Всички сме създадени от кал.
Всеки, който е човек, е кален.
По еднакъв начин сме създадени
всички. Ала въпреки това,
всеки е с по нещо уникален. ...

очаквам те
да прелетиш край моя кръгозор
какво очакване
направо си е неизбежно
сънливият баир събужда се със зор ...

Summer came and left without a warning
All at once I looked and you were gone
And now you're looking back at me
Searching for a way that we can be like we were before
Now I'm back to what I knew before you ...

Предчувствие за пролет
превод: Красимир Тенев
Тази нощ че летя ми се стори насън
из небето, досущ като жерав.
Пяха птици за ранната пролет, а вън ...

Вдъхновено от "Мимето" на Асен Босев
Надето
Надето пак си играе,
а във жегата отвън,
баба и мете си двора ...

Времето е дъждовито,
както в моите очи.
А сърцето ми - обвито
в гръмотевични мъгли.
Времето във мен е спряло. ...

След публикуването на разказа "Искам на някой да се подаря", някои дами ми писаха, че са се разпознали в героинята ми Яна. Ето сега ще разберете колко сте далече от нея, а може би не...
Яна израстна възпитавана от баба си и дядо си, в чисто патриархално семейство. Родителите и нямаха много права в т ...

Видях я, тя бе там. Извади цигара, доближи я до влажните си червени устни.
Извади кибрит, погледна ме отново. Аз не отделях очи от нея, беше по-прелъстителна от луната. Драсна клечката. Изведнъж всичко спря, дъждовните капки останаха във въздуха и можех да видя отражението ù във всяка една от тях. С ...

Понякога човек иска да бъде забравен.
Скрива снимки разни под пода дървен и неравен.
Тръгва сам на път
и разбира за сетен път,
че човек си е сам самичък. ...

Събирам за теб
Събирам любов, много любов,
на теб наречена, на теб дадена.
Събирам слънца и лято, давам им твоето име,
а сърцето ми сияе, натежало от нежност ...

Немито небе светлината цеди.
Земята несвикнало диша.
Сякаш съм в градската болница и
утре ще ме изпишат.
Аз ще си тръгна с малък вързоп ...

ОГОЛЕНА СТРУНА
По Фотев
Господи, колко е хубаво,
че мога да поливам кълнове
и от изворите на Фотев. ...

Вземи ме такава!
Такава ме искай - обичай до лудост!
Такава ласкай ме, докосвай, целувай...
Ще стихна в гръдта ти, в очите ти хубави
ще вливам дъждовно трепети влюбени. ...

Аз съм българин!... И най обичам
да злобея, да крада, да мразя!...
Да съм роб, слуга на конформизма...
С мутрите народа ни да газя...
Аз съм българин!... И най обичам ...

Любовта е чудо, което те връхлита отведнъж, забива се в сърцето, порастват ти крила, усещаш едно вътрешно спокойствие. Любовта е тема, за която може много да се пише и всеки да си изказва мнението, но само този, който наистина се е сблъскал с нея може да я разбере и да я опише, само той знае истинск ...

Пролетта ми по други улици
се затича.
Светна небесното жълто кълбо,
ала то... пак на твоето
лице ми прилича. ...

Дочувам плясък, вдигат се веслата,
изплува малка лодка сякаш от мъгла
в една неравноделна, прозаична дата,
която някак сива, безпределна е била,
но лодка сякаш тук не съществува, ...

Любов ли е, кажи или нещо друго?
Щом погледна те, изгарям лудо.
Пред очите ти ще се предам
без да лутам се и тук, и там.
Ще запазя този миг за мен ...

След потопа
Бих искала да се наричам радост,
бих искала вода от извора да бъда:
да ме очакваш жадна да ти давам
от тайните на първия и първата. ...

Да седнеш под смокиновите листи
и да запееш тихи трели поривисти,
като славей на гората жадна,
като есен с тонове необятна,
да запееш на душата будна, ...

Отминал сезон,
отминало приказно лято.
Отминал нежен зов,
отминали птици в ято.
Отминал празничен ден, ...

Ех, не можеш - не можеш
(аз дори и не питам,
щом е толкова трудно).
Но поне се опитваш
да направиш по чудо ...

Старите момчета - поема
Ах, глава как боли ме ужасно,
как ме гони проклет махмурлук.
'щот натрясках се снощи ужасно
със ракия и печен суджук! ...

Ласка
Със ръка докосваш рамо,
Нежна и добра.
С поглед ме обгръщаш цяла,
Стихвам и мълча ...

Разправят, че на път към мен е
тръгнал вестоносец благ,
а тук под почернели кестени
от чакане превтасва хляб
и червей рибата дълбае, ...

Как облачно е пак небето!
Дъжд пороен навън вали.
Но днес щастливо е сърцето,
щом сме двама тук, нали!
Вървим си във пороя двама ...

Ленка Черната беше едра жена - не само че имаше едър кокал, но и беше доста пълна. Наричаха я Черната, за да я различават от Ленка Русата. А и беше с гарваново черни коси, матово лице, изпъстрено с лунички и бенки, и с много, ама много черни очи - винаги усмихнати, блестящи и движещи се, толкова под ...

Мравки по гърба,
свидетели на чудо
... сърцето ми видя те.

УЧИТЕЛЯТ
Ограбена душата ме събужда.
С вятъра смълчава се. Отсъжда.
От този свят заминаха мнозина.
За тях и Слънцето - заспа. ...

Ако ви кажа -
няма никаква вечност!
Ще ме намразите....
Този живот е единствен.
Противен. ...