Пресъхнах...
Преди сърцето ми разцепено на части
Изтласкваше емоции
Сега учудено е спряло
Бездейства, няма чувства за предъвкване ...

Седях си в трамвая, в безгрижна омая,
а ти си бил някъде там.
И тук, след завоя, на спирката моя
си слязох, без нищо да знам.
Защо не ми каза, преди да съм слязла, ...

Жена, която мами дъждовете
Днес есенният дъжд така вали –
сто капки по косите ти се стичат.
А после – като мънички стрели –
нахалници – се впиват и надничат ...

Къщата ми ме посрещна с дъх на вчерашен тютюн. Ноздрите ми потрепериха от неудобство. Разхвърляната стая, разстроена от неизпълнени обещания за повече нежност, сведе назидателния си поглед и ме пусна отново на сигурно място при себе си. И аз пак ù обещах, че скоро, много скоро ще стана нов човек - д ...

В тишината на нощния мрак,
сред притихнали звездни простори,
в самотата си - пак съм сама...
Гасне бавно в сърцето ми огън...
Няма вече за мене лъчи! ...

Ние, жените, обичаме да казваме, че всички мъже са еднакви. Реално погледнато това е невъзможно, но не съвсем. Всяка жена има прототип, който винаги преследва - мъж, който е променил живота й коренно, който е преобърнал светогледа й, сменил честотата на радиото. Това е мъжът, който е оставил най–дъл ...

Отпивам чашата си ментов чай,
а слънцето на хълма ляга,
потапям се във моя собствен рай,
умората ми някъде избяга...
... където времето в един сезон е спряло – ...

Не изпълних
всичките си задачи -
загасих лампата.
***
Подгоних вятъра. ...

Живея живота напълно.
Дошъл съм във него по план.
Не крия се вечер по тъмно
и светъл е моят екран.
На чуждия хляб не посягам, ...

Не тъгувам. Не плача за спомените.
И не мисля за трудния миг.
Сещам се за думите ти - проронени.
Но докрая оставам войник.
Не изстивам. Горещ съм.... И зная - ...

Няма жив човек видял Невидимите.
И нямам думи да представя Ситите,
Но една история ще ви разкажа,
Която всеки трябва да познава.
Преди хиляди години златни ...

Мащеха
Мъжът и жената започнаха живота си щастливо. Обичаха се, имаха собствен дом и близки, с които да споделят радост и мъка. Той ходеше на работа, тя работеше вкъщи - беше добра шивачка и много жени идваха при нея.
Минаха няколко години и нещо започна да не им достига. Не бяха пари, не беше работ ...

Дори морето
умори се да ме чака.
Върна се от пътя си
и слънцето,
за да ме търси - ...

Седим на една пейка и пием дълги кафета. Толкова дълги, че минават два часа, докато се наприказваме.
- Ееех, хубаво се живееше в БТК-то, наборчееее, де го тоз живот вече!
- Да бе, мамка му, добре, че поне тогава сме си правили веселото. - (това съм аз, правя се на бараба и хулиганка, макар да съм на ...

Една есенна пътека
Цветно-обагрени, нападали листа
Сгушени на топло диви кестени
В далечината дърво
Дърво, нашарено в червено ...

Навярно пак не си разбрал,
че искам аз гласа да чуя,
тоз, бащиния дет ме е създал,
тъй сложно ли е, някак си се чудя?
Какво те спира толкова, кажи, ...

Пит беше гей.
Ето така започват интересните истории!
Пит беше гей от еврейски произход. (А какво ще кажете за това!)
Пит беше гей от еврейски произход, който отказваше да консумира каквато и да било храна, чийто произход бе свързан по някакъв начин с живи същества (А това? Просто чудесно!)
Може би т ...

НЕКА ДА Е ЗИМА
Вятър вие, клони клати,
ега ти!
С прът луканки под носа ти,
с кана пълна с медовина, ...

Глава 1
Самотата в нея се забелязваше по всеки неин жест, походка… дори по начина, по който говореше, усмихваше, седеше. Но тя не обичаше да показва слабост. Винаги бе с високо вдигната глава, гледаше хората с широко отворени очи, в усмивката и се четеше и страх, и самота и болка и любов и приятелст ...

Герберинът здраво да се налапа -
затова за пустата власт драпа.
Колко сладко е да си на власт,
как опива те лошата страст
тези под тебе да принизиш, ...

Все се мъча нещо умно да измисля.
Даже лъжа се и книги да чета.
Дали някой труд научен да прелистя
или с музика главата си да проветря?
Какво пък, ще си пусна нещо за душата. ...

СТРОЕЖИ
Трупат хората грамади
И обграждат се с имот.
Туй за стари и за млади
Стана смисъл на живот. ...

Понякога, когато ми е тъжно, празно и студено,
извиквам те при мене смело (но само в мисълта, уви).
Държиш ме в прегръдка мълчалива
и дълго галиш моите коси!
А после - устните ти на врата ми, ...

Рано, рано стоя пред една врата
и държа едно букетче от кокичета.
Чакам тя да се събуди и да ме покани,
за да й подаря кокичетата,
които са толкова красиви, ...

Винаги до мен
Отлитат дните сиви,
отново си до мен,
с вечери красиви,
когато си при мен, ...

наздраве любима
не
няма тъга
само хубава вечер
споделена ...

Знаете ли...? Той ме обича.
И се усмихва мило като падна в снега.
А вечер ми целува очите.
(По възможност преди да заспя)
Понякога, може би често - ...

Отречено
Какъв е смисълът
да почнеш стих?
Къде по-смислено
е да останеш тих. ...

Недей, не бива да си друга,
превърнала водата във лед,
ще станеш моята съпруга
и като течен сладолед,
душата ще напълниш с захар, ...

Ако ти харесва дадено нещо, бори се за него с цената на живота си и ако стане твое, не го пускай! Не задавай излишни въпроси, просто се наслади на момента, изключи мозъка и включи сърцето си на пълен работен - обичащ режим! А ако пък някога изпуснеш това нещо, не се отчайвай, радвай се, че някога е ...

За противопехотните мини
Сапьорите, казват, бъркат само веднъж...
Пиеш! На екс, задъхано, жадно, отчаяно.
Бързо живееш, бързо обичаш. Свикнал си да умираш мимоходом – по много пъти.
Безсмислено губиш време в обясняване на ненужностите си. ...

КОГАТО НЯМАМ
Когато нямам какво да ти дам
някой ден на раздяла със тебе
в този свят безразборно голям,
ще ти връча своето - себе - ...

Приказка в октомври
Този шепот на пукащи
съчки в огнището
случва уютно с вкус на огън.
Навън ръмещ есенен дъжд ...

Крилато вдъхновение, дето проиграваш със смъртта,
сенките твой обвити в тъжен плач не летят - счупено е тяхното крило.
Но ето те пред мен, обвито в жестока красота,
сравнима само с черна роза. А докосна ли бодливото стъбло,
в яростни пламъци пламнали изгарят нашите сърца. ...

Не мога да те нарисувам, Есен -
за мене си магически сезон.
И как ли се рисува птича песен,
поела път под тъжен небосклон?
И как ли се рисуват дървесата, ...

Обичам да пътувам. При това много. Без значение с какъв транспорт – кола, автобус, влак, самолет... Още не съм се качвал на кораб, но подозирам, че и там ще ми хареса. Не мога да кажа защо, но някак си пътуването ме успокоява. Не е ли омайващо да надничаш през прозореца, докато малкият пътнически вл ...

Заглавието е взаимствано от пиеса
Прошепнах в ухото на вятъра думата "сбогом".
Дали ще я вейне до теб, няма как да узная.
Изпратих прощално писмо по луна еднорога.
Дано го получиш, когато огрее тя твоята стая. ...

Всеки мой издишан стих е
тъжната ми история с теб -
една обич звънливо тиха,
стискаща ми гърлото в куплет.
Така бих искал! Но не мога ...