Преплетени длани. Горящи очи.
Нощта е безлунна. Ветрецът не спи.
Косите ù роши с игрива ръка
и с дъх се разхожда по тръпна снага.
Светулки намигат. Гората блести. ...

Изгубих те - болезнено е,
но всъщност имала ли съм те някога?
Ужасно липсваш ми – естествено е,
оттеглих се, не тичам вече срещу вятъра.
Загадка беше ти за мене, ...

Не знаеше ли, че те чаках, като пролет
набухнала в крилата ми на минали лета.
Не знаеше ли, че си най-високият ми полет
и трепет луд на страдащата ми душа.
Не може да си знаел, скъпи... ...

Всяка любов е възможна,
щом греят в очите слънца.
Ръцете, магнити тревожни,
привличат магийно деня.
Сърцата във такт галопират, ...

И китарите свирят. Отново.
Приказка вълшебна в нотите разни
усещам как зове ме и в тъга, и в празник.
Всеки виртуозен щрих е мечта,
прави живота ми по-лек на света. ...

за пореден път ще се увериш
че любовта и алкохолът
много си приличат
дали защото се пристрастяваш
към тях ...

Сива скука, стая, тишина,
самотна дама с празни мисли,
тъжен поглед в една стена,
мечти в главата - чисти.
Статична поза на диван, ...

ХХІІІ
... Нощта почти преваляше. Иван Зарев разказваше за срещата си със своя съименник, а Алекс седеше като гръмнат от чутото и отказваше да го асимилира.
- И така, моето момче, този човек ми помогна да предотвратя грешката, която щях да направя, обвинявайки майка ти за онази бъркотия с проекта. Ко ...

Щом Зина сподели теорията си спрямо Мак с кралицата никак не я затрудни да я изгледа втренчено сякаш беше най-големият й враг, да щракне с пръсти и стражите да я отведат. Кам както винаги реши да се застъпи за нея, което пък му осигури килия точно до нейната, а Телия-горката-беше нещо като коствена ...

Тя
С вдъхновение, придошло от клипа
към една песен на Е. Хъмбърдинг
Нощ.
Луната жъне звездната нива. ...

Отново утрото ме гони
в баирите – мой втори дом.
Тук спомен няма от балкони
в стъкла, с первази в никел-хром.
Дърветата са разцъфтели ...

Пролет
Пролет моя, моя вярна пролет,
бяла те наричаше Вапцаров сред руините
от неговата битка със Живота,
проведена с копнеж по Филипините, ...

Пилот със самолет
в небето излетява.
Пред наблюдаващи
опасен полет изпълнява.
Наляво свива рязко, ...

Там където слънцето блести,
там където свети в небосвода,
там където пламъкът роди
свят изпълнен с живот и природа.
Надалеко, чак във небесата, ...

Ако животът беше договор, прекратен с предизвестие...
В края на XXI век беше направена крачката към всички научни открития, които да решат проблемите на човечеството. Тя не бе тяхното извършване, то бе факт още към средата на столетието, а свободното им ползване. В продължение на цялата човешка исто ...

Сънувах път, земята се разтвори. И ти се спря, към мене се протегна.
Не беше сън, а Бог ми проговори. Във миг замрях, в ръцете му си легнах.
Видях река, видях и всичките животи. А тез очи, и двете ги проклинах.
Дочувах глас, последния душевен ропот. И все вървях, пък вътрешно се сривах.
Сънувах път, ...

***
Не разбирам този израз: "Криза на възрастта".
Чувам го от тийнейджърските си години /тогава ги наричаха юношество - за мене това понятие си остана и досега по-разбираемо и по-лесно за изписване - поне на български/. Кризисни се оказаха първите ми младежки години, първите години в работата. Бяха ...

Пъстро птиче в клоните видях.
Днес от юг ли долетя
или в студ си ти живяло?
Ето, иде пролет,
ще се радваш с братя и сестри, ...

Тъпкани, подритвани, мачкани...
Жертви на безскрупулна система...
Търсим опора в дните си жалки...
Откъснати стихове на мъртва поема...
Не ни лъжете, ний знаем... ...

Валежно
Уморен съм... Някак си е тъмно
и студено е при мен,
утрото е много тъжно
и разплаква моя ден. ...

Навън пролетта дойде,
но докато някои ще ходят на море,
бездомни хора от беднотия плачат,
докато милионери долари влачат
в банки, във фирми частни, ...

Пролетните слънчеви лъчи погалиха още спящото лице, а приятната топлина помилва очите. Винаги съм обичала слънцето да ме събужда и да ми даде сили. Днес повече от всякога имах нужда от това.
Знаех, че вече съм сама, но странно, не ме болеше. Молех се да е щастлив и дано
усети тръпката на любовта. Те ...

Когато родих синове,
изпълни се с любов майчино сърце!
С баща им решихме - всичко от нас
да дадем, за да пораснат големи
Мъже, с които да се гордеем! ...

Ще подам ръка...
Знам как умира птица,
когато далечен път не я мами –
отслабват крилата,
надолу полита, ...

Аз невидим съм,
и с наметало от звезди съшито,
а кръвта ми - втечнени блянове,
мечти, копнежи...
Аз богът на съня съм, ...

Насън
Вълните на съня ме носят
Към тъй мечтани брегове
Дочувам писъка на чайки
Усещам мирис на море ...

миш-маш от герои
с телевизор между ушите
броня от надуваемо его
и чаша в ръката
дали да ги обесиш ...

ТАМАГОЧИТО
Не знам защо я кръстих така. Може би защото за най-дребното нещо се цупи и ходи да се жалва на тати си.
Трябва да сте си наритали здраво съдбата, за да ви се върне такова отмъщение: шефът да назначи за ваш помощник дъщеря си. Честито, нали?
Само че, в моя случай тя е една на мама и тати, ...

Привет от мен. Жена му. На мъжа ти.
Онази непозната без лице,
която се разхожда из ума ти
и дращи с нокти твоето сърце.
Не се чуди. Навярно ти е казал ...

Подариха ù го, когато беше на седем. Тя искаше сестричка, в краен случай - братче, но родителите ù предпочетоха този вариант.
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот – тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият ù приятел ...

Това стихотворение е взаимствано, като идея от стихотворението Левски, на потребител nikalas (Никалас Борисов). Поради незрялата възраст на автора, ми се стори, че е необходимо да прекроя идеята му, така, както аз я виждам, а не така, както е представена у неговото стихотворение. Моля, за извинение ...

Празен знак е за нея леглото -
и напомня й на йероглиф.
Нощем то я поглъща, защото
му прилича на мида без риф.
Две възглавници сякаш в чакалня, ...

Дъжд се изливаше, вятърът духаше.
Слънцето изгряваше бавно, а залязваше мигом...
Сърцето се свиваше от болка.
Душата стенеше, разбирайки, че е загубила
дори това, което не беше нейно притежание. ...

Бакенбард
- Я да видим сега накъде върви светът. – каза бай Георги - бръснаря, и бутна копчето на старото лампово радио.
Бяха изчерпали пресните клюки със съседа Кольо и взе да му става малко скучно. В този следобеден час нямаше клиенти, а те двамата не бързаха за никъде и бавното време не ги плашеш ...