ПРЕДИЗВИКАН ВЪПРОС
След дългата и студена зима, показа се срамежливото мартенско слънце, спря се да си отдъхне Севернякът и се напълни кварталната градинка, с дългокраки майки, дълбокопазвести баби и много, ама много дечурлига от най-различен калибър. Пенсионерското мъжко присъствие и видните кварта ...

Алчността природата ни унищожава,
няма мисъл за последиците ужасни.
Вместо околната среда да се защитава -
ние стоим безразлични, безучастни.
За да може фирмите печалба да имат - ...

Научих Пепеляшка да чете
и тя захвърли своята метла.
Дори обувката си милата не взе.
В книжарницата първа днес се спря.
- Искам всичко тук да прочета - ...

Когато видях лика ти омаен,
безумно се влюбих!
... гласът ми прошепна: Невъзможно!
Погледнах очите, тъй бляскаво жадни,
затворили цвета на есента... ...

Имам си брат един и той ми е най любим.
Имам и сесричка една, малка, и
друга по-голяма сестра.
С тях заедно рано останахме без баща.
Но имаме майка много добра ...

Не съм дете...
... но ще седна във скута ти,
а ти, моя Обич, разказвай
колко дълго без път си се лутала
и дълбоки си пазела тайни; ...

Спомените парят,
настоящето зловещо ме изгаря...
Луната кръвожадно приближава,
а слънцето е още тъй далеко...
Иван Христов

Мъж на три жени
Прилича на латиноамерикански сериал, ама не е. Жива истина, обхванала в някакъв странен гърч приятелката ми Александрина, ведно с единородния й син и трите му жени или нещо подобно. Тя, Александрина е много свястна жена, живее според всички християнски парила, затова когато нещата ок ...

- Добър ден.
Младата служителка вдигна глава и се усмихна кипро:
- Здравейте. Добре дошли.
- Бих искал да ползвам услугите ви.
- Разбира се - усмивката ù го заслепи с белотата си, и той примигна смутено. "Колко много зъби" отбеляза несъзнателно и свенливо погледна встрани. Не беше прилично да се втр ...

ИСКАМ ОБИЧ
Аз не търся такава стряха и дом,
не искам да живея в уж безплатна квартира,
искам да срещна и въздишка, и стон,
и сърце, което от обич за мене примира. ...

Утрото на двора буди ме
... и не съвсем...
Тази сутрин утрото стана
по-рано,
да пие кафето си с мене. ...

Щастливата жена по усмивката ще я познаеш,
като слънце изгряло в утринта,
блести със своята омайност,
а погледът излъчва доброта.
Щастливата жена се смее без причина, ...

Какво ми носи пролетта, освен
примамливата щедрост на простора?!
За да остана млад и вдъхновен,
аз вчерашните грешки ще повторя.
Навярно със простреляно крило ...

Напъвам се да вържа двата края...
Избяга ми в предутрото съня...
Кога ще дойте той при мен, не зная,
навярно щом преполовя деня?
От нейде трябва трактор да намеря, ...

Ще превъртим стрелките напред,
колко е просто само,
вместо в шест, ще ставаме в пет,
весели, бодри, засмяни.
Чучулиги ще пеят във хор, ...

Моят път е безпътен. Без дреха и име.
Избледня сред последните нишки от спомен.
Прекатури се в нищото чашата с вино,
споделена единствено с птиците горе.
По небето, удавено в хрипави облаци. ...

Пием red label.
Пушим blue label.
Слагаме на всичко label.
Продавачът вяло е замислен,
защото е наситен и безсмислен. ...

Тъмно-черна вечер, дъждът по покривите ромоли.
Свод мъглив изваял е Нептун, над мастилената пустош.
Тихо, даже чайка не препуска из пролетната шир,
нито гълъб, нито гарга, чак носталгията тихо плаче.
Опряна с гръб на старата ни къща, ...

Не пораствай, това е капан,
колкото и да не забелязваш.
В живота на големите си сам,
затова недей да им вярваш!
Ако пък искаш - сам провери. ...

Живея те
Живея те с трепета
на всичките си измерения.
Живея те с огъня,
по нестинарски палещ сърцето. ...

Навън е тихо – онази нощна тишина,
която дълбоко в душата прониква.
Чуваш ли? Тъжна и самотна е нощта…
и колко е тихо, колко е тихо!
Изгубени мисли, мечти забранени… ...

Утринно сияние топи нощния мрак.
Черни облаци отплават в тъмнината.
Жадни очи търсят простора пак.
Ах, нека това не е излюзия.
Нека видя слънчевите лъчи - снопове пролетна мечта, ...

Храбър боец
е сърцето -
не спира се,
щом усети,
че унива ...

Необмислен жест искрата ми запали,
в усмивката ми пролетта да върне,
защо ли трябваше му да го прави -
с пръсти дланите ми да прегърне...

Мъжки разговор
Те запалват цигара. И светват.
Като фарове режат света.
Гласовете им войнски нареждат
как да стане това ей-така. ...

Живее. И диша някак. Чрез мен.
Една голяма, вековна, безкрайна любов. Съвсем реална и толкова усетна. Знам, че е тук. С кръв, течаща по вените, тихо туптящо сърце, сляпо още осезание, нова душа в тяло от същинска плът. Сякаш целият ми свят се е сгънал, свил и образувал сфера в едно; и позволил ми да ...

Обичах те – аромата на юлска меланхолия,
сладостта,
ти носеше миризмата на радост,
закалена в нощните пламъци
и блясъка на светулки. ...

Обичам да гледам небето,
след залеза див как пада нощта.
Поглеждам нагоре и ето,
подарък ми праща - звезда.
И тихо е, свети луната, ...

Майките самотници... сме болка,
пропила се дълбоко в същността.
Тя пареща е, сгърчена е топка,
просмукана от мъка и тъга.
Пулсираща едва, едва вселена, ...

Понякога ще спирам тук,
в очите ти да видя всичко,
потъвайки във твоя скут
и отново ще ти бъда хищник.
Останеш ли във моя плен ...

ПРОЗРЕНИЕ
Какво от туй, че съм девица млада
и сънят ми пропъжда всеки демон - зъл?
Какво от туй, че аз съм влюбената фея
и радостта събужда се със мен? ...

В това обратно, еврогейско време
било блажено, готско да си гей...
И ловко дяволът отзад ни дебне...
Евросодомците са в апогей...
Човек, ако реши да се ожени - ...

Позволете ми да се защитя...
/опит в стил „Даскалска поезия”/
Светът ме обвинява,
че насън летя.
Мисля, имам право ...

В твоите очи е...
Пролетта!
Слънчева,
усмихната,
красива. ...

Аз имах разни интереси
и бях на хиляди места,
играх във всякакви пиеси,
но давах рамо на честта!
Не знам дали тъй бях възпитан, ...

Часовник
На пясъка вярвай, в стъклото заспал -
вмълчана камбана го пази -
високо е пуста, събрала печал,
в дълбокото пази го Тази. ...

А дали да не тръгна
на лов за любов?
Докога да се пазя
за изтъркана приказка?
В това време, ненужно ...