(Синът на Ана Каренина пише на майка си.)
Здравей, мамо,
Пиша ти, просто защото съм сам.
А ти ме разбираш, защото си също сама.
Тук капят листа, но защо този грохот голям?... ...

Очаквам да ми се обади Ан. Това ще се случи непременно, защото Ан се появява след четвъртата чаша и сяда отсреща. Поради което имам нужда от безветрие и имам нужда от четвърта чаша. Това е една умерена доза, когато тишината придобива вид на паяк и сънищата стават виолетови. Понякога си приказвам с д ...

Едно видение, изпълнено с въпроси
и отговори, раждащи въпроси.
С верижки от причини и от следствия
завързана е топката, изложена
на атмосферното налягане ...

Влюбих се в две очи
по-красиви от звезди.
Сини като небето
и със сълзи солени като морето.
Очи като бисери ...

Прехвърлена си във емоциите ми -
от вятъра, на рая си, oтхвърлена
и любовта е хвърлила залозите си -
като със теб сме наполовина свързани...
Но наклал огън - стиховете да гори, ...

Понякога очите ти са сини
със синьото на всички небеса,
потъвам в тях и сякаш пак се връщам,
където изначално съм била.
А там е тихо и безкрайно синьо, ...

Валят лъчи.
Алени облаци, съшити с мечти,
там издъхват.
Нощта на червения мрак е,
нощта на червения мрак. ...

Когато часовникът спре да тиктака,
когато дърветата спрат да растат,
когато рибите спрат да се мятат
на сушата, без да умрат.
Когато слънцето изгрее от запад, ...

Ти беше миг за мен,
от който имах нужда.
Един забързан ручей чист
и капчица роса в тревата.
Ти беше дъх на пролетта ...

Най-доброто
лекарство
за хората,
които
разчитат ...

Че аз съм лято - топло и щастливо,
прииждаща от слънцето, се връщам
и после в най-дълбокото се впивам,
и пак изригвам - влюбена по същност.
Че аз съм лято - смело се избирам ...

Ще усетиш, че ме няма,
ще усетиш, че нещо ти липсва,
ще усещаш бавно допиращи се
лепкави устни, това са
нейните, на нея, на ...

Ако не беше ти,
не бих отворила очи,
не бих видяла аз Съдбата
и кончината на тъгата.
Ооо, Мила! ...

Ти си!
По-прекрасна си от розите.
Криеш своите бодли.
Търся между тях кралицата.
Ти си, ти си. Остани! ...

Ах! Защо ти събарям вселената?
Стъпквам твоята мъжка власт?
Ти решаваш дали да си с мене.
Всичко друго решавам аз.
М. Петкова ...

Всяко чудо бùло три минути.
Мойто, трае вече три недели.
Слънцето зад ъгъл се притули.
Облаци над мен са се засмели.
Влюбих се, че чак се и загубих ...

ЖИВОТ
Приседнал странник в дрипи
съзрях във падналия мрак,
в ръка със смачкана цигара
в краката с полупълен сак. ...

Продадох си душата на парче.
Не исках вече да живея с нея.
Дотегна ми да слушам как реве.
Как да се оплаква с хленчене умее.
Реших да си купя сърце, поумняло, ...

Във всеки от нас примижава от ужас
и търси закрила, Бог знае къде,
така уязвимо във своята лудост
едно непораснало, чисто дете…
Тъй просто и тъжно се гонят копнежи – ...

Май цял живот останах си дете...
Защо и днес не искам да порасна?
И помня как в квартала ни дойде -
момиченце със пандели прекрасни.
Играехме на дама, на въже, ...

Залива ме сланата бяла
по пътя начертан за мен.
Звезда - в небето засияла,
ме чака вече всеки ден.
Багажа си отдавна стягам ...

Беше хубаво, ДА! Не крия! Но свърши, разбери!
Моля те, не ме търси!
Тръпката загуби се отдавна...
А за теб беше просто една прищявка!
Разбери! В сърцето не си ти! ...

Когато няма те... съм тъжен!
Преставям си те пак и пак, и пак...
мечтая си, убийствено се трудя,
но друг да бъда няма как.
Аз ставам друг, когато си до мене, ...

И тогава Тя седна. Да - на леглото, до него.
И го погледна в очите - разбра любовта му...
Толкова време ѝ бе нужно... Едва не го изгуби - защото не вярваше в думи...
А той - изрекъл бе всичко...
Тя знаеше, че той я обича, знаеше... и тогава ЗАЩО?!?... ...

Със Местан е Сидеров ефенди.
Такива са "националистите" фалшименти.
Тъй Волен паша
на ДПС стана маша.
За народа кутсузлук - ...

загубих теб
и нямам смисъл
вече всичко е преди …
… и звъна в гласа ми,
и сладкото бездумие, ...

Луд ли съм, че съм обичал
една единствена жена?
И всеки флирт в зародиш съм посичал,
за да остана верен на всякаква цена.
Прав ли съм, че не съм поглеждал ...

От слънчеви лъчи ще се сплета,
Рисунка ще съм върху облак летен,
И извор чист на дъхави води,
Събрал в прозрачна песен ледовете.
Ако такава ме познаеш и се спреш, ...

Юни
Притихнала вълшебност.
Цветно ухание.
Целува росата.
Усещане за светлина, ...

Какво е да заспиваш под студени,
неласкави и чужди небеса?
Без птиците, тревите ни зелени,
на Струма и Марица без гласа?
И да те будят сутрин чужди хора, ...

Срещнах го, наистина. Седеше леко прегърбен на дървената пейка, пушеше цигара, която изгаряше пръстите му. Защото разговаряше с мен. Аз стоях до него прав и нетърпелив.
- Твоята е лесна - каза накрая баща ми. Ами аз, вече съм на шестдесет…
Отсреща Витоша беше зелена и чиста. Белите снежни преспи бях ...

Морето ме раздира...
Морето ме извайва...
Навярно за Всемира
то знае всички тайни.
Защото ме докосва ...

Извинявам ти се, живот! Моля за прошка!
Не ти си виновен! Не ти роди злобата мощна!
Не ти ни раняваш до кръв!
Не ти ни запримчваш с позлатена връв!
Прости ми, Живот, господар на всичко, що носи Душа! ...