Стая. Полумрак.
Коняк и дим.
Проснат възнак,
сам-самин,
един неудачник ...

Когато те докосна,
ти се чупиш
на милиони малки парченца,
падащи бавно, грациозно
върху мократа трева, обсипана ...

ХХV
... Слънцето бавно се разхождаше на запад от билото на планината. Сенките започнаха да се издължават, денят неумолимо изтичаше през часовника, а вечерта нахлуваше на прохладни талази между дърветата. В малката вила цареше тишина. Християн лежеше на леглото и прехвърляше на ум целия план. Отново ...

- Откъде се взе, бе, смешник?
- Ми... Аз... Такова...
- Какво такова, бе? Какво искаш?
- Ми, ти нали си принцеса... И...
- Бях принцеса, мойто момче. Сега съм само жена. ...

Цветето
изпълни се с любов
и нови семена
раздава -
в тях капката ...

Откриха ми надежда във сърцето,
в артериите шарена кръвта...
Поспряха уморените планети
от лутането в здрача и прахта,
заслушаха се в пискането нервно ...

От сто години - искам да ти кажа,
че въздухът след тебе е различен,
а в рамките си... тази тъжна стая -
пристяга, както онзи лед-кокичето
и днес не мога даже да си спомня ...

Кафе горещо ми направи
с няколко лъжички щастие.
Отпивам, нищо, че ме пари,
обичам го горещо - ти ме палиш!
Очите ти са две пътеки, ...

Продължава, уви, нечовечното унищожение
на природата родна, но съвестта наша спи!
Дали ще се замислим за нейното спасение?
Тя е нашата майка, която в живота ни крепи!
Стресни се, на редки видове районът е богат, ...

Стоя сред внуците си, като патриарх,
и те ме гледат дружелюбно.
Съдбата вече е хвърлùла моя зар,
и гледа ме със поглед умно...
Децата често за ръката ме държат ...

Родих се тук с надежда или пък с ясна цел
живота земен в приказка да вмъкна.
Но всеки ден съзнавам, че някакъв предел
препятства ме с контурната си жлъчност.
Контура му пунктирен аз всячески разбрах ...

Съвестта въпроси ми задава...
Музата със стих ще ме накаже.
Господ тук дали ще се покаже,
щом поканите за рай раздава?
Радостта от среща с него става ...

Това дори не е тъга,
дори не е и меланхолия.
Не е заключена врата.
Не е рутинно главоболие.
Това дори не е въпрос ...

Мисълта за мрака ме прониза,
в непрогледност, изоставена, лежах
и някаква противна близост
с леден полъх ме скова.
Здушавах се, пропадах в отчаяние ...

Живели наши македонци,
Денеска 01.04.2014 г. се навршуват три години откако првите македонски астро-нафти стапиja на Месечината. Да си спомниме со солзи на очите той велик рачун шо го направи Македониja от дописката коja изпрати тогаш нашиот специален пратеник.
Драги сонароднци - честито!
Вечерва 1 ...

Пролетна магия
Потъваше в нейните очи и когато тя го поглеждаше за миг, искаше този миг никога да не свършва, защото тези очи го привличаха с необяснима магия.
Бяха на библейски курс и тя седеше пред него – красива и близка, но уви – той беше женен. И то не от вчера.
С жена си бяха минали през добро ...

Юмрук
(превод от босненски език)
Мислех,
че имам юмрук
мислех че имам, ...

Семейна сага
Глава първа - Станоз
Сара “медзмайриг” ( на арменски- стара майка) ни погледна с единственото си око и захвана поредната приказка.
“Имало едно време един много древен град. Той се намирал в Мала Азия, на кръстопътя между Европа и Азия. Областа се казвала Ангора, а градът Станоз, а турци ...

Една смълчана пролет те докосва -
с остатъци от есенни листа.
Върти ги вятърът на март - като въпроси.
А старецът на пейка е смъртта.
Вървиш безцелно. Сам по белите алеи - ...

Роза.
Сърцето ми открадна ти,
затова роза трябва да ми подариш.
Нека тя да е изпълнена с любов
и с нашите мечти и различни ...

Ако бях вятърът див -
във косите ти щях да притихна,
да те милвам с поглед игрив,
да шептя в тебе сгушен, усмихнат.
Ако бях облакът бурен - ...

Мале, бех изпаднала у една депресия. И от какво, да се чуди човек, като няма кой да ме нерви. На работа съм по цял ден пред компютъра. Като се прибера, влизам у ФБ и си пиша с приятели. Толкова много ги имам и все са готини. Какви хубави снимки си качват, направо холивудски звезди. Мъжът ми си гледа ...

Ура, не съм аз вече домакиня.
Не бъркам манджи и не режа лук!
Не съм готвачка, нито съм слугиня.
С парцала и престилката – дотук!
Въобще не се изнервям по опашки. ...

Майкъл Нютън казва в “Следите на душите”, че преди да се родим, избираме сюжета на живота си, а душите, които срещаме, са от нашия духовен кръг. Тук следва да констатираме, че нито едно познанство на Земята не е случайно, няма давност и има много смисъл. Трудностите и бедите, които ни спохождат, са ...

Сънища... отминало щастие,
и многоточия от недоимане.
Живот, като разпятие.
Далечно, минало обичане.
Пролет... и отминава, ...

Самотата си възпях в усамотение
и със себе си се уча да живея.
И в мене няма капчица съмнение,
че всичко вече мога да изпея.
Че смисълът е в мислите самотни ...

Аз на тебе посвещавам стих,
който чакала си ти с години.
Тъй в душата ти любов родих
в най-светлите от Бога рими.
А в пустиня процъфтя живот. ...

Купа сено, зелени стебла, облаци разплитат фини нишки. В поле от тишина проблясва синият пламък на свещ. В ръцете си усещам топлата перушина на сгушено врабче.
Дим от огън, изпарение на кипяща вода, полетът на птица остава невидима следа. Реката леко се полюшва, залюлява лодка и тя се клатушка бавно ...

Всичките пари на света не могат заменят щастието да обичаш и да бъдеш обичан.
Дали богатството се измерва само в пари? - Човек може да притежава най-многото пари на света и пак да не е истински богат. Истински богатият има близки и приятели, които да го обичат и да държат на него, подкрепят го.
Тяхн ...

Тебе съм искал само.
Тебе сънувах в нощта.
Искам на моето рамо
ти да дочакаш пак деня,
да разпилея твоите коси, ...

В сладките нощи...
В сладките нощи, когато
се обича до безумие, до огън,
тогава с върха на пръстите
онемял те преоткривам жадно. ...

Притиска ни със облаци небето.
След вятъра вървят мъгли.
Замръзнало в ръмежа е полето...
Артритът се обажда и боли!
По цял ден слънцето го няма, ...