За мене ти си въздух, светлина,
за мене ти си слънце и луна,
за мене ти си огън в зимна нощ,
за мене ти си пролет, моя любов.
Слънчице мое, извор на живот, ...

Войнико, накъде си тръгнал ти...
Земята там до кости е студена –
няма да ги има моите очи
с обич твоето сърце да сгреят.
Кой кажи ми , теб ще утеши - ...

Понякога, когато мракът обгърне душата ми,
не виждам път, не виждам спасение...
Животът препуска край мен, като забързани влакове,
а аз падам на релсите, неоткрила спасение...
Филми всякакви, всеки ден гледам, ...

Признавам, че пред теб
и себе си съм грешна.
Дълго гледах те,
но нищичко не виждах.
Дали съм сляпа или уморена, ...

Съмва се, но вън е мрак,
черни мисли са пред моя праг,
искат да нахлуят, тропат с крак,
чакат от страха ми да получат знак!
В тъмница го запратих аз отдавна, ...

НА ТАТКО
20.01.1954
Денят е сряда, светъл ден... студен и заскрежен.
Над последната къща, под баира, от комина блика дим.
В деня, когато Шостакович поставял поредна велика творба* ...

Стоя си значи аз в автобуса и си представям, че вече съм хм... у дома. Гледам срещу мене кого мислите - бай Ганьо. Досущ като него. Онзи - нашеницът. Ех, голям късмет да го видя на живо. Сякаш Алеко Константинов го е извадил от картинката и го е поставил тук, за да му се наслаждават. Голяма работа е ...

Времето - безгласен знак, безшумен миг,
през пръсти изтеклата вода,
нехайно захвърлена любов
и книга недочетена...
Времето е лято недолюбено, ...

С изречени думи
на глас те рисувам.
По есенни шуми
с молива бесувам.
Със цветна палитра ...

Какво му трябва на човек.
Едно палто, чадър, сърце богато.
Да кръстосва надлъж и нашир.
Да се среща с приятели добри.
Какво му трябва на човек. ...

Ти идваш,
В черешови докосвания
В парадигмите на пътищата ми.
Да се усмихнеш.
Ти идваш, ...

***
ДЕЦАТА ни-най-Скъпите Подаръци!
Да са щастливи в идващите дни!
Да ни даряват с Внуци и Правнуци...
чак до дълбоки старини! ...

Мъжкото сърце
Мъжкото сърце е бездна, пълна с болка...
Ако я видиш... имаш две възможности...
Или да си тръгнеш (което е по лесното)...
като тръшнеш вратата след себе си... ...

ХVІ
... – И с тази надежда започнахме подготовката за новото начало.
Наближаваше полунощ, а Елена продължаваше своя разказ.
– Седмиците на преместването бяха пълен хаос. Всичко се случваше адски бързо и въпреки че Мира изглеждаше доста по-добре все още не беше обелила и дума. Мълчанието ú направо ме ...

Две целувки декларирах,
а реално бяха хиляди...
Ходилата ехото на пясъка усещат -
а небето е опръскано с звездите,
навреме някак успях да те срещна ...

Аз не съм стрела. И не тетивата
ме е приковала сега тук.
Не съм и парабола - ала съдбата
ме направлява без звук.
Аз съм огънят - горящ в сърцата. ...

Излишно е да казваш „Остани”.
Каквото и да кажеш, ще е празно.
Дотолкова, че всичко ще кънти
без смисъл. Глухо и неясно.
Сърцето ще забрави за преди. ...

Преструвам се, че имам всичко!
Ала съм сетния бедняк -
с две кръпки на измачканата риза,
в прегръдката на вятър северняк.
В джоба си имам синьо мънисто ...

"Вместо народа си да обединявам -
най-обичам да го разединявам.
Аз съм нежничка душичка,
бате Бойко най-обичкам,
каквото ми подсвирне- ...

Пак се сви този ден във фуния
и отекна със залеза пъстър... отмина.
На нощта във зеницата цъфна петуния
и докосна душата ми с мелодия нежна.
Черно-бели клавиши подскачат във ритми ...

Козичката – север
Козичката нямала търпение да тръгне. Петелът, който бил най-мъдър от всичките и показал как да следва посоката си. Посочил и една звезда, която светела по-силно от всички останали. Петльо я наричал зорница.
-Ако се движиш към нея, винаги ще си в правилната посока, Козичке, - казал ...

Ах, може ли от нежност да боли,
от думи мили, чисти, съкровени,
от бликнали в очите ти сълзи
и от сърце със обич подарено
и може ли ужасно да боде ...

Подарък
Допряла нежно своята глава,
долавям как сърцето ти говори.
Казва ми, че твоята душа
трябва с мене да поспори. ...

Ако имаше глътка вода
във пустинята – жаден да пия
и по пясъка вярна следа
да я следва камилската шия;
ако имаше облак надлъж, ...

САМО НА НЕБЕТО
/Превод от сръбски език/
Аз просто чувам думите,
които се връщат заедно
с дъжда, ...

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Александър
Едва ли на друг човек би му се отдало, въпреки огромния ръст, да пристъпва нежно и леко, да докосва умело, преценявайки къде не бива да пипа травмите на хората, с които го среща живота, но Александър бе израснал едър и чувствителен човек. Прите ...

Беззвездна нощ в Атлантика...
Изчезна сам брегът отсреща,
остана черната вода,
а на небето тъй зловещо
не блясва ни една звезда... ...

Бил тъжен летен ден. Дядото, стопанина вече цял ден не е излизал навън. Лежал на леглото със затворени очи. Не помръдвал, дума не обелвал. Изплашили се животинките от неговото малко стопанство. Двете кокошчици, петела, козичката и жълто рижавия котарак седели сгушени до вратата на малката спретната ...

Шшшт, мълчи. Остави ме, недей да ме будиш.
Хвърчила са очите ми и по твоите сънища тичат.
Като филм с вход свободен за влюбени,
и сюжет твърде дързък - почти неприличен.
В него сбъдваме всичките свои потайни желания ...

Не бързам. Ето ме.
Почти съм спряла.
Часовникът наивно
зазвъня - в без пет.
И цяла тишината, ...

за да преодолееш нещо, трябва
да преодолееш първо себе си...
отричам те, отричам се,
отхвърлям те,
отхвърлям се, ...

Сломени ангелски криле в небето горят.
Малко ангелче, сълзите избърши,
макар че нивга вече няма ти да полетиш.
Сломено тяло удря се в земята тук,
ни потреперване, ни звук. ...

Училището свято е за нас
и ний захласваме се в час.
Учителите, мили и любезни,
преподават ни уроците полезни.
Г-жа Велкова пренася ни в свят чудесен ...

От въздишки постеля не правя!
Не прекланям пред никой глава!
Устремена във полет изгарям
прекосила сама вечността...
Не обичам и песни любовни. ...