Ако не те познавах...
Ако не те познавах, сега щях да съм мъртъв.
Ако не те познавах, нямаше да знам какво е да обичам.
Ако не те познавах, нямаше да се познавам -
такъв, какъвто съм... без да се заричам. ...

Само за мен
Усмихваш ми се скрито,
даряваш ме с любов,
лицето ти сияе
от твоя блогослов. ...

В подземия мрачни на призрачна кула,
там дето громяла скалистия бряг
в бурните нощи стихията луда,
зазидана бùла девойка една,
принцеса Даная – невинна душа. ...

Не вярвам, че светът е голям!
По-скоро го приемам за малък,
изпълнен със студени стени
и с някакви идоли жалки.
Аз не вярвам, че светът е богат! ...

"Носталгия към любовта"
А ти далече си, а така искам
да си близо до мен, гласът ти нежен
като славей обичам да слушам.
Обичам го, не те чувам. ...

Благодаря на всички за коментарите. Може би наистина първа глава не беше особеенно сполучлива, от тук нататък ще гледам да съм по-съзнателен за написаното.
------------------------------------
Утрините в Кроок бяха доста студени дори и през лято то. По главната, една от няколкото улици, цареше извес ...

Живея си в приказка, моя единствена.
Сбъркана малко, какво да се прави...
Всички герои досущ са си истински -
аз съм Алиса, той Змеят Горянин.
В змейска прегръдка ме нощем люлее, ...

От порцеланови усмивки
не получаваш топлина!
От празен поглед, спрял на тебе,
не се излъчва светлина!
А времето си е такова - ...

Винаги съм считал благотворителността за дар от небето. Като малък исках да стана гълтач на ножове, да посещавам домове за сираци и да се правя на голям отворко като крия ножовете в гънките на сакото си. За мен благотворителността бе разтегливо понятие, спомням си как като дърто магаре се мъчех да н ...

Пъстроцветен килим
от есенни листа -
различен всеки път, когато вятъра
размества техните места.
Шумоленето се смесва ...

Дали защото цяла нощ валя
и цяла нощ капчукът тихо плака,
а лепкавата утринна мъгла
зад ъгъла нахално ме причака...
Дали защото рейсът закъсня ...

Живот ли искаш?
Взимай го -
но трябва да го носиш.
Тежка раница
на крачки от върха. ...

Нощ за любов
Тази настръхнала тишина
изпила думите на залеза.
Тази сълза онемяла от обичане
пише ласкав нощен стих ...

С целувка ще започна.
Ще те погаля, ще те прегърна
и ще се помъча да стъпя на пътеката,
която ще ме отведе до твоето сърце.
Там пак ще те целуна и погаля. ...

РЕЗНЯК
Преди месец и кусур смачках джибрите, изцедих им значи сочеца и го турих в голямото буре. От тогаз не ма свърта на едно място и по два-три пъти на ден го наобикалям, прослушвам го, като един гинеколог му слушам тоновете, и как му тече буйната и тихата ферментация.
То, дорде беше слънчево и то ...

Славен майстор от балкана
слезе с гиздава премяна.
Храсталаци и тревички
трепкат, махат му с ръчички,
а дървесните върхари ...

В последно време станах аз атлет
и телеса из парка вечер тръскам,
не съм загледник на жени проклет,
но чак залитнах върху твойто хъски...
На клинчето ти - цъфнал адидас, ...

Говори!
Почти няма сезони -
има само вълни:
ту топли, студени,
и през нощи, и дни... ...

* * * *
О, Боже небесни, какво става със хората?
През тази година всичките ми познати,
Хора на възраст, хора с деца,
семействата им прекрасни - потънаха в мрака. ...

И ето пак обръщам се към теб с поредната молба,
да успея в живота, да намеря сродната душа.
Не спирам да се боря щастие да търся,
докато не го намеря няма да се спра.
Молитва тъй искрена и силна, чак душата ми крещи, ...

Полъхът на вятъра
високо в планината
ми напомняше за някого...
Шепотът на листата
едно с друго си говореха. ...

Зaлезът е толкова красив и мек, че гали всичките ми сетива. Чувам светлината му, успокояваща, отморяваща, тиха. Гледам малкото весело човече срещу мен, моето дете - люлее се и гука... Запомням този миг - бавно, като пъзел го редя и от всяка частичка душата ми кърви... Искам да остана с детето си. Ощ ...

С теб денем играх и се смях,
с теб нощем звездите броях.
С теб да опозная света дерзаех,
с теб що е грижа не знаех.
С теб в пясъка се ровех ...

1
Жените над четирийсет се подмладяват
със сенки, със червило, с фон дьо тен.
Те оптимистки са – не се предават.
Не вярват – старостта е просто ген. ...

Празнувай, аз утре ще празнувам,
че днес ми показа сърце
чакайки, гледайки
в мрака пред мене
една мисъл зловеща ме прокле. ...

Във нощ омайна и безлунна
ще ти говоря нежни думи
за любов... За обич огнена и луда
със страст ще ти редя
слова погубни!... ...

Къде ли си, обич, завинаги моя?
Къде ли се скиташ сама по света?
Аз също съм, обич, завинаги твоя!
Когато решиш, си ела у дома.
В сърцето си крехко ти направих постеля. ...

Преди да тръгне замечтаният ми поглед -
да търси неразперени крила,
ти вътре в мене ще направиш полет
без да те видя и ще спра.
Сърцето ми пулсира с ритъм, ...

Помниш ли ме? Зная, че ме помниш.
Как ли се забравя тишина?
Там, където някой те е стоплил,
винаги ухае на тъга.
Там, където някой те е чакал ...

-----
Бе топла есен, дъжд не бе валял.
Допивах си кафето за разтуха,
а циганка, на рамо с пъстър шал,
към чашата посегна с пръсти сухи. ...

Табу
Аз не мога тъга да рисувам –
ни със думи, ни с четка, с бои.
Но не знаеш ти колко ми струва
тишината. И колко боли. ...

Твоята усмивка като слънцето грее,
щом я погледна сърцето милее.
Твоите устни изваяни и вкусни с нежен аромат,
целунеш ли ме, въздействаш като опиат.
Погледът ти топъл и нежен, искрящ от светлина ...

А ти, човече, спрял -
вторачен в земното,
така и неразбрал -
Светът небесен дар дарил ти -
да дишаш, жив да си, ...

Не ме преправяй
Не ме ли искаш? Давай, отпиши ме!
Ту съм наивна, ту пък леко горда...
Но ще сгрешиш тотално, ако мислиш,
че може би за теб не съм достойна... ...

Дали бе дума изтървана
или пък ход обмислен,
е все едно. Отвори рана
и болката е истинска.
Сега не трябват обяснения. ...

Не забравяй,
че някога имахме пътеки
във всички посоки.
***
Открих спящото ...

Приемам със усмивка всички думи
примесени с обиди, гняв и укор.
На злобата отвръщам ви със рими,
които стрелят не в гръб и от упор.
Прощавам всяка груба нетактичност, ...

Простих обиди, унижения.
Душата ми остана цяла.
От тези пагубни движения,
усетих, че е остаряла.
И махнах със ръка в движение. ...

1 част
Тя остави якето си на дивана и когато вдигна поглед, вратата се отвори. Появи се тъмен силует, не беше ясен, но определено я плашеше. Стаята стана ужасно тъмна, а "нещото" я приближаваше, сякаш вече усещаше дъха му.
Изведнъж отвори очи беше сънувала поредния кошмар. Сега се чувстваше по-добре ...

МИША
Миша малка сладурана
на мама сивата писана
мекичка си като кадифенце
като мъничко мишленце. ...