О, всичко, гдето не е наше,
ний гледаме да разрушим,
в живота сме като апаши,
и знам: така ще продължим..
20.04.2014 г. София

От дните правя аз години,
а от годините - живот.
Под булото на нощи сини
чертая утрешния ход.
И мост към бъдното оставям ...

В тази пролетна утрин две слънца изгряха
и стоплиха моята душа.
Едното слънце грее над нашата земя,
а другото слънце грее в света на едно момче,
което благодари на теб, че го обсипваш с мили думи. ...

Ако сълзите ми са коси,
с тях ще те галя.
С очите ми ще отплаваш.
На устните си ще те приютя
от този студ, притъпил сетивата. ...

Спрях да те търся, Любов.
Извървях каменисити пътеки,
тичах дълго след мнимия зов,
изранила до кърви нозете си.
Цял живот се надявах, Любов, ...

Изгубвам се в твоите обятия,
обсипвайки ме с хиляди слънца
и всичките известни ми понятия
са маловажни пред това,
което кара устните ми млади ...

Вдъхнови ме... да ти бъда име
и вятър да съм, ала не посока,
вдъхнови ме... във ръцете си вземи ме -
и нека стане ниското високо...!
Сила да ти бъда, не и власт, ...

на моя внук
Аз твоето име изричам.
С него дойде у дома.
Очите ти, тъй натъжени,
подсказват ми малко вина! ...

Втора глава
(в която става дума за черна помия, мравояд, бира, глаукома и индийски коноп)
От безкрая изведнъж се появи малко зайче. То се движеше безшумно, едва-едва, на пресекулки. Поспираше тук и там, гушеше, се, криеше се, но пак изскачаше и се впускаше в луд бяг. Беше с чисто бяло кожухче. Глава ...

Тъжното момиче
Стоеше до прозореца тъжното момиче.
С коси прави като хоризонта.
Съзерцаваше то със своя далекоглед бледнеещ се кораб в далечината.
Искаше му се да обиколи света, но уви! ...

Всеки ден играя своя театър...
Сутрин пред огледалото слагам грима -
малко блясък в очите,
добавям оптимизъм в гласа,
една усмивка за разкош ...

Предисловие:
Човешкото съзнание е някак толкова непредсказуемо и безкрайно, някак висше, и олицетворение на Вселената. Да, това е нещо гениално и изследвано до такава степен, че дори не можем да кажем, че знаем изобщо. Сякаш да умуваме само една стотна от един атом или една частица. Движенията вътре ...

Някога броих аз звездите в небето.
Една, две, три,
милион…
до безброй.
И питах ги с вик до небето: ...

Петя влезе в стаята на пръсти, а сърцето ù радостно туптеше – днес Ивелин я покани на среща. От всички момичета в класа избра точно нея. Най-красивият, най-чаровният и остроумният, по когото въздишаха всичките ù приятелки... Май беше сън. Не можеше да повярва на щастието си
- Кое време е, малка улич ...

...
Вплетени пръсти
над бурени и тръни…
Вейте, ветрове! …
.....

Той пари си има
и женичка млада,
но да станат трима,
явно друг помага.
Грее тя с усмивка ...

Една нова песен.:))) Изпята от нова формация квартет- "Очите на България". В България се прави И хубава музика.:)

Губиш един човек тогава, когато спреш да се бориш за него! Това, че някой е далеч от теб, не означава, че си го загубил. Особено когато мечтаеш за него, когато той присъства в мислите ти постоянно, когато той е повод за твоята усмивка и за твоята тъга. Има различни видове обич. Някои са слаби, защот ...

Утрин
Още от рано - по първи петли,
гледам мило до мене
нежна душица как сгушена спи.
Спряло е цялото време. ...

Мили мои читатели, известявам ви, че предстои да издам
в близко бъдеще лавина от рими - в момента едновремено
издавам две книги: "Огледало" 12 и 13 и веднага след
това ще печатам ръкописите на "Огледало" от 14 до 19.
Ето кратък откъс от "Огледало" 19. ...

Но защо те аз обичам
няма как да разбера.
В мига който аз те зърнах
сърцето ми се разтуптя.
И в съня си мой даже ...

Те живееха в две отделни саксии на един и същи, слънчев балкон. Не се познаваха, дори не подозираха за съществуването на другия. Бяха отделени от кипри, разноцветни стръкове мушкато; приветливи, висящи петунии; няколко овални кактуса и оранжево искрящи „камшици”.
Той беше засаден доста по-рано, беше ...

Поезията е дарена,
да има силата, властта!
Да казва от душа нещата,
за които другите мълчат.
Тя сила е в ръцете на поета! ...

Как те исках и дирих с години
във очите любов да ти дам,
животът ми беше бездимен,
а жаравата - беше ти там!
Как виках след тебе - поспри се, ...

Защото си палитра
(на Цвети)
Сърце затворено в палитра
Помпа кръв по стотина, хиляди, милиони литра
Разкъсано на цветове ...

Разкъсам себе си
на хиляди парчета лунна самота...
сълзите са от вино и горчива истина...
Може би искаш да отпиеш глътка от тях
или бих могла да ги споделя с нощта?... ...

Припламват спомени -
пъстри експлозии
от предишен живот,
изживян от друг човек -
безмълвна призрачна сянка.

Спокойствие
Спокойствие
А сърчицето ми ще експлодира
Неспокойното спокойствие
Че с Теб отново ще се видя ...

Усмивката ти грейва като цвете
разцъфнало сияйно в утринта,
докосваш ме с ръцете си, и с двете,
даряваш ми най-ценното си, любовта!
За друго да мечтая и не смея ...

Ако този сън не ме рисува,
ако тази нощ не ме дари,
може би така ще ме жадува
само спомен искрен до зори.
Ако този миг те омагьосва, ...

Човека родила – Майката Природа.
Гледала го и го отгледала.
Не била към него строга.
Даже малко го разглезила...
И ето – човекът пораснал. ...

Защо бе, момченце, нощеска не спа?
Дали те не тресна хормонът Жена?
За пролетни страсти съм чувала май,
но те са опасни, от мене го знай!
Че както те гледа със поглед свенлив ...

Когато ти направи петдесет
на попрището жизнено в средата,
товара носеше като перце
и сламка лека беше ти гредата.
А днес закръгли вече шестдесет. ...

И вали, и вали,
и е тъжно, нали,
под стрехата
съм свита,
и е тъжно, нали - ...

Раят се снишаваше, гълъби долитаха,
кълвяха ми очите вместо хляб.
Облаците се смееха неистово и ме питаха -
това ти ли си, нима досега бил си сляп?
Отдолу се разтваряше земята най-нахално, ...

Приятелство между жена и мъж.
Рефрен от древна песен.
Мечта сред цъфналата ръж
на онзи стих чудесен.
Приятелство между жена и мъж. ...

Неизследвани устни.
Неизбежен пожар.
Дивото чувство.
Райски нектар.
Океан съвършенство. ...

Реших да напиша историята ни.
Взех най-дебелата тетрадка, която намерих, и започнах да пиша с най-любимата си химикалка… Бързо и нетърпеливо изписвах всяка една буква, всяка една дума, всяко едно изречение. Редовете ставаха страници, страниците ставаха листи, а аз не спирах, и не спирах да пиша. Но ...