Студено уиски и зелени цигари
на екс и поглед без жал
Минали мечти настоящи кошмари
В замръзнала локва от кал
и виждам устните алени ...

Мъката не ще да секне,
сърцето ужасно... боли,
а времето сякаш е спряло...
тегне над нашите души.
Сълзите парят лицето, ...

Омръзна ти от любовта ми ли,
за теб така отчаяно обсебваща
или омръзна ти от мен самия,
а може би от ласките валящи
в палитрата на пролетна дъга! ...

Шибаната кучка, ограби ми сърцето,
скри ми ти земята и почерни ми небето.
Останаха ми само морските простори,
скита там душата със самотата да се бори.
Сърцето ми ограбено в камък се обърна. ...

Напразно се надявам да узная,
защо дошла съм всъщност на света,
да чуя отговора искам най-накрая,
Създателю, от твоите уста.
Все мисля си – това не е случайно. ...

Боже, знам, че си някъде там...
Чуй, молитва в душата си нося,
влизам тихо във светлия храм,
имам толкова много въпроси...
Знам, че Ти не наказваш с греха, ...

Студена вълна бушува в мен,
откакто разбрах, че вече си чужда.
И жива рана отвори в мен,
а кълнеше се ти, че ще си вечно моя.
Насън аз крещя и сънувам те пак, ...

Още от както бяхме много малки, се превърна в обичай дечурлигата да се сбираме в разгара на пролетта, когато високата череша пред блока на комшийката от четвъртия етаж беше разцъфнала. Едва ли някога ще я забравя. Простираше клоните си на няколко метра, сякаш орел си беше разперил крилата, а беше ви ...

Не си признавам нищо. Не и още.
Чети между нахвърляните рими.
Събуждай се със името ми нощем,
рисувай ме в мечти недостижими.
Не си признавай нищо. Вече знам - ...

Не принизявай нещата до хляба и сиренето,
до бруталния звън на дребни пари,
не принизявай живота до дребните грижи,
а просто за живот се бори.
За живота на първия лъч на деня, ...

Живеем във падение - емоционално,
преследват ни любовници - почти брутално!
Не мислиме за дни на равносметка,
затънали сме във съдбовна сметка!
Забравили сме целите житейски ...

как ли щеше да бъде с нас
преди 20 години
ако беше дошъл
ако бе само минал
покрай мойте пътечки ...

УРОКЪТ НА БАЩИТЕ
Защо валиш?
Да угасиш
пожар ли, юнски дъжд?
Недей! Грешиш, ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - девета част
Таксито спря в един от крайните квартали на града. Около мен имаше голямо пространство от неподдържани тревни площи, а в средата на тях – ограждение със зелени дървени бараки в него. Не ми се видя Шопа да беше толкова пиян снощи. Погледнах листа на ко ...

Поредният ден. Поредните разочарования. Поредните нестихващи мисли за него. Тя бе така изискваща, че ù се струваше че той не се старае за нея. Нали знаете, тя бе от онези момичета, които имаха нужда от постоянно внимание за да се чувстват харесвани. Той обаче нямаше времето, за да ù го покаже. Тя, к ...

ВИЕЛИЦА
Човек, ако е годен да мисли, се опитва в краткия си и често абсурден живот, да доплува до своя въображаем остров на щастието. И след всяка поредна глътка солена вода той продължава да се гърчи сред безпощадните вълни, докато прозрението не му подскаже поносимо пристанище или не бъде приютен ...

ЗА СТРАДАНИЕТО И ПРОШКАТА
В живота често се случва хората, след като бъдат наранени от някого, да се впуснат в безогледно отмъщение. Мислят, че по този начин ще се почувстват по-добре, но в последствие се чувстват по-опустошени от всякога.
В много от случаите този, който наранява, не го прави нарочн ...

НАПУК
В дома ти да влизам - имам забрана.
Той сега отваря вратите за друг.
В него мойта сянка - скрит спомен остана.
Само Бог знае, че съм таен съпруг. ...

"Приятели" - не всеки осъзнава
колко много тази дума означава,
колко трябва да си преживял,
но все пак рамо на приятел да си дал!
Приятелство - това не означава ...

Вървя и плача под дъжда,
плача аз за любовта.
Вървя, но накъде?
И страх обзема ме сега.
Страх изпълва моята душа. ...

Малка звезда
се гмурва в морето,
попива в себе си
шепота на света.
Носи се леко ...

САМОТНА ГАРА
Далечна порутена гара.
Тя някога любовен пристан
е била за тях,
а днес, потънала в забрава, ...

Душата на човек не се предава,
дори когато няма път напред
и болката във себе си заравя,
и вярва всичко че ще е наред.
И ден след ден в илюзии се лута, ...

Била съм вещица във някой бивш живот,
магьосница на сладката омая,
вълшебница по бляскав звезден свод,
и самодива, долетяла от безкрая.
Била съм вещица във някой бивш живот - ...

В теб съм гледал - гледала си в мен,
имал съм те с непонятно право...
проекция от градината на Едем
в моя свят тъй тихо се втъкава...!
Обичам те и влюбвам се, отлитам ...

Обичам те!
Ще го пиша на хартия,
ще го изписвам, докато
ръката заболи...
Обичам те! ...

Страстно прилепнала – форма, служебна.
Удовлетворителна, секси, потребна.
Знаеща, изискана, дружелюбна.
Можеща, искрена, сладкодумна.
Лаври обира само с усмивка. ...

Навън вали дъжд...
Като сълзите по бузите ми,
капките бавно се стичат по прозорците.
Дори сърцето ми плаче...
Няма кой да ми помогне, ...

ОТКРОВЕНИЕ
Дъждът навън заплака много лично,
по покрива във такт барабани...
Погледнах го, на мен ми заприлича -
аз огън бях, а той ме промени... ...

Ще си тръгна, догори ли огънят,
за да погаля кожата премръзнала на утрото
със пръстите, изтръпнали
от голотата на гърдите ти…
По стъклото на твоята душа ...

и
за нас
двамата
ще построя
дом дом от думи ...

Залез вплита се в дантелено дърво.
Стъпки ледено напукват тишината.
И на птица острото крило
реже безгранично синевата.
Прозаично в синкавата красота ...

„Хайде, Дари, супа трябва да ядеш,
умна и голяма ти да порастеш!” -
Каза баба, плесна с двете си ръце,
но учудено е милото дете!!!
Мисли, хапва, личицето му блести - ...

За мене е икона
родената в света жена.
За туй изконно чувство
тя има скромната вина.
За мене тя е образ ...

Научих се да давам,
научих се да оцелявам.
Научих да се боря и
в живота знам какво да сторя.
Всичко, що си искам, го постигам аз сега, ...