Погледи през рамо и сълзи,
в шепи сбрани и тихо скрити.
Спомени красиви и цветни мечти,
в душите ни дълбоко пропити.
Неловко мълчание и тъга. ...

Дракони и еднорози.
За това ли бе всичко?
Минах през бури, самота.
Бях само сянка във нощта.
За това ли бе всичко? ...

будуваш ли
в сънищата мои живееш
нощ и ден
светлееш
поток свежа вода ...

Докато приготвяше масата за вечеря, по новините отново тръгна репортаж за нестихващия протест на няколко хиляди, така и не се разбра, колко точно, недоволни – и тук не се разбра, от какво, хора. Тъкмо да смени канала и нещо странно прикова погледа ѝ. Някакви млади, усмихнати деца, на има–няма двайсе ...

Ние сме виновни,
че се запазихме невинни.
Светът не знае грехове любовни,
само с обич сме единни.
И когато дойде време за присъда ...

Преди време, но колко ли - вече не знам,
долових дума, някак случайно:
"Запомни - всеки воин неизменно е сам,
всяка битка е негова тайна."
Не повярвах тогава, не разбрах, може би ...

Ще изстържа
до глухо
душата си –
да не чува
смеха ти ...

Г-н Следовател, обяснете ми, моля Ви, искал ли сте някога да сте повече от това, което сте? Да станете министър, да откриете съкровище, да ограбите банка дори? Мечтал ли сте да направите поне един истински удар в живота си? Да превземете небосвода и всички да ви ръкопляскат? А после да изпаднете отн ...

Когато студ скове ми сетивата
не от развихрен северен циклон.
Когато мрак покрие ми душата.
Когато нямам глас дори за стон.
Когато спускат се сълзи – потоци ...

Прохладна нощ
Прохладна нощ,
две потни тела.
Голота в разкош,
с две думи - мъж и жена. ...

Че някой ден ще потъне в забрава,
таи се в душата ми плахо, със страх
цялата тази невинна любов,
която със трепет, безмълвно раздавам...
И когато страхът стане паничен, ...

Дай всекиму, Господи, каквото му трябва...
Да не забравиш:
на гладния - хляба,
на бедния – здравето,
на богатия – ум, ...

Без дъх от сутринта,
аз жадувам за поезията -
родена от моето сърце
и погалена с нежно перце.
Взимам молива сега. ...

Баба Костенурка
с шарената хурка
прела четири дена
прежда на вретено.
Шапчица за внучката ...

Ляга светла сянка
в моята следа -
тихо и усмихнато,
времето докосва
будните звънчета ...

Виждам лицето ти, дори когато гледам в нечие чуждо.
Дадох ти сърцето си, мислейки, че от него нямам нужда.
Гледам в нейните очи и виждам ги кафяви.
Лошо е, когато човек сам срещу себе си застане
с надеждата, че любовта си ще забрави. ...

Този ден, на път за работа видях нещо, на което не бях обръщал особено внимание или може би въобще не бях забелязал, до сега. Както и да е, важното е че ми се стори доста странно и интересно. А именно, как един господин, съвсем нормално изглеждащ човек на средна възраст, облечен с костюм, носещ куфа ...

Не са нужни дълги описания за провала на Валери Божинов. В жълтите издания са изхабени тонове мастило по темата с пикантни подробности за гарнитура. Валери бе един от младите таланти на България, който устремно се изстреля към върховете на световния футбол. Шансове за кариера и слава имаше доста – и ...

Няма никого. Риба едва ли.
Глухота, тихотà, тихо – нà,
три върби, като мисли заспали.
И наоколо им е съня.
Няма никой. С реката сме двамата. ...

Аз мога сега да замина.
Но сторя ли го - ще сгреша.
Че това тук е моята Родина.
Защо тъй на нея държа?
Не е минала тук младостта ми. ...

СИТНЕЖИ
* * *
За да свалиш олигарха от власт,
е нужна една
О П Е Р А Ц И Я: ...

В нощ като тази
не искам да спя.
Без сън и кошмари
дошли от безкрая...
Редя икебана от лунни цветя. ...

На покрива на мойта къща
дълбок снежец е навалял.
И бяла старост ме прегръща
по пътя вече побелял.
В основата на тази къща ...

Имам нужда силно да обичам,
да треперя в нечии прегръдки.
Имам нужда все да се съмнявам,
да се боря, да желая... И да пиша.
Имам нужда щастие да търся, ...

1 / В Европа ний сме на куйрука
по всички земни правила,
Бог Рая си създал е тука,
но с всички пъклени дела!...
2/ Дори с душа и на поет, ...

Труден бе пътят, а мястото — скришно.
Дълго към него вървях без да спирам.
Стигнал накрая до голото нищо,
с длани насечени, спомени сбирам...
Ето, редя икебана от странности — ...

Ще бъдеш ли до мен във тоз живот?
Ще бягаме ли двамата в галоп?
Ще ме държиш ли за ръка?
Ще спреш ли щом се уморя?...
Защото трудно е да съм сама. ...

Ръцете ти са ледено студени.
Очите бягат неспокойно.
Капки пот се гонят по бузите ти набраздени...
Сърцето бие с удари нестройни.
Какво ти е? Какво те мъчи? ...

За мъничко, страннице, нека,
нека забравим света.
Нощта е безмилостно кратка —
слушай ти само дъжда
как вечно трепти по паважа! ...

Годините се трупат, натежават...
страстите ни буйни бавно се стопяват,
но в нас остават живи въглени все още,
да разровим жаравата гореща!
Беше пролет, в огнен танц летяхме, ...

Детето се ражда с вътрешно мълчание, то мълчаливо съзерцава, възприема и разбира света, далеч по-съвършено от нас. Големи хора, вие наясно ли сте какво наистина е да възприемаш света от дълбоко вътрешно безмълвие, без мисли? Някой помни ли как е възприемал света като 2-3 годишен?
Ако не помните, аз ...

Мамо, сигурно ще дойде.
Ти вратата отвори.
Дръж се, моля те, спокойно,
но ме няма! Запомни!
Няма право да ме търси! ...

Сърчицето на русокосото момиченце трепна! В далечината виждаше своето любимо кученце – Споти. Бяха го кръстили така заради многото му черни петна за окраска на бялата му козинка. Споти си нямаше порода, но въпреки това Сали го обичаше много. За десетгодишното момиченце, Споти бе най-хубавото кученце ...