Влак....
Хора, отплеснати кой в каквото може - я в четене на книга, я в празно гледане през прозорците, потопени в дълбоки размисли за налегналите ги проблеми на съществуването.
Всички се припотяват и дишат тежкия, топъл, задушен въздух, лишен от кислород.
В даден момент влакът спира и надава вой за ...

Ти си тръгваш. След тебе не роня сълзи.
Ще те помня - вече го знам.
Но усмивката ми за сбогом ти запази.
А аз някак ще се справя и сам.
Да, обичам те - ала ти не желаеш любов. ...

Защо не знам къде отивам,
самотна птица съм сега.
Летя в небето и не спирам
да изпадам в самота.
Нима крилете ми ме носят ...

Тази страст е агония -
дрипава и намръщена.
Сто пъти я прогонвах -
сто пъти се завръща.
Сто пъти я убивах ...

Всеки си има своята приказка
с ангели, принцове, феи,
търся си някоя хубава, истинска,
в която Доброто се смее.
Питам, разпитам за мъничка роля, ...

В дъждовната вечер
Внезапен дъжд във тая вечер
по клоните се заигра
и като влюбени зверчета
се скрихме в старата гора... ...

Емилия и Анна
Глава девета
Скоро след тази първа среща, Давид Бронщейн се извини и двамата с малкият Борис тръгнаха за София. Преди да напуснат болницата, той се обърна към мисис Анна, навярно му беше трудно да произнесе Симеонова, и заяви, че ако нямат нищо против докато е в София, всеки ден ще вод ...

... живей така, че някой да разказва,
когато някой ден ще си далеч,
как липсваш и без тебе е ужасно,
как ти живота му си правил свеж!
Как твойта прямота му е потребна, ...

Поредна вечер. Поредна бира. Вкусът ù ми напомня на теб. Горчи ми точно като поредните ти думи. Замъглява съзнанието ми, точно като поредните ти целувки. Кара ме да се смея, точно като поредната ти усмивка. Кара ме да плача, точно като поредния ни скандал. Последна вечер. Последна бира. Последен път ...

Булевард
Аз приличам на тягостен, стар булевард
със обрулени кестени, стари витрини.
Мисълта ми – заложница в клуб за хазарт,
чака твоите стъпки отново да минат, ...

ПО ПЪТЯ КЪМ...
На островче зелено
на тревата
моят герой се озова.
Успял беше, ...

Есенна миниатюра 1
Есента се случва
в дъждовната капка
и жълтото листенце,
което игриво я гони. ...

Казват, че момчетата приличали на майките си. Нестор приличаше на хубавата Деспина само по сините очи и пъргавата походка. Растеше бързо, стана висок и едър и отрано пролича дивото му семе. Започна здравата да бие децата още щом проходи. В детската градина редовно стоеше наказан – с вдигнати ръце до ...

Процесът на съзряване е доста сложен, динамичен и малко опасен. При всеки е различен, но винаги е свързан с неочаквани хрумвания, страсти и съчетания от възторзи и неволи. За 12-тия си рожден ден Мария си беше поканила приятелки на дневно парти. По някое време майка ù трябваше да отиде до сладкарниц ...

Много съблазни
има по света.
Но любовта е една.
Тя прави мъжете
силни и непобедими, ...

Сто кълбета от нерви търкалям
от Шабла до Царево…
Като халба бира прелива следобедът –
от ярост и дълбоко стаена тъга…
Хемингуей не достигна до този бряг - ...

Човечество, аз с тебе се гордея!
На огъня ти искам да съм плам!
И в твоята стихия да се влея,
частиците си дребни да ти дам!
Гигантска е могъщата ти снага, ...

От добрия и от лошия знак на звездите,
от Доброто и от световното Зло,
все се питах: къде е душата ми скрита?
Тя била в това пусто Триградско ждрело.
Не питай, не питай! Там ù е толкова хубаво, ...

Бях на плажа, когато една жена чаровна,
една жена красива и добра,
ме накара да забравя всички лоши неща.
Накара ме да се усмихна,
накара ме да се зарадвам на хубавия ден. ...

В мъката винаги си сам
Заобиколен от хора, в мъката си винаги си сам... Гадна, лепкава, неминуема... Сграбчила те за гърлото, очите ти затъмнила. Не чуваш, не виждаш, не дишаш дори - гледаш само навътре, гледаш единствено нея... Бягаш неистово, в панически ужас, дълбоко в себе си се криеш, но тя те ...

Не казвай, че не те предупредих,
Че не направих всичко да остана...
Не знаеш колко много се раних...
а просто пожелах си да сме двама.
Признавам, че и аз безкрай греших ...

С молитва блага и изчистена душа
напред вървя и моля Бога за това,
да преборя в себе си страха
по пътя стръмен към върха...
Дай Боже здраве и късмет, ...

Понякога имам чувството, че в мен живеят две души...
Чувствам се празна и пълна едновременно.
Като чаша в погледа на глупак и през призмата на алкохолик.
Чувствам се празна и пълна с чувства.
Празна от себе си, пълна с мислите ти. ...

Преглеждайки старите файлове в компютъра си, попаднах на тези си "Мисли по повод “СМС поезия – 2006”. Изкушавам се да ги постна тука, за да могат (евентуално) да се чуят и някои други мнения.
"Това е един чудесен и приятен сборник. Съдържа 450 СМС “стихотворения”. От 140 автори.
Но въпреки че сборни ...

Моля се за теб
Аз се моля всеки ден,
да съм с теб, да си с мен
и молбата ми лети,
и молбата ми се чува! ...

Този текст за песен е написан изцяло по и за музикалната композиция „Сънища”, чийто автор е музикантът с потрeбителско име antoan1antoan (Антоан Антонов).
Давам пълни права на Антоан да използва този мой текст за създаване на песен, ако желае.
Бостан Бостанджиев
Нощ прегръща планината.
В нежна пелен ...

ЕСЕННО(любовна балада)
Ще бъде хлъзгаво
със превалявания
край тротоара с черни вади,
със нездрави мисли. ...

Животът е написан преди нас,
а ние натъкмяваме смъртта си.
Задръстваме дома със стар баласт,
а хвърляме баласт от паметта си.
Вървим един към друг, но с гръб ...

Четох някъде, че добрите приятели за трудни за намиране, но невъзможни за забравяне. Така си е! Няма по-трудно от това, да намериш истински приятел сред всички акули, чакащи да захапят в първия ти момент на слабост.
Любовта е сложно нещо! Не знам дали има някой на света, който може да я обясни. Да о ...

Лица на раздялата
(безглаголно)
Шепа ракия.
Димяща цигара.
Облаче синьо. Спиртна омара. ...

Не знам каква е мойта диагноза -
шизофрения, аутизъм
или безкрайна самота?
Докога все ще търси,
провокира ме с въпроси ...

Художник: Хенрик Мозес -
рисунка с молив
То е тиха тъга.
Отминала болка...
Наранила ...