ПИСМО В РЪКАВА НА УСМИРИТЕЛНАТА РИЗА
Бях сам. Бях на Четвърти километър –
без теб бях изолиран до живот.
Във риза усмирителна. С катетър.
С мухите на солената ми пот. ...

Свири, цигуларю! Светът усмирен,
в нозете ти ляга полека.
Магия от звуци създаваш за мен...
Зад гения виждам човека.
Усмивка сияйна... Красив и чевръст, ...

Лятно
Чаша вино. Нощ и тишина.
Хиляди звезди. Небе, луна.
В пясъка оставени следи.
А дали са наши? Може би! ...

С това момичигън на име Джорджия се запознахме в едно северозападно село близо до Монтана. Тя беше вирджиния, сиреч не беше още дефлорида. Вършеше нещата малко а ла балама. Често идваше да ни се вайка: "Ай, Дахо! Ай, Йова! Ох, Хайо! Защо Луиз и Ана, или Ноис, а че и Кен, Тъки, мис Ури и мисис Сипи в ...

Часовото време бързаше, вече беше минало 10 часа преди обяд. Бързаше и Пресиян по Невски проспект по посока на легендарната река, но не му се отдаваше да намери това, което търсеше, дали не го беше подминал? Докато изведнъж в периферното му зрение се появи нещо, дали беше видение? Не, не нарастваше, ...

– Боли ме. Много ме боли, Дамяна. Много!
– Зная, Лео. Но това е истинско. Не красива фантазия, а реалността. Животът. Искам да живееш, Лео! Моля те, ти трябва да живееш!
– Твърде силно е, Даме. Не може ли да се върнем…
– Не бива. Ако отидем там няма да имаме шанс да се завърнем отново. Вече достигна ...

''О, ВИЙ, ПРЕКРАЧВАЩИ ПРЕЗ ТОЗИ ПРАГ, НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ.''
В ада
гният
не убийци,
не измамници, ...

РАЯТ Е НЯКЪДЕ С ТЕБ
Оцелях в челен удар с торнадо.
И цунами без жалост ме би.
Всичко вече ти взех. И ти дадох.
Не платина и злато в торби. ...

СЪБОТА, КЪСЕН СЛЕДОБЕД
Задушница е, живите си тръгват,
а мъртвите стоят окаменели.
На вопли попът вече е обръгнал,
гробовете – на срещи и раздели. ...

Възкръснала е тя или нетленна,
но светна в непрогледния ми мрак -
убивана от мъка непростена,
към влюбения в мене нечий страх...
Тя, дето ме подлъгваше с надежда ...

Този, който винаги ще е до теб -
и зад гърба ти ще те оплюва на ред.
Този, който във вярност ще ти се врича,
а наоколо в подли номерца ще те завлича.
Този, който ще ти се хвали и успокоява, ...

Животът е това, което става
Между мисълта за искам и мечтая
Между ще го направя, но не става
Между трябва ми и се нуждая.
Животът е това, което искаш ...

Дон Жуан навсякъде се среща,
мъже прелъсти Месалина нова!
Плътта, жадна за кеф и гореща,
за още и още наслади е готова!
Как този разврат да спрем, ...

ОПСССС.... ОТКРИВАНЕ
Да гледаш и не вярваш на ушите си,
не може от нормален това да е съшито!
Няма как да стана вегетарианка
с толкова много шарено голо месо, ...

Грен стоеше седнал в тревите, между палатките им в лагера и погледна към превързания си крак. Раната на бедрото му, доста го болеше и отново беше прокървила през превръзката. На светлината от голям огън, на десетина метра пред него се виждаха няколко тъмнокожи ловци, легнали, тежко ранени на земята. ...

Старейшините се бяха събрали в дъното на пещерата до огъня. Умуваха относно Аная, която лежеше в една ниша наблизо и стенеше. Единият потърка корема си и издаде мляскащи звуци, очевидно мнението му беше, че момичето трябва да бъде изядено. Друг закима. Трети допря дланите си една в друга, за да пока ...

Някои казват:"Войната е далече от нас!"
"Да заровим в пясъка главите си за час!"
"Всичко ще отмине!И ние,пак оживели,
бързо ще въздигнем слова без предели:
за ония жертви,които отдадоха себе си, ...

Съдбата ме нарече днес " крадец " ,
че хубостта ти млада в стих е слово.
Ще пазя в арфа твоя благ живец
дори да ме накаже тя сурово.
Да ме наказва колкото си ще, ...

Не си мисли, че за тебе си спомням
само на рождения ти ден;
Обичта ми още е огромна;
все още раната кърви във мен.
Все още ликът ти ми е пред очите. ...

По здрач те призовах с последна мощ.
Пейо Яворов
Ти кажи на скръбта да си ходи
и на хладния есенен плач
през дъждовните епизоди ...

Въздъхнах тежко. Освободен сякаш от обидите, приказките , които постоянно ми натякваше '' Не исках да я срещна, но я видях '', или '' Можех да я бутна с джипа на пешеходната пътека, но й се изсмях '' и други подобни съобщения.
Седнах отноео на дивана. Загледах се в бръмчащия телевизор. Картината му ...

Заситил глад с вълшебно, гъсто вѝно,
потънал в погледа на свищовлийка,
не мога просто да си тръгна мирно,
а тайната им да разкрия искам.
Ще я потърся първо край реката, ...

Обичам приказки красиви,
потъвам в приказния свят.
Героите са ми любими,
разкриват ми живота в пъстър цвят.
Гостува ми и Пепеляшка ...

Ш А М П И О Н С К О
На малка България
големите шампиони
разнасят славата ѝ
по зали и стадиони. ...

Ежедневки 88
1. Маскирах се, като бясно куче... и се вписах отлично в човешката глутница...
2. Изпиках се срещу вятъра... и ме окъпа топъл дъжд...
3. Нахраних гладните... изядоха ме канибали...
4. Живея си живота... на доизживяване... ...

Търси я в хаоса - подреденото е прозаично.
Отбягвай суетната симетрия безлична.
Наблюдение внимателно - иначе изпускаш.
Птиците, непокорен кичур, любими устни.
Гората дива, жива - как по хълмовете се излива… ...

С нови, здрави лего кубчета
стъкмявам малък звездолет.
Йонните мотори публика
не търсят - политат с пирует.
Капитанът - Джон, или Дилейни, ...

Ето, че с болка те отпратих.
До влака да потеглиш спокойно.
Докато моята душа крещи ужасно,
с желанието да не си отидеш.
Весели моменти те чакат отдалеч, ...

Повтаряне
Повтарянето на думи желани
Е утвърждаване-втвърдяване,
На една реалност въдворяване.
Време нужно е за всичко, то е ...

Едно мишле тропна в моето мазе
на място скришно бързо се прикри.
Очичките ме гледаха, трепкаха в искри
сърчицето го издаде, почна шумно да тупти...
Колко глупаво е туй мишле – ...

Истина древна, дреме на рафта
прашна и застаряла сумти…
скрита зад пожълтели анали
протяга се, но търпеливо мълчи.
Наблюдателна, пряма и дръзка ...

активни вулкани
по устните
чиито брегове ще издържат

Не се научихда бъда сянка...
Да съм невидим, с влас обвързан!?
Да мърдам пръсти и ръце да кърша,
шамари на невинните да бърша!
Че защо тогава камбаната да бия! ...

Ето, вече си тук. Слънчогледите сведоха чинно
свойте златни главици. В полето трепти мараня.
Сядай, август! Ще сипя по чаша от ланшното вино,
с капка обич – дано и света полудял променя.
Много дълго те нямаше питах, разпитвах за тебе, ...

И накрая, и след края, ще съм непокорна, знай,
и да има, не желая да съм в тъп, сладникав рай.
В ада като мен не взимат. Твърде луда ли съм? Вече?
Шеметният микроклимат... Не душа, а стих – предречен.
Триста откачалки крия, всяка е със собствен стил, ...

Дори да искам някак да ги възкреся
мечтите си, аз знам, че пак ще ме хързулнат.
Как се живее, щом не вярваш в чудеса?
Как може любовта да бъде богохулна?
Дори да искам да не съм така добра ...

Лятото ми лепне по петите,
вае стъпки като раковина.
В пясъчните кули бризът свит е –
тъжно му е. Юли си замина.
Август е разперил пак крилете, ...