Мидичка за спомен от морето,
подари ни я за всички ти.
И дочухме в спомен далечен,
шепота на плискащите се вълни.
Топъл пясък златист и черен, ...

Любовта - чудесно е да дишам.
Нежността - усещам те и дишам.
Страстта - заедно, чрез тебе дишам.
Другото... понякога издишам!

искам вечер с него.
тиха. топла. без вятър.
да се прибираме пеша.
да крачим бавно.
да се опитваме да удължим часовете. ...

И пак е тук дъхът на синьото ни лято,
с малинов вкус и дъхави цветя,
със позлатени класове в полята,
със писъка на чайки край брега.
С окъпани от слънцето върхари, ...

След толкова години скитане,
на пейката пред стара цръква
седим и двамата се питаме
дали отново ще замръкнем
като тогава, билки брали ...

МАГИЯ
В зеления парк край Дунава стар
днес времето сякаш е спряло
и носи реката копнеж и печал
с ленивото си огледало... ...

седем пъти бях на осем
връстниците стигнаха
до осми клас а аз
си останах на осем
до ден днешен ...

Дъждовeн акварел
Дъждът не спира. Тупа.
По-тихо от дервиш
се вмъква в стаята,
лудува на пети и атакува. ...

НА ЗВЕЗДИЧКАТА ИРЕН
Мъничко бебче през юли родено,
ти си от всички ни благословено!
Твоето име Ирен е, принцесо.
Нека животът е радостна песен! ...

Боли ме, че така свърши всичко между нас,
боли ме да знам че съм виновна само аз!
Лъгах те много пъти, невярна ти бях,
сега съжалявам, че всичко пропилях!
Съжалявам, че всеки път когато с тебе се целувах, ...

Най-сладки устните ти са на зазоряване,
като гарафа, пълна с плодов еликсир,
по-пивки са от отлежало, плътно вино,
по-неизследими и от необятна морска шир.
Най-топли са очите ти по пладне, когато ...

Спря ми дъха,
нарани се листа
от сълзи и тичащ химикал,
мастилото размаза се -
заличава всяка буква това. ...

ДО ПОСЛЕДНИЯ КУПЛЕТ
Искам с мойте стихове да ви погаля
или да разтърся вашия покой...
Искам те да бъдат мирното послание
и на всички битки да са тих отбой. ...

Наивница съм, защото вярвам във всяка твоя дума,
безрезервно ти вярвам, а дали не греша.
Но постепенно осъзнавам и губя покоя,
кое е правилно и кое не, не мога да реша.
И губя се там, в тъмнината на безкрая, ...

Мъртвите криле на лястовицата
са декори във богато украсена стая...
Устните на любовта - изкуствени и празни
се впиват в кротостта с която бавно те изпиват, погубват нежността...
а ти щастлив заспиваш - без смисъл... ...

Моето и твоето е кръг
от онези - кръговете омагьосани.
Тъкмо мислиш, че ще спрат,
а на път е новото завъртане.
И така търкулват се очи, ...

-
”... речта е кръв, кръвта – пресветла реч.”
"Думите са вятър"
Валентин Чернев
Щом думите са вятър, както казваш, ...

Може би така е по-добре...
да си тръгнеш, да не се надявам.
Никой няма да ме разбере,
затова мълча и преживявам
всяка песен, дето с тебе слушах. ...

Като капки капят дните ми
от стрехата на живота ми.
Само те, като мечтите ми,
най са верни на делата ми.
Трупам спомени във двора си, ...

МИТКО ПАЛАУЗОВ
Седим си до прозореца с бай Симо Политиката и аз му чета от спортната страница, пък той се мъчи да вкара, или да изкара навита на фитил салфетка в/от лявото си ухо.
- А, видя ли го тоз дето мина – сепна ме възгласът му и се ококорих, ама проследих само гърба на един отдалечаващ се, ле ...

О, как така се получава,
загадка е това за мен?!
Навярно с "висше " всичко става,
кодират го във някой ген!
И така то в нас остава, ...

Хайде решихме. Приключихме. Тръгвай!
Никога пак не поглеждай назад.
Няма докосване, думите свършиха,
никой не търси посока и бряг...
Само Умората свещите пали, ...

Капка дъжд или сълза, не разбирам,
виждам просто тишина.
Светкавица проблясва тихо, виждам очите и ръцете и крадливи.
Разтапям се от нежност на фона на гърма...
И чувам просто тижина. ...

РЕКА МАРИЦА
Марице, речице,
Сън те тебе не лови.
Лъкатушиш зеленива,
Пестелива, работлива, ...

Любовта! Тя не е просто " Обичам те ".
И много думи не правят любов.
Не е и в едно разсъбличане.
Не е клетва за вярност до гроб.
Любовта е усещане. Често болезнено. ...

Мрак… обвива сърцето ми
Страх… от последните дни
Дни, във които са губех
Сънища, в които се лутах!
Всички тези спомени - Подлудяват ме! ...

Откраднах сърцето си,
скрих го от себе си,
защото не спря да кърви,
превърнало себе си
в брояча на времето, ...