В малката изоставена колибка,
На масата свежо стоеше букет от цветя.
Вазата леко пукната
Някак гордо приютяваше таз момина сълза.
Малко и уж простичко цвете, ...

Самотната стара цигулка свири във нощния мрак.
Възпява тя мимолетния човешки живот,
толкова крехък, страдален. Толкова благ.
В секунда отминал, без дъх преживян -
животецът кратък за миг отлетял. ...

Защо ти е в моретата да вярваш...?
Кон-Тики ще остане вечен символ
на примитивното, достигнало безкрая.
... Летящи риби ще заместват птици
и в бронзов залез ще отплува салът... ...

Тъжна и безкрайна е винаги нощта,
когато не си до мен и теб те няма,
догаря самотно свещта на Любовта
безмълвно викам те "Ела" с устни неми...
Но пък винаги е радостна нощта, ...

ЗА МЕН
Когато мечтая - мечтая разумно.
Когато обикна - обичам докрай.
Говоря по малко, но с истински думи.
И най ми харесват септември и май. ...

Закъснях, дядо,
за последно да те прегърна,
а ти толкова бързо си тръгна...
не ме изчака.
Времето, дядо, и след теб продължава, ...

Роби на дребнавите страсти човешки,
загърбваме често някой свой блян,
а после отчитаме това като грешка
и отново го вписваме в "житейския план".
...................................................... ...

А помниш ли, когато всичко ставаше без наше усилие? А помниш ли, когато нещата се нареждаха точно, както ние желаехме, за да ни покажат точния път, по който трябва да вървим. А тръгнехме ли по отделно всичко се нареждаше по обратния начин, показвайки и на двама ни как няма друг път и трябва, задължи ...

Танцувай с мен, макар и танц последен!
Танцувай с мен! Прегърнал те в нощта
от мисълта за тебе съм обсебен,
от твоя чар и женска красота!
Танцувай с мен! И в ритъма на танца ...

Аз не мога..
Не съм построена..
Да сЪм светлина...?!
Аз съм черно петно... туш..
Във вода... ...

Има една луда, която ходи в дерето, не може да не сте я забелязали, влачи крака, тътри се... Изобщо личи си, че не е в ред... Та същата тази луда веднъж се беше родила, беше преди около двайсет и шест години в някаква болница в един сив град.. Някой да ù беше казал... че ще полудее! Щеше с малките с ...

Взирам се в прозореца,
по който светкавично една след друга,
сякаш в безспирен бяг,
със страшна сила се забиват капки от нестихващия дъжд.
Не виждам, макар погледнеш ли ме ще речеш, ...

Понякога съм луда аз за трима.
Понякога съм тиха и добра.
Понякога съм толкова ранима,
че чак усещам как боли душа.
Понякога бушувам с ветровете - ...

Българино, кога ще си решиш съдбата сам,
по-покорно, овчедушно племе аз не знам!
Холандският експерт Бакас ни дава "съвета"
(вместо да си вземе за Амстердам билета)
да "внесем" 1 милион гейове и чужденци, ...

Влезе под кожата...
Сложно е! Грубо, лишено от задръжки...
А вкъщи има толкова ненужни страници,
граници, чертаещи посоки към ненужното...
Изкуството изисква жертви, ...

Корени
Събудих се и себе си намерих,
запътила съм се към хоризонта
и уморена от ненужни грижи,
заспала съм на пейката позната, ...

Корумпирани много...
Корупция никаква!
В наложена истина,
корупция няма;
Защото зад нея, ...

Тя...
Жена, красива, последователна, амбициозна...
Разтърсваща с мисли ума на всеки дръзнал да я зърне.
Копнееща с много страст към нещата, които обича.
Жива, смела... ...

Когато си отивам, ще е тихо,
ужасно тихо... Звънкият ми смях -
бездомниче натирено - ще хлипа,
превито там, до къщния ни праг.
Прекрачиш ли го, капчици солени ...

Багажът по-лек е, когато двама го носят...
Куфарът не толкова тежи, когато на двама ръцете го държат...
Натрупай толкова спомени, дори излишни, че за багажа свой да забравиш ти...
Ако много, много и на мен ми дотежи, ще ти предложа на първата гара да го захвърлим, просто така, без много да му мислим ...

Предателство
Очите я парят,
сълзите и се леят по бузите,
сърцето и няма да галят
със спокойствието на музите. ...

Моя мисъл,мисъл откровена,
чиста непокварена трептиш,
няма в тебе нищо не красиво,
а защо ме натъжава и болиш...
Моя поглед, поглед вдъхновен е, ...

Още не обичам тишината в теб,
понеже всичко е игра на думи
и се скитам тъй отчаян, клет
по течението на реката Струма.
Аз пътувам си в смъртта до пет, ...

ветре, отвей ми мислите черни
попей ми за свидна Родина
за либе красно
за Балкана стар
за листе на дърве... ...

До татко ми…
Мили татко,
устно не ме разбираш.
От болка ли примираш?
Със страшните ти действия ...

Обичал ли си някого така,
че себе си заради него да потъпкваш?
Да ти е той единствената радост на света
и всеки ден все повече да го обикваш...
Да липсва на душата ти дори. ...

Искам да ме топлят снегове.
Да замръзвам, щом докосна огън.
Искам да ме спират ветрове,
щом тъгата радостта подгони.
Искам мисълта ми да умре ...

Пропука се облака тъмен...
През процепа слънце надникна.
По пътя си - гладък и стръмен,
лъчът му в земята поникна.
Дърветата клони люлеят ...

благодаря за цялата любов, която сте ми дарили!
Надявам се да съм отвърнала със същото...
Искам да ти кажа нещо,
да го изрека без дъх…
Може да звучи зловещо, ...

Очите яхнаха крилата.
Отново започва отчуждението и изпитването на волята.
Чудя се, кога ли ще приключи това лутане,
през визуализиране на бъдещи възможности и вероятности.
Колкото и много, ...

От чуждо щастие крадях,
не се опитвах да се крия,
докрая себе си аз бях,
макар разпъната стихия.
Преборих всички страхове, ...

И шепот, и сподавен вик - една тъга, която ме намира
прибира ме в горчиво-сладък миг,
ограбва ме, отнася ме, умира...
И една молба, копнеж по края
ловко в мрежите си ме оплита, ...

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ
/ПОЕМА/
Замисля ли се за живота
си правя изводи така:
за мен той е една Голгота, ...

На вила съм. Дъждът не спира.
И не намирам миг покой.
Душата – плачеща е лира –
не различава враг от свой.
Градината – в трева обрасла. ...

Бъдете живи, здрави и щастливи!
Нали това от памтивек се казва.
Аз бих добавил още – работливи!
От мързела човек се охайлазва.
Не чакайте късмет или сполука! ...

Небето се обгърна със сияние,
затрепка с хиляди искри-звезди,
съзнало своето очарование...
усмихна се, тъй както никога преди.
... Заплува бавно с ладията своя, ...

Сън
Политайки в своята дрямка,
аз се моля там да си ти.
Красотата ти на слънце и на сянка
ума ми да заплени. ...

Треска в малките часове
Ръцете треперят. Мускулите се свиват в спазми. Очите изгарят в болка. Езикът нервно облизва напуканите ми устни.
Няма лек.
Треперя!
Да, гордото ми Аз е пречупено сега. ...