Стаята скривалище отново става,
завивките потъващ пясък,
усмивката желание издава
в очите онзи мистериозен блясък.
Очаквайки, прехапваш устни. ...

ДИАЛЕКТ
С Гочу, фчеръ бяйми нъ пъзари
зъ мръфкъ нящу дъ си земим,
амъ па нъ камък нъ удари,
ич ни ни устанъ времи. ...

Ела при мен и малко поседни.
Не! Не ме докосвай! И целувките си ги вземи!
Не ще го понеса! От тях така боли…
Не говори дори – достатъчни са твоите очи –
те ми казват всичко… без лъжи. ...

“Гробището за спомени” бе еманацията на правосъдната система в мегаполиса.Само по себе си това представляваше средство за екзекуция на осъдените, само че имаше не физически, а психологичен ефект. Машина, създадена чудовищно съвършена, която променя спомените и самоличността. Човек преминал през нея ...

Небето е само забрадка във възлите скрила, не виждаш ли,
на очите ти стона и на моретата ти синьото?
На пещерите ти болките. И в онзи ден,
на Фрина с очите когато погали
ръцете ми, ръцете ми търсещи, не виждаш ли, ...

Късата клечка
Напрегнато тракане по клавиатурите отекваше в офиса, една стая, обичайно жужаща и шумна, с мирис на кафе и женски кикот, сега бе тиха и напрегната, като обладана от духове. Една от двете трябваше да си тръгне. Бюджетни съкращения - каза главния мениджър. Те пиеха кафе в петък и работех ...

Солена любов
Каталина стоеше в стаята си и се гледаше в огледалото, мислейки си за него и за обичта й. Беше опитала всичко само и само да предизвика някакво чувство у него, но не успяваше. Само при една негова усмивка изпратена към нея от него, тя усещаше сърцето си три метра над небето. Любов беше ...

- Цено, накъде поведе овчиците? Рано е още за паша. Ще ядосаш баба Марта.
- Е, Петре, рано е, ама свърших храната им. Я виж, слънце пекна, може да постопи тук-таме снега и да намерят под него тревица. Та нали вече сме в Марта.
- Така де, точно защото сме в Марта, я. Нали и аз това ти казвам - недей ...

боли ли го камъка
когато разбира
че не е сам във вселената
нещо повече
че е свързан ...

Един приятел написа книга за родословното си дърво. И ”Как я намираш?”, ме запита.
Много е хубава!
Само че какво родословно дърво е това – то не е дори клонче, не е и пъпка, не е дори и върхът на пъпката. Ти си роден преди 50 години, баща ти преди 80, дядо ти преди 110, а прадядото ти, с когото запо ...

Есен във Велико Търново...
...А град ли е, или икона
и истина, или поверие,
но той виси пред нас на склона-
от Слънце, Есен и Мистерия ...

От векове в човешките глави
завърта ориста калейдоскоп.
Сцени от минало и бъднини
танцуват своя странен синкоп.
Нощем тъмнината озаряват ...

Чувам, чувам гласове –
моя си не чувам.
Брулнат лист – душа бере
в капалата шума.
Вùдя, вùдя – шарен свят. ...

Най-прекрасна! И двайсетгодишна.
С бяла рокля на сини цветя.
От любов той не смее да диша.
Всички мисли открадна му тя.
Знойна хубост на трийсетгодишна. ...

Толкоз дни без да видиш лицето,
което кара да бие лудо сърцето.
Толкоз дни без дъха да усетиш,
който с твоя се слива, трепери.
Толкоз дни без ръце да усетиш, ...

Всички посоки към тебе ме водят,
уж ги разбърквам, но май неуспешно.
Будя се с план начертан, а до обед
стъпчица криввам в посоката грешна.
Знам, че дълбоко е в думите хубави. ...

(Мама мъката своя преде)
Димитър Никифоров
По стъпките на детството се връщам.
Нагоре. Все нагоре, по баира.
Пътеката към бабината къща ...

Понякога световете ни се разминават,
макар и на едно и също място да живеем
и да няма друго, на което да избягаме,
колкото и някога да ни се иска.
И въпреки абсурдността - да се получава. ...

Заваля. Застудя.
И душата ми се сви.
Денят ми отново посивя,
без звезди и птици,
без усмихнати зеници ...

Мислите ми са моливи -
пишат грозно по стената,
нека да ми нарисуват сили
ръката си да сложа на вратата
и смело дръжката да бутна, ...

МЕРАК
Като заваля едно кротичко, та го откара три дни, даже и половина. На четвъртият, небето открехна завесата си и отначало един лъч освети Исперец, после се спусна все по Крива река и огря първо долния край на Маринка, а след около час и цялото село. До вечерта уличните локви се изпариха, земята ...

Нищо случайно не е случайно
ЧАСТ ПЪРВА
Глава 1
Боряна приключи с презентацията. Гърлото й беше пресъхнало. Плахо вдигна очи и никак не хареса това, което видя. Всички от комисията я гледаха вторачено. Пълната възрастна дама беше зачервена и едва сдържаше възмущението си. Мъжът с костюмът демоде свед ...

Аз още съм предесен – августова нива,
ожъната предугар, димяща на пшеница.
Косите ми – несресани, очите ми – игриви –
дъха ми прекатурят във котешка зеница.
Бурни ветровете отдавна прошумяха ...

Един мой стар стих е...
Но рисунката е съвсем нова - още не са изсъхнали боите!
Мисля, че успях да накарам електрониката да рисува, както искам...
Б.
Все по-красиво пременена ...

Като луд Диоген, без фенер и без къща,
ме прегазват тълпите — фиданка без корен.
Късоглед слънчоглед от луната се мръщи,
а звездите побутват я — бръмбари торни.
Сенки пилят със кучешки зъби ъглите, ...

През девет планини, в десета,
ми казваш ти, че сте добре!
Говорим си по интернета
оттатък Мраморно море!
А в къщата ни полупразна ...

От толкова пресичане на пътя,
забравих страната, от която тръгнах!
И така се лутам между зелено и червено,
защото жълтото не ми върши работа!
Сигналите объркаха главата ми ...

Вплетохме пръсти за доза любов...
Дъхът ти пареше по топлата ми шия,
красивите ти мигли трепкаха във танц,
очите ти излъчваха магия.
Ти милваше ме нежно и прекрасно, ...

Последният летен слънчев блясък
останалите спомени пак изтрива,
между морската пяна и горещия пясък
следи от спомени се откриват.
Там, под слънчевите лъчи тик-такат ...

10. 11. 13.
Празник без песни.
Без вино.
Без радост.
Слънце пристъпва полека ...

В мен има и обич, и огън.
Но в мене е и нощта.
Смъртта не е казала "сбогом"...
Не се е отказала тя.
И след преживяните бури ...

Опиши ми душата, сърце.
Нареди най-красивите думи,
като в песен на волно врабче,
припомни всички спомени в рими.
Разкажи за крайморския бряг, ...

11
Часът беше 16:25, а докато стигна до Хобокен, стана 17:00. Центърът беше обширен и интересно построен, а въпросната бизнес сграда се извисяваше над всичко. Никак не се изненадах, че подобно на полицейското управление бе красива, но отблъскваща. Или може би това си беше моя заблуда- смятах, че вся ...