Обичай ме, обичай ме до бяло,
до светлата невинност на снега,
до ручея, разпенил се изцяло,
до нежността на момина сълза.
Обичай ме до синьо, до мечтите, ...

Здравей, Любов! Къде си?
Защо ме остави сама!?
Без теб не мога да пиша,
стихове да редя.
Сърцето ми безценно ...

От утре ще стана сива и скучна.
Ще се върна в безопасните релси.
Господи, така и не се научих
да дишам плитко и да не бъда себе си.
От утре ще вземам верни решения. ...

Има надежда
I
Животът е пустиня прашна,
пустиня жарка, пустиня грешна.
В нея ние сме скиталци ...

Близкото лято... пътят и потъмняващото небе,
по което всеки път залязваше слънцето,
рисувайки картината на живота...
Нашата мечта... помниш я, нали ?
Винаги ще пазя спомена за светлината, ...

Когато не ми казваш…
/посветено/
Когато не ми казваш, че ме обичаш, сякаш целият ми свят потъва в кратер на вулкан и в един миг всичко се изпепелява. Остава само прах, от който не мога да дишам… Задушавам се, опитвам да изляза на повърхността… Тъмно е, не виждам нищо… Когато не ми казваш, че ме обич ...

Взех на птица песента
и гласът ти звънко композирах.
Ръцете ти, като дете мечтах -
две ангелски криле ти избродирах.
С почерк бял написах ти душа ...

Не ме търси при утринта омайна,
в сърцето ти съм, затова мълчи.
И няма на света една случайна
любов. Раздяла също, но горчи...
Вятърът готов е за игри, ...

Човешки ние сме същества -
страхуваме се от смъртта.
Казвали са всички адепти-аватари,
че тя е само врата.
Не знам дали докосвала ви е тя ...

ДРУГАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЛАТНОТО
МОМИЧЕ
Кой си има Златно момиче у дома, си седи в къщи, а кой си няма, ходи по конкурси за миски.
На тези конкурси, най-близките места до подиума са заети от най-големите мискини, щото те казват кое ще е Златното момиче. По тази причина, аз едва успявам да се вредя за вт ...

Eпитаф на българския политически цистит
Нашта мъничка страна
е известна по света
с политици именити
и със тях сме ний честити. ...

Пред мене е зейнала пропаст.
Аз съм на ръба. На пръсти.
Очи затварям за равновесие -
иначе политам в тази бездна
и по зъберите остри на парчета ...

Един мъж и една жена...
В едно неуточнено време
на някакъв полусезон,
край някакво море крещели
жена и мъж със яден тон... ...

Очаквахме Сезона на снега,
а вместо туй - Сезонът на мъглите
уви врата ни с пръсти-пипала,
проникна и в ума ни, и в душите ни.
И по клепачите тежи вода, ...

Ванеса, Борис и другите
Глава тринадесета
Инж. д-р Херман Гертнер, беше мъж на средна възраст, рижав, с бяла кожа и лице осеяно с множество тъмни петна, които някои наричаха “лунички”. Вече почти двадесет години работеше във фирма “Сименс”, отдел за медицинска апаратура. Беше постъпил в световно изв ...

Sonnet XXXIV
Edmund Spenser
Like as a ship, that through the Ocean wide,
by conduct of some star doth make her way,
whenas a storm hath dimmed her trusty guide, ...

Ерос Рамацоти - Ангел, легнал на слънце
----------------------------------------------------------------------
Autori: Eros Ramazzotti, Luca Chiaravalli & Saverio Grandi
-----------------------------------------------------------------------------
Автори: Ерос Рамацоти, Лука Киаравали & Саверио Гранди ...

Подобно партията на “Зелените”,
ще има партия и на “Пембените”.
Микроби, вируси – ще защитава.
Нали и те са живи същества –
те също имат право на правà! ...

Не гоня вече мелниците вятърни.
Не търся цвете под снега.
Не слушам птиците какво говорят.
Вълшебствата в ъгъла събрах -
широко на душата ми да стане. ...

Седма глава*
Пролет. Дойде май. А аз сякаш се събудих от зимния си сън. Огледах се. И видях Вейл. Беше минала половин година. Всеки ден беше един и същ. Скучен и потискащ. Стояхме вътре, най-често пред камината. Понякога не говорех по цял ден, въпреки че се стараех да не се затварям в себе си. Но Ве ...

Мъгла се спуска над града
и затъмни се моята душа.
За тебе пиша всеки стих
и се мразя, че любовта не убих..
Сърцето бие неукротимо, ...

Жажда - 2
„Вода не утоляет жажды
я пробовал ее однажды.”
А.С.Пушкин
А Любовта ли кратко ни обвърза ...

Зимата е там, където
се облизва котарак,
почиства
капките мъгла и сняг
от връхчетата на мустаците си остри ...

искам да се сгрея
в завивка от скреж
и луната
да ми каже
че съм хубава ...

обичам жаждата ти
за живот...
летя
виждам теб...
птица ...

Запалих ти, татко, свещичка,
с мама омесихме пита.
На масата седнахме всички,
споделихме мъката скрита.
Запалих ти, татко, свещичка ...

Тази топла, топла зима
Обичам те! Затова тази зима
е толкова топла. И затова
боли от нежност и топли длани.
От тишини, шепот и човечност. ...

Ти частичка си от моята душа
и аз частичка съм от твоята.
Ти си въздухът
и последният ми вопъл.
Ти си кръвта течаща по моите вени. ...

(да се чете само от 50-70 годишни МЪЖЕ)
!
О, майна,
старая се да не допускам в тялото си
стареца. ...

Генералът не се е срещал с Първанов на Луната,
нито пък е преговарял с него в тоалетната своя.
Той е най-големия бисеропроизводител на Земята.
Няма съюз с АБВ, каза Нийл Армстронг от Банкя, нацио моя!
Носи се в орбита "славният" ни супергерой! ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 4
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
От всичките сестри и братя,
баща ми се родил най-млад,
и от това по-късно патил, ...

Тъжно небе
Вън е облачен ден,
а вали вътре в мен.
Не разбирам, какво ми се случва?!
Как небето тъжи, ...

Когато във теб неизбежност вали
с внезапното чувство за нищото
и мракът очакван в душата боли,
и нощ безнадеждно разнищва те,
създай си конец и уший кръстопът, ...

Беше една от онези зими, които помня още от дете. С накачулени от снежни преспи борове, като белобради старци накацали по склона на връх Персенк. Застинали в студена тишина, от която оживява пред очите ти ледена приказка.
От там се открива величествена картина към безкрая, в който диша Родопа планин ...

На земята ще сваля звездите.
Между тях - звезда - да ходиш ти.
Ще развееш гордо и гърдите,
дългата коса ще ти блести.
Звезден път за тебе ще направя. ...

Душата ми 20-годишна бушува
във тяло 40-годишно,
обича и страда, без глас се вълнува
за мигове в дните предишни!
Душата ми млада не ще да приеме ...

ХV
... – Нали не сме се изгубили? – шеговито попита Атанас – оглеждайки девствената природа, в която навлизаха – Та тук сякаш човешки крак не е стъпвал...
Иван се разсмя от сърце.
- Не, не сме се изгубили. Просто тук е така. Един друг свят далеч от хаоса на ежедневието. Навремето баща ми го открил. ...

Видя ли те земята сякаш спира,
не чувам нищичко - попадам в плен.
Усмихната във погледа ти се събирам
и няма по-щастлива от мен.
Разцъфнала в случаен допир, ...

Не е лесно да простиш,
не е лесно да забравиш.
Викай мъката и пий!
С алкохол ще я задавиш!
Но внимавай, ...