната ми стрАДА ...

С теб съм!
С теб ще бъда в радост!
С теб ще бъда във тъга!
С теб ще бъда винаги,
дори да нямаш нужда от това! ...

Възможно ли е да направим невъзможното?
А имаме ли смелостта?
Да върнем в гнездо умряло птиче и да го окрилим в мечти.
Да изтръгнем тръните от сълзите, забили се в душите ни,
а те да се разлистят пролетно, да ухае всичко, да жужат пчели. ...

Любовта ти изчезна
като лятна мъгла,
а потъвахме в бездна,
слели мокри тела
и откривахме Рая ...

Мляко
Попива в мен,
това невероятно чувство -
бели облаци - море от мляко,
бяла мекота... ...

... светулчице, ожари ме...
В небето ми - измамна пролет.
Чуждата светулка на Кръчмаров.
А моята е черна. Като горест.
Потрепва плахо. И дъха ми пари. ...