Побързай. Не се бави.
Ела и ме вземи.
С мен животът ти
ще е песен,
без никакви тревоги. ...

Миналото безвъзвратно
завръща се завчас,
завръща се, обръща се,
да смаже то и нас.
Нима стряхата самотна ...

Мигът е по-справедлив от живота (като мен)
Затова ме е яд на невероятния ми ум (като мен)
Не е справедливо да си умен (като мен)
Това е сигурно (като мен)
Всичко е по-добре от това да си умен (като мен) ...

РАЖДАНЕ НА НОВИЯ СВЯТ
Изтръпнал е мигът от празнословия.
От скрупулите - сгушен е викът.
Мечти разхождат се в изгнания.
Стихът се къпе... във мълчание. ...

Тази пролет е в бяло облечена булка
и ухае на млада трева и живот.
От лъчите погалено, свири с гъдулка
медогласно щурчето под синия свод.
Тази бяла невеста с усмивка разнищи ...

Целувай ме и замълчи...
че думите са обещания.
Да разсъбличаме мечти.
Искаш ли да го направим?
Очакването как тежи... ...

Заповядай, влез. Налей си
Шардоне.
Отпий си дъх. Макар и да
горчи.
Какъв е сън. Да останем ...

Ще чакам!
Заспивам и сънувам,
засмян, красив и мил,
на прага ти заставаш,
поглед в мене впил. ...

Утринта е студена, защото си тръгвам...
приготвям кафе и целувам очите ти.
Нощта бе красива, но кратка,
прегръщаш ме нежно
и отново си сам на перона на времето... ...

КРИМ
С поклон пред жертвите от БЕРКУТ,
защитавали с телата си
реда и законността в Киев.
Защото, Крим – избра да си свободен, ...

Бавно пуша, цигара след цигара
и не виждам друго, освен годината в календара
Бавно животът ми минава
И като стръкче от нивята, слънцето ме подминава
Чувствата ми бавно изстиват ...

И пак, разбира се, кънти в главата ми желание -
да те прегърна, да обгърна раменете ти със плам.
И восъчно топейки се, изтичайки в омайности -
да слея твоята със мойта длан.
И как копнея за случайността, за срещата. ...

/посветено на датата 27 март - Международния ден на театъра/
И ето - падна тежката завеса
и сложи край на тази постановка.
Захвърли уморената принцеса
на пода прашен златната пантофка. ...

Думи цинични на уста
използват младите по света –
не може да се излезе с тях на глава!
Ни уважение имат, ни страх
от по-големите, от мъдростта – ...

В политиката - пълен провал,
в етиката - липса на морал,
промишленост - почти унищожена,
аграрна икономика - унизена.
Туй е на прехода равносметката, ...

Гледайки облаците...
бели кораби под остър вятър,
космосът прехласва се...

Вина ли?
Да, огромна.
Като езерото бистро на духа,
преливащо от самота...
Добротата, ...

ТРЪНЧЕ
Щом повее вьнка вятър
и цветецът се разтвори
с тебе нещо си говоря...
Пращам пролетния вятьр ...

*Само за хора, които търсят отмора! :)
Ей, карък съм днеска! Късметът ми липсва,
'Ич не ми върви. реката ме носи,
К'вото 'фана ше оплескам, със сажди посипан
важен ден, ама не би. във ден със въпроси. ...

Като дъжд
Като малка калинка дойде и припламна в гърдите ми.
Упорито притопли скованите в мраз сетива.
Заваля като дъжд, оцвети всяко стръкче в лила.
Примирих се за миг със смъртта, заорала из дните ми.

"Напразно ровиш тази пепел"
Павел Матев
Сега разравям тази пепел
от моя си живот градим.
С око внимателно го ровя... ...

Пролетните слънчеви лъчи погалиха още съненото ми лице, а приятната топлина помилва очите. Винаги съм обичала слънчевите лъчи да ме събуждат и да ми дават сили. Днес повече от всякога имах нужда от това.
Знаех, че вече съм сама, но странно, не изпитвах болка. Молех се да е щастлив и дано усети тръпк ...

На село старците са много.
Младежите са гости от града.
И селото е в изнемога,
тук, брате мой, царува старостта!
Като зомбирани са всички, ...

Не ми говори за Бог!
Не, за Христос недей! Не говори ми,
че нищо повече не ми се слуша!
Омръзнало ми е от голи думи,
та даже и дошло ми е до гуша! ...

Вчера
Вчера си тръгна от мен,
каза: "отивам си вкъщи,
имам палат построен
от минало, спомени също." ...

В нощи като тази си ми нужен...
когато ми е трудно да заспя,
когато е студено и съм тъжна
или съм на ръба на пропастта.
В такива нощи мъчно се живее. ...

Към небето се взирам,
слънцето или луната стои?
В главата мисли минават,
а времето се мени.
Вятър духа, слънцето пече, ...

Дихания на публични кенефи,
на лигав и плевритен камънак,
по чийто морави релефи
се пука нечий крив гръбнак;
Кобур в мазилка и боища ...

"I realized
why
you’re not
my cup of tea.
I drink coffee." ...

Милост за живите
Милост за живите, дето не паднаха ничком
и не избраха тихия дом на пръстта…
Имаха зъби да губят, не коленичели -
за кариера, удобства и пълен стомах. ...

Защо дойде при мен? Не те повиках.
И името ти даже не изрекох.
Дали те искам май не ме попита.
Отчаяние в молбите ти усетих.
Защо залъгваш се, че съм за теб жената ...

Гълъби пред Кауфланд
Гълъби, сиви и бели,
и шарени
– кацнали –
нечакани и неканени - ...

Вали. Дъждът отмива грозните спомени. Но белезите от раните ми остават. Не мога да мисля. Сякаш нещо е попречило на мозъка ми да работи правилно, но нищо. Днес аз избрах смъртта. Но нали хората казват, че има живот след смъртта дано той да е по- добър и не толкова лицемерен. Сега облечена в бяла рок ...

- Наталия тук ли живее?
Открехнах вратата още малко: висок, слаб мъж, с приятно лице и характерни бакенбарди. Стори ми се леко нервен.
- В момента я няма. Да ù предам ли нещо?
- Предайте ú, че я обичам, и че не мога да живея без нея!
Някой извика асансьора, а на мен ми призля. ...

януари 2014 Румяна Славова
Под керемидено-червена стряха
на забравена мансарда
свива си гнездо уютно
лястовичка чисто бяла. ...