Не е лесно да простиш,
не е лесно да забравиш.
Викай мъката и пий!
С алкохол ще я задавиш!
Но внимавай, ...

Ти си слънцето, което изгрява в цялата душа!
Ти си всичко в моя свят!
Обичам те! Завинаги ще бъда твоя.
Само моля те, остани!
Нощта е потънала в безброй звезди. ...

Жужат пчели. Градинка. Двор.
Два ката къща. Градоред.
Дръвчета плодни. Син простор.
Липа. Два кошера отпред.
И две души освободени, ...

Обичах те… Повече от очите си,
всъщност преди тебе не съм имала очи,
бе вторачване, оглеждане, заничане,
но с тебе чак прогледнах за ярки лъчи.
Обичах те… От ръцете си повече, ...

Снегът премрежва моя поглед
и пред мен се мярна
осанка горда - мъжки силует.
Достатъчна причина да довърша
започнат преди сто лета куплет. ...

Седя и си мисля пред една печка на дърва. Май май се превръщам нещо в разпределител на благини. На чужди благини. Че свои не останаха.
Някак си си представям как в едно красиво бъдещо общество всеки ще изпитва лична потребност да споделя благините си. С всеки, в който разпознае нужда.
Ей така. Върви ...

Белград,Сърбия)
АКО ТАЗИ ВЕЧЕР ТИ БЕШЕ ТУК
/ Превод от сръбски език/
Ако тази вечер ти беше тук, луната щеше да спре да свети, но това няма значение и не показва следи от загриженост.
Ние ще рисуваме мустаците на сенките върху раменете, мракът ще добие ярки тонове, за да свети и да се любим. ...

Последната ми сламка в свят чуждеещ
сред сивотата на петролните пейзажи,
докосвам те през призрачна надежда
върху перон, изстинал от очакване.
Ти идваш, дъх от младостта забравена ...

Като листата през есента,
капят бавно моите сълзи.
Няма ли да дойде и за мен пролетта,
усмивка на моето лице да изпълзи.
Сърцето ми е като тънък лед, ...

Тези голи тополи,
наредени край пътя,
сякаш сгърчили клони
във предсмъртна агония.
Тези ивици суша, ...

ЧЕТВЪРТ ВЕК НАНИКЪДЕ ИЛИ ПО-КАДЪРНИ ЛИ БЯХА КМЕТОВЕТЕ ОТ МИНАЛИЯ И ПО-МИНАЛИЯ ВЕК
Много често социолози и политолози спорят дали започналият на 10 ноември 1989 година преход, е завършил. Има различни мнения. Но, едно нещо е безспорен факт. Преди броени дни, за двадесет и пети път празнувахме нова го ...

За да можем да се смеем,
крием болката, сълзите.
За да можем да живеем,
губим себе си в тълпите...
Чужди на света родени, ...

Кога животът ти върви по равното
и само локвите прескачаш със досада,
и всяка стъпка знаеш предварително,
и дори да мислиш не ти се налага,
тогава, как да не се радваш на пътечка ...

Една жена. Във нов живот.
Живот, във който е обичана.
Живот на аромат и цветове.
Живот естествен. И живот по две.
Живот на радост и доверие. ...

Когато се завръщаш –
бяла, нежна,
със стъпки леки,
с чара на момиче –
ти в моите прегръдки ...

Сине пораснал,
дано ми простиш
всички вечери, през които
не бях до тебе преди да заспиш,
за да целуна ...

Чувствайки се като жертва,
забравяйки, че жертвите са те.
Откраднала сърцата
на хиляди мъже.
Объркана и раздвоена, ...

Обич
Страстта си пилях разлята във теб,
разтапях се огнено в чувства от лед
и цветна дантелено галих те... блед,
после се вливах във всеки... поред. ...

Няма да плача, аморе.
Животът не иска.
Очите - широко отворени,
а юмруците - стиснати.
Няма да плача, аморе. ...

Приспивай ме с милите слова,
без думи сънят ми оглушава -
тъй не искам да съм сам...
Събуди ме... ако кажеш
бих останал... ...

ЗАРЕЖДАНЕ
Очакваме годините с надежди,
че някак си ще бъдат по-добри.
Тъй новите години се изреждат
и остаряват - времето върви. ...

Нощна среща
Смъртта ми беше! Спря пред нас,
погледна, но не ме поиска-
или не беше моят час,
или ѝ хрумна друга мисъл. ...

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов - Oracle
Историята на Кокошката
“Колко крачки
се налага да измине Пътникът ...

Защо ме този свят тревожи,
докога душата ми ще нищи?
Стремежите си следвах, и можех ...
Имах всичко. Всъщност нищо.
Една любов ми остана за вечеря ...