Не казвай
Лекува времето, а още ме боли.
Годините минават, а не стигат
да заличат в очите ми очите ти...
И под клепачите ми още вика ...

Красива е... не се описва лесно...
ту нежна е, ту дива като хала,
в миг потапя ме във луда цветност,
а после се облива в сълзи цяла.
Залива ме с морета от лъчи ...

Навън ли...
Няк'во утро процежда прозорец,
а може би е следобед.
Защо се във къщи затвори,
защо все така те боли? ...

Korn - Bottled Up Inside
It ain't fading
Man I got to let it out
Am I quitting?
Screaming nothing ever come out ...

Листа от чувства пожълтели
застилат живите алеи.
Летят от облаците спрели
и сълзи, като полилеи.
И лято слънцето отведе ...

Не плачи, мила... Всичко е предрешено...
Още от раждане със Смъртта сме венчани...
Спомен да бъда... Да изтичаш по мене...
аз пък звездица... в Небето да стана...
Не плачи, мъничко... иначе ще се задавя... ...

Домашно
Днеска във школото
наш'та даскалица
поръча да ушием
потник от торбица. ...

Есен през ноември
Натежало небе.
И мокра тишина,
врабчета, звуци и усещания.
Дъждовно-разпиляни мисли. ...

Erase This
It’s too late to change your mind
Even though this fragile world
Is tearing apart at the seams
I can’t wash these sins away ...

Разчупих тишината - за да звънне,
тревогата разроших с топли пръсти.
Студът-самотник милнах - да не зъзне,
с надеждата тъгата да се пръсне.
Искрицата посях в безплодна почва, ...

Срещнахме се в късна есен -
сред мъгли и хлад.
Под небе без птичи песни -
тъжен листопад.
Но внезапно, като в приказка, ...

От тази пепел знам какво остана ни.
Един догарящ спомен. Да ни пари.
Не знам какво бе "писано" за двама ни,
но пак болят ме стиховете стари...
Които забраних си да поглеждам... ...

Безрадостната кучешка съдба
не мога аз на вас да ви опиша –
едничък все да бъдеш на света,
нежелан да скиташ, все така да скиташ…
Да си нямаш дом, а само твърд асфалт ...

„Българо-съветска дружба“. „По-големият брат от север“. „Братя славяни.“ Болезнено ми жегват сърцето тези словосъчетания. Защо ли? Нали съм наполовина руснак и наполовина българин.
Това се дължи на дядо ми Йордан. Той преди много години, като бил политически емигрант в Съветския съюз (имаше тогава и ...

Скоро не бях качвал нищо. Време е отново да ме "изядете" заради стила ми :) Само да си кажа, че не съм особено добър певец, но и не целя да демонстрирам гласови данни. Музиката и аранжиментът са мои, текстът е частично мой, останалата част е на Мария Тотевска. Приятно слушане!

Гости
И днес се извървя денят.
Прилежно сгъна времето си
в нечий дневник.
Послушни. Непослушни. ...

***
Искам да заспивам до теб.
Разнежени скули.
Набола мъжественост.
Докосване… ...

Сега се предполага, че би трябвало да посоча моя избор между разума и сърцето. Но всъщност мисля да направа още нещичко, ще споделя резултатите от моя вече направен такъв. Но това малко по-късно...
Ако попитаме някого какво трябва да последва човек, разума или сърцето, ще чуем много разнопосочни мне ...

Едно лице, една визия. Едни очи, едни устни. Една дума, едно докосване. Една усмивка, една прегръдка. Една тръпка, една любов. Две очи и много сълзи. Едно сърце и много болка. Един човек, а толкова много спомени. Нощем чуваш как капките се удрят в прозореца. Чуваш как силния вятър кара дърветата да ...

Като пропит с мрак бръшлян се увива
около сърцето ти и то умира.
Изтръгни го... забрави!!!
Нима ще оставиш да те победи?
Желанието за болка в себе си потуши, ...

---
Когато жена те погледне със празни очи,
глава наведи към ръцете с мазолести пръсти.
Полепнало с болка бездумие в тях прочети —
от раждане, смърти и восък от честото кръстене. ...

Колко още
Да тръгнеш през девет земи във десета.
Непознати пътища да питаш „Къде?“
С гордост в джоба и самоличност отнета
скиташ. Дворове. Град. Безпътно поле... ...

Годините ни са камбанен тътен.
След ударите ехото се носи.
От раждането си човек е пътник,
решаващ куп съпътстващи въпроси.
Ти си като лястовица бяла, ...

Душата се скита самотна през граница;
все по-смутено се влачи керванът.
Кучета лаят досадно, но навикът
трудно отмира... Смълчана, камбаната
вече не бие за никой и някак си ...

Нощта е безкрайно дълга и тиха,
когато с нетърпение чакам зората,
мракът и тишината в очите се впиха.
Буден! И отдавна започнал играта.
Сънят ме забравил, не идва на помощ, ...

По клоните валеше тишина
от думи, през минутите спестени.
Съблякох дрипавата си вина
от рамене, до мъка изгорени.
Преглътнах сухо – да не ме боли. ...

Гората е облечена клошарски -
с широки и раздърпани поли
със много кръпки шарени, хипарски -
до жълтото червеното гори.
Полето е самотно без житата, ...

За теб написах най-добрите стихове
За теб написах най-добрите стихове,
защото ти така го пожела.
Защото ми дари онези мигове,
които подлудяваха кръвта. ...

Болен съм, но не знам от кой се заразих. Има ли значение? Всички сме болни или рано, или късно се разболяваме. Дори и децата. Най-вече те. Колкото и чисти, и добри, истински да са, те най-много боледуват. И все пак са най-здравите, най-силните, най-издръжливите. Колкото повече растем, толкова повече ...

На ТихоМир
От снимката ти мило се усмихват
очи щастливи с поглед на дете.
Изпращат обич без да се замислят
как вие в мъка майчино сърце. ...

Метафората "Живот"
Забелязали ли сте как напоследък целият ни живот е една голяма метафора? Създаден да живее в съвършена хармония със себе си и със света около него, всеки човек сякаш се стреми да води най-бруталната война. Хората с лека ръка разрушават живота си, приятелствата си, кариерите и дори ...

Море,
на твоята прегръдка
се осланям,
в твоите ръце
единствен се оставям, ...