Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
Още 🇧🇬
материята на дрехата,
до която се докосвах,
усещам топлината на
твоето тяло и дъха ...
Ограбен живот - 17-та, последна част 🇧🇬
Усещах нежно докосване по ръката, по лицето. Някой много внимателно си прокарваше треперещите пръсти през косата ми. ,,Къде съм? Какво се е случило?,, исках да попитам аз, но тялото не ме слушаше. От устата ми не излизаше никакъв звук. Опита ...
Не се отказах аз 🇧🇬
кажи, остана ли в какво да вярвам?
След всичките нанесени от тебе рани
остана ли ми сила да възкръсвам?
Не се отказах аз! До смърт се борих ...
Хорър стори 🇧🇬
Ако мислите, че това е някаква захаросана история или любовна приказка, в която всички заживели щастливо, по-добре не четете това, все още имате време и възможност да затворите книгата и да я оставите да изгние на рафтовете.
Гл ...
Смислени безмислици 🇧🇬
За последните години илюзиите, надеждите и мечтите ни се изчерпаха...
Дали заради славянските гени или българският дух, ние обикновените хорица,
вегетирайки в собствената си държава, в борбата за оцеляване (физическа и духовна),
вс ...
За нещата от Живота... 🇧🇬
Аз знам, че пръв не съм,
но в твоя Свят вълшебен
и еротичен сън-
не идвам и последен... ...
Бургаски вечери 🇧🇬
Как ми връщаш бургаските вечери -
всеки път, щом звучи песента.
И политат мечти неизречени
в остарели далечни лета. ...
Студ в Мадрид (V. 1) Ивана 🇧🇬
I
Ивана
Ивана извади милинките от фурната, мушна две в чантата и зави останалите с бялата кърпа. Децата сигурно щяха да станат чак на обяд, защото Делян се беше прибрал от Билбао късно, след полунощ. Нищо, нека да имат и нещо за закуска, и двамата обичат месеничко. И обяд имат, и вечеря, д ...
Музата на художника 🇧🇬
Надигна се сънливо. Изобщо не му се ставаше от топлия под, но трябваше. Отиде до единств ...
Ще... 🇧🇬
в лагуната на октомврийското море
и песъчинките му се успокоят, полегнали на дъното,
душата ми - двуличната - ще се превърне в гларус...
Нелепата ù форма ще озлоби бездомните отрочета ...
Събуди ме... 🇧🇬
Претръпнах вече и не ме боли:
от горчивата амброзия на дните,
от прекършения устрем,
от счупените пръсти… ...
Усещане за вечер 🇧🇬
Светулково пристъпва залезът
в красотата на лятната нощ.
Събрала светлина, тишината пее рок
и споделя за любов. ...
За седемнайсти път 🇧🇬
които носят българското знаме.
Момчетата ни нямат страхове.
Те имат почит, дълг, достойнство, памет.
Момчетата ни, вече са мъже. ...
Вътрешности, черва и карантия 🇧🇬
- Искаме да изкупим всички черва и черни ...
Една душа - една година (3-та глава) 🇧🇬
Беше вече полунощ и градските улици бяха тихи и спокойни. Тук там се виждаха някои групички отиващи на дискотека или други такива, които се прибираха вкъщи. На много места бяха разлепени постери за изчезналото момиче. Дариус изобщо не им обърна внимание. Той вървеше бързо и беше ...
Ежедневно 🇧🇬
покрай прозореца-илюминатор,
през който наблюдавам всеки път
живота по небесния екватор.
Обличам пак скафандъра от смях ...
Хайку 🇧🇬
целувки
под луната.
Самотен ездач
препуска ...
„По-добре чрез война, но най-добре чрез любов“ 🇧🇬
Опитвам да намеря цензурирани думи да опишат моя гняв,
заключен съм в мисълта на текста ми като грях.
Свободата на словото не стига, трябват действия, за аморални
противодействия, заради несъответствия. ...
Равновесие 🇧🇬
откривам колко бързо съм живял.
Смалявал съм до седмица годишното -
на прима виста всичко разпилял.
Замаян от бохемските рапсодии, ...