Eпитаф на българския политически цистит
Нашта мъничка страна
е известна по света
с политици именити
и със тях сме ний честити. ...

Пред мене е зейнала пропаст.
Аз съм на ръба. На пръсти.
Очи затварям за равновесие -
иначе политам в тази бездна
и по зъберите остри на парчета ...

Един мъж и една жена...
В едно неуточнено време
на някакъв полусезон,
край някакво море крещели
жена и мъж със яден тон... ...

Очаквахме Сезона на снега,
а вместо туй - Сезонът на мъглите
уви врата ни с пръсти-пипала,
проникна и в ума ни, и в душите ни.
И по клепачите тежи вода, ...

Ванеса, Борис и другите
Глава тринадесета
Инж. д-р Херман Гертнер, беше мъж на средна възраст, рижав, с бяла кожа и лице осеяно с множество тъмни петна, които някои наричаха “лунички”. Вече почти двадесет години работеше във фирма “Сименс”, отдел за медицинска апаратура. Беше постъпил в световно изв ...

Sonnet XXXIV
Edmund Spenser
Like as a ship, that through the Ocean wide,
by conduct of some star doth make her way,
whenas a storm hath dimmed her trusty guide, ...

Ерос Рамацоти - Ангел, легнал на слънце
----------------------------------------------------------------------
Autori: Eros Ramazzotti, Luca Chiaravalli & Saverio Grandi
-----------------------------------------------------------------------------
Автори: Ерос Рамацоти, Лука Киаравали & Саверио Гранди ...

Подобно партията на “Зелените”,
ще има партия и на “Пембените”.
Микроби, вируси – ще защитава.
Нали и те са живи същества –
те също имат право на правà! ...

Не гоня вече мелниците вятърни.
Не търся цвете под снега.
Не слушам птиците какво говорят.
Вълшебствата в ъгъла събрах -
широко на душата ми да стане. ...

Седма глава*
Пролет. Дойде май. А аз сякаш се събудих от зимния си сън. Огледах се. И видях Вейл. Беше минала половин година. Всеки ден беше един и същ. Скучен и потискащ. Стояхме вътре, най-често пред камината. Понякога не говорех по цял ден, въпреки че се стараех да не се затварям в себе си. Но Ве ...

Мъгла се спуска над града
и затъмни се моята душа.
За тебе пиша всеки стих
и се мразя, че любовта не убих..
Сърцето бие неукротимо, ...

Жажда - 2
„Вода не утоляет жажды
я пробовал ее однажды.”
А.С.Пушкин
А Любовта ли кратко ни обвърза ...

Зимата е там, където
се облизва котарак,
почиства
капките мъгла и сняг
от връхчетата на мустаците си остри ...

искам да се сгрея
в завивка от скреж
и луната
да ми каже
че съм хубава ...

обичам жаждата ти
за живот...
летя
виждам теб...
птица ...

Запалих ти, татко, свещичка,
с мама омесихме пита.
На масата седнахме всички,
споделихме мъката скрита.
Запалих ти, татко, свещичка ...

Тази топла, топла зима
Обичам те! Затова тази зима
е толкова топла. И затова
боли от нежност и топли длани.
От тишини, шепот и човечност. ...

Ти частичка си от моята душа
и аз частичка съм от твоята.
Ти си въздухът
и последният ми вопъл.
Ти си кръвта течаща по моите вени. ...

(да се чете само от 50-70 годишни МЪЖЕ)
!
О, майна,
старая се да не допускам в тялото си
стареца. ...

Генералът не се е срещал с Първанов на Луната,
нито пък е преговарял с него в тоалетната своя.
Той е най-големия бисеропроизводител на Земята.
Няма съюз с АБВ, каза Нийл Армстронг от Банкя, нацио моя!
Носи се в орбита "славният" ни супергерой! ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 4
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
От всичките сестри и братя,
баща ми се родил най-млад,
и от това по-късно патил, ...

Тъжно небе
Вън е облачен ден,
а вали вътре в мен.
Не разбирам, какво ми се случва?!
Как небето тъжи, ...

Когато във теб неизбежност вали
с внезапното чувство за нищото
и мракът очакван в душата боли,
и нощ безнадеждно разнищва те,
създай си конец и уший кръстопът, ...

Беше една от онези зими, които помня още от дете. С накачулени от снежни преспи борове, като белобради старци накацали по склона на връх Персенк. Застинали в студена тишина, от която оживява пред очите ти ледена приказка.
От там се открива величествена картина към безкрая, в който диша Родопа планин ...

На земята ще сваля звездите.
Между тях - звезда - да ходиш ти.
Ще развееш гордо и гърдите,
дългата коса ще ти блести.
Звезден път за тебе ще направя. ...

Душата ми 20-годишна бушува
във тяло 40-годишно,
обича и страда, без глас се вълнува
за мигове в дните предишни!
Душата ми млада не ще да приеме ...

ХV
... – Нали не сме се изгубили? – шеговито попита Атанас – оглеждайки девствената природа, в която навлизаха – Та тук сякаш човешки крак не е стъпвал...
Иван се разсмя от сърце.
- Не, не сме се изгубили. Просто тук е така. Един друг свят далеч от хаоса на ежедневието. Навремето баща ми го открил. ...

Видя ли те земята сякаш спира,
не чувам нищичко - попадам в плен.
Усмихната във погледа ти се събирам
и няма по-щастлива от мен.
Разцъфнала в случаен допир, ...

Не е лесно да простиш,
не е лесно да забравиш.
Викай мъката и пий!
С алкохол ще я задавиш!
Но внимавай, ...

Ти си слънцето, което изгрява в цялата душа!
Ти си всичко в моя свят!
Обичам те! Завинаги ще бъда твоя.
Само моля те, остани!
Нощта е потънала в безброй звезди. ...

Жужат пчели. Градинка. Двор.
Два ката къща. Градоред.
Дръвчета плодни. Син простор.
Липа. Два кошера отпред.
И две души освободени, ...

Обичах те… Повече от очите си,
всъщност преди тебе не съм имала очи,
бе вторачване, оглеждане, заничане,
но с тебе чак прогледнах за ярки лъчи.
Обичах те… От ръцете си повече, ...

Снегът премрежва моя поглед
и пред мен се мярна
осанка горда - мъжки силует.
Достатъчна причина да довърша
започнат преди сто лета куплет. ...

Седя и си мисля пред една печка на дърва. Май май се превръщам нещо в разпределител на благини. На чужди благини. Че свои не останаха.
Някак си си представям как в едно красиво бъдещо общество всеки ще изпитва лична потребност да споделя благините си. С всеки, в който разпознае нужда.
Ей така. Върви ...

Белград,Сърбия)
АКО ТАЗИ ВЕЧЕР ТИ БЕШЕ ТУК
/ Превод от сръбски език/
Ако тази вечер ти беше тук, луната щеше да спре да свети, но това няма значение и не показва следи от загриженост.
Ние ще рисуваме мустаците на сенките върху раменете, мракът ще добие ярки тонове, за да свети и да се любим. ...

Последната ми сламка в свят чуждеещ
сред сивотата на петролните пейзажи,
докосвам те през призрачна надежда
върху перон, изстинал от очакване.
Ти идваш, дъх от младостта забравена ...

Като листата през есента,
капят бавно моите сълзи.
Няма ли да дойде и за мен пролетта,
усмивка на моето лице да изпълзи.
Сърцето ми е като тънък лед, ...

Тези голи тополи,
наредени край пътя,
сякаш сгърчили клони
във предсмъртна агония.
Тези ивици суша, ...

ЧЕТВЪРТ ВЕК НАНИКЪДЕ ИЛИ ПО-КАДЪРНИ ЛИ БЯХА КМЕТОВЕТЕ ОТ МИНАЛИЯ И ПО-МИНАЛИЯ ВЕК
Много често социолози и политолози спорят дали започналият на 10 ноември 1989 година преход, е завършил. Има различни мнения. Но, едно нещо е безспорен факт. Преди броени дни, за двадесет и пети път празнувахме нова го ...