С ожулена буза
оставям недорисуван залеза
и се втурвам по нощните пътища
на самотата...
Към ръба на тъгата, ...

Синя мъгла над синьо море
разстила се. Синьо безвремие.
Каква тишина под синьо небе!
Дочува се - синьо мълчание.
Изгрев сънлив над син полумрак ...

Празникът на Велико Търново- прослава на българската чест и величие
Празникът на старопрестолния град има стара и славна история. Датата е избрана неслучайно. Първото честване на 22 март като празник на Търново е на 22 март 1879 г. в църквата "Св. четиридесет мъченици", където е отслужен молебен. По ...

На лов за самота
Течеше. Реката течеше. Струма тромаво, бременна от пролетните си води, се влачеше едва, едва пред погледа ми. Поглъщаше мислите ми. Омагьосваше ме. Отразените слънчови лъчи ме перваха през очите и ми пречеха да гледам. Прикрепен бях за брега, като червея към рибарската кукичка на въ ...

САТИРА ЗА НАС БЪЛГАРИТЕ
Приличаме на онзи шоп,
за Вуте който се тревожи!?
И тича с "Злато" на галоп...
Какъв народ станахме, Боже!? ...

Към прогрес и бъдеще светло напред,
да се борим тук да има справедлив ред!
Парламентарните "избраници" не са народни*.
От тях хората искат да са свободни.
Пак повтарят се събитията стари - ...

По стъпките на време бурно
към неизвестното пътувам.
По мойто минало лазурно
до края аз ще си тъгувам.
Неказаните още думи ...

Дори насън
Не мога да съм твоето момиче.
Дори насън не смей да се надяваш,
че някога за миг ще те обичам.
Измисленото двойно наранява. ...

Слушах бавната монотонна музика, припомняйки си всеки момент сякаш беше вчера, сякаш само преди един миг бях най-щастливият човек на света. Нежното ухание на лавандула и допирът на копринената кожа по моята ръка, всеки един атом от моето тяло изпитваше нуждата да бъде докосвано, дълбоко и чувствено. ...

неподходящо за малолетни, макар че те знаят (английски) повече от нас - пълнолетните
"ГОЛОГЪЗОВИ" - ENTERPRISE
("Streeped assol's" - enterprise)
PREZENTED
The Bulgarian-English Coop production ...

Да горя силно и пламенно опитах
докато дъжд от сълзи ме валеше.
Дълго без път и посока се скитах
докато пожар в сърцето ми гореше.
С въпроси душата си без жал раздирах ...

Не от този свят не съм,
Не съм, моят е различен,
Тук всичко тъне в мрак и кал,
А моят, моят е различен.
Не, не искам свят такъв, ...

Не мога да съм клоун под дъжда.
Абсурдно - да съм дъжд от клоунада.
Раняват ме най-дребните неща,
а едрите ме изпаряват.
Истината влача със въже, ...

Духът на Манастира...
А кой знай Вятърът къде
отмъкна и Луната,
остана черното небе
със мълнии засято... ...

Ти рисувай по мене невъзможните срещи,
невъзможното бяло, невъзможно стои.
Ти не гледай далече, че след нашите грешки,
тази бяла луна – с невъзможност броим.
Тихи стъпки отекват от последните нощи, ...

( Kрасимир Тенев: - Ден, Sanvali: - Нощ )
K:
Нощ, ти тиха обич всеотдайна,
аз от теб отново се възраждам
и едва докоснат от студа ти, ...

Light reflects from your shadow
It is more than I thought could exist
You move through the room
Like breathing was easy
If someone believed me ...

"Counting Stars"
[Chorus]
Lately I been, I been losing sleep
Dreaming about the things that we could be
But baby, I been, I been prayin' hard ...

Из монолозите на още един объркан
Откъде да започна?
Началото не помня,
краят не се вижда.
Пътят празен, ...

В наши дни можем да се похвалим с изключително високо ниво на комуникативност. Можем да общуваме от всяка точка на света с всекиго и по всяко време. Фейсбук не е боклук, прекарваме голяма част от времето си в едно виртуално пространство, търсейки информация за близки, познати и хора, които са ни гра ...

Трудно се преглъщат тези сълзи
- тежки капчици неволни.
Сребърно блещукат ми по пръстите
и мечтите ми оказват се оловни.
Аз не съм оловният войник, ...

Вдъхновено от "Памет" на Емо2
Така внезапно си замина.
Не каза „Сбогом”, не махна и с ръка.
Изчезна, като бяла зима.
И ни остави със скръбта. ...

Няма те, няма ме...
Идват си – прашно самотни
старите булеварди до входа ми...
с калдъръмена нежност
и вярност Авраамова ...

Преплетени длани. Горящи очи.
Нощта е безлунна. Ветрецът не спи.
Косите ù роши с игрива ръка
и с дъх се разхожда по тръпна снага.
Светулки намигат. Гората блести. ...

Изгубих те - болезнено е,
но всъщност имала ли съм те някога?
Ужасно липсваш ми – естествено е,
оттеглих се, не тичам вече срещу вятъра.
Загадка беше ти за мене, ...

Не знаеше ли, че те чаках, като пролет
набухнала в крилата ми на минали лета.
Не знаеше ли, че си най-високият ми полет
и трепет луд на страдащата ми душа.
Не може да си знаел, скъпи... ...

Всяка любов е възможна,
щом греят в очите слънца.
Ръцете, магнити тревожни,
привличат магийно деня.
Сърцата във такт галопират, ...

И китарите свирят. Отново.
Приказка вълшебна в нотите разни
усещам как зове ме и в тъга, и в празник.
Всеки виртуозен щрих е мечта,
прави живота ми по-лек на света. ...

за пореден път ще се увериш
че любовта и алкохолът
много си приличат
дали защото се пристрастяваш
към тях ...

Сива скука, стая, тишина,
самотна дама с празни мисли,
тъжен поглед в една стена,
мечти в главата - чисти.
Статична поза на диван, ...

ХХІІІ
... Нощта почти преваляше. Иван Зарев разказваше за срещата си със своя съименник, а Алекс седеше като гръмнат от чутото и отказваше да го асимилира.
- И така, моето момче, този човек ми помогна да предотвратя грешката, която щях да направя, обвинявайки майка ти за онази бъркотия с проекта. Ко ...