Как не мога да съм все добър,
щом и тъмното живее в мене,
аз съм Дявол в черната си смърт
и прераждам се във ангел денем.
Как решавам да съм струя кръв, ...

Омерзената същност на времето
в тежки дози мълчи;
недодялана грубост
дълбае по гребена
на страха. ...

Възвръщане
(04.05.2014 г.)
Затворена във клетка, объркана съм, неразбрана,
подлудена във влюбеността си, затова и сляпа...
Време е, мислите - излишни са, реших обрата: ...

Винаги съм си мислел, че вписването ми в околния свят е нещо много трудно. По време на моето израстване розовите очила на наивността не ми позволяваха да виждам реално. Ако трябва да бъда напълно откровен, понякога отново усещам, че съм си ги сложил, но само за миг. Само за миг...
Кой съм аз, въпрос ...

Воини на истината
Седя си в редакцията и се оглеждам около себе си. Виждам хора, които вярват в това, което правят. Намерили са истинското си място в живота и са здраво стъпили на него. Да, всички тук сме щастливи, защото щастието е това – да намериш себе си и мястото си в света. По правилния път до ...

Когато залезът потъне
във огнената гръд на вечерта,
денят божествен се опъне
и стане в хоризонтът на черта,
тогава птиците притихват ...

Аромата на нощта
На Г.
Усещам аромата на нощта -
ухание на любов и нежност,
когато паля шепа тишини ...

Нямаше начин -
беше реален,
истинска лятна мъгла!
Сякаш прониквах
в нещо нетрайно, ...

Избор
Какво е да си там, във висините,
сред синева и слънчеви лъчи?
Да виждаш във безкрая кат орлите,
просторът да изпълва твоите очи? ...

Невиждани гости
по време на пости,
оставих ги вътре,
а брат ми
врати не залости. ...

Днес се завърна при мен спомен за стара любов...
- нетърсен и нечакан...
Като бумеранг удари душата ми,
като нож се заби във сърцето ми...
Не помня лицето, ...

Не ми е времето тепърва
в сравнения да ровя като кърт,
макар че те сравних с пъстърва,
когато те видях за първи път.
Течеше дългата минута, ...

На брат ми
На масата застилам безнадежност...
Във вазата разлиства тишина...
Чашата ти пълня с топла нежност...
Докосвам с обич твоята ръка. ...

Не знам защо така се случва,
но мога да си обясня,
защо е истината скучна,
а красна - долната лъжа!
Какъв е този механизъм? ...

Някъде там стоят хоратаКоито държат моята съдбаИграейки шах ми се присмиватА аз съм пионка в тяхната игра Много неща стоят пред менБезпомощен ще полудеяМоля се безспирно всеки денЗа спасение да оцелея Няма бягство от този адНяма и кой да ме чуеСамо сенки зад гърба миВ очите им лъжливи плюя Бягам отн ...

В сърцето ми - отворено пристанище,
са спрели световете да нощуват.
И свирят ветровете ми по мачтите им
мелодии, все тъй недосънувани.
Оттатък хоризонта на надеждите ...

Липсваш ми
(на Иван)
Липсваш ми... Винаги ще ми липсваш. И във всяка моя история - ще има част и за теб. Ще има част, в която ще можеш да се откриеш. Цял живот липсваш от мен. И това не е никак поетично. Напротив. Ужасно е и даже грозно. А вече нямам думи, с които да ти описвам как те чувствам. А и ...

Господи, колко слънца са ми нужни,
за да усетя за миг топлина?
Чувствам се съвсем ненужен
от управляващите тази страна.
Искам да имам храм, не плювалник, ...

Когато трябва да си чист,
когато трябва да си бляскав -
Животе, ти не си красив
и ти не знаеш да си ласкав.
Когато трябва ми прегръдка, ...

Причастен за празника " Рождество Христово" - композиция и изпълнение: монахиня Серафима /Гизи Пиринска/

И сякаш век ги измълчавах думите,
заседнали в сърцето ми измъчено.
Сега по времето на листите
изписвам ги, но мълчаливо.
Страхувах се да ги изричам, ...

Ей, ти. Да, отново ти.
Успяваш да ме вкарваш в абсолютно всичките ми състояния. Побъркваш ме.
Лудостта по теб ме побърква.
В един момент мога да съм ти бясна и да те мразя, а в другия мога да се мразя, че те обичам.
Искам да мога да те ненавиждам, колкото и неприсъщо да ми е това. ...

Енергия е нужна нам
за стигане оттук дотам,
за топлене на милия ни дом,
за дискотечно осветление в синхрон.
От вятъра, от слънчевата светлина, ...

Прерязах си мозъка
със скалпела на знанието
и извадих само липсата на смисъл

Дълго бягах през гората, с отворени обятия.
Оставях тръните да раздират плътта.
Дланите ми спряха да усещат болката,
която предпочитах пред тази, раздираща душата ми.
Сега раните по тялото са заздравели. ...

Ела със мене да послушаме дъжда,
светът гори, но ти не трябва да се плашиш,
сред мрака винаги прониква светлина
и даже Господ е понякога безстрашен
със своята безмълвна тишина, ...

Животът бил и многолик, и пъстър,
но пъстротата има своя град.
В миналото казвал се е Дръстър.
Силистра - днес я знае стар и млад.
Сякаш, че от там извира Дунав. ...

Хората, които имат грижи, смятат, че когато проблемите им бъдат решени, те ще са на върха на щастието, по-доволни от всякога. Но колкото и да има човек, винаги е недоволен, това е факт.
Ако хората живееха без затруднения, те нямаше да имат към какво да се стремят, за какво да мечтаят, а без мечти жи ...

...
Сутрин
са ръждясали
и
гласните ми струни ...

ХЛАПЕТО
(синопсис за кратък филм)
Бистрата, буйна, игрива и непокорна планинска река Черна Места весело подскача от камък на камък и бърза към топлите вълни-прегръдки на Егейско море. Около нея лъкатуши и кръшно се извива малка горска пътечка. Като палаво хлапе пътечката прескача реката от време на ...

Бяла
Мръсница всички я наричат!
С пръст я сочат във очите!
Нея чуждите мъже обичат!
Това е факт – мълчите! ...