Аз вярвам в любовта. Да, все още, аз вярвам, макар сърцето ми да бе разбивано на части и очите ми да са се давели в сълзи. Самотата ме обгръщаше, чувствах само студ и празнота, обсебващи до неузнаваемост те ме потискаха, свалиха усмивката от лицето ми за много дълго време.От всяка глътка въздух ме б ...

Заслужаваш да бъдеш обичана
така, както никоя друга,
не само защото си толкова истинска,
всеотдайна, добра и хубава,
а защото ти, единствена, си ...

Колко често си мислите за мъртвите си близки? Колко често си спомняте аромата им, усмивката им? Още ли пазите в сърцето си всеки един миг, прекаран с тях? Все още ли ви липсват? Познавам болката от загубата и знам, че нищо не би могло да излекува раната, нищо не би могло дори да притъпи ужасяващата ...

Тази болка в гърдите...
в мен крещи без звук...
Тези сълзи в очите....
те са от спомен луд...
Аз не казах, че обичам ...

А беше Лятото - хлапе.
Ревниво и разглезено. -
До коленете му - небе.
И океан - до глезен.
Сред облаци от дъжд и смях ...

Тъга... не знам какво ми става...
Живее ли ми се, или пък не?
Някой знае ли изобщо, някой знае ли въобще?
Животът се оказа трудно нещо.
Плячкоса ме, опустоши без страх. ...

Аз бих могла дори да Ви простя
нахалните Ви погледи тъй дръзки,
развързващи без жалост всички връзки
на тъй пристегнатия ми корсет,
нима мъжете толкова са дръзки?!? ...

Не помня да те е нямало или да има нещо преди теб! Най-ранният ми спомен, най-чистият – това си ти. И нищо на света не би могло да развали връзката между майка и дъщеря. Винаги си била до мен.. но уви, дори думата „винаги” е малка, за да опише времето си отделила за мен. Когато Аз самата не вярвах в ...

Може би ще се усмихна утре,
може би ще продължа...
Просто всичко близко ми е чуждо
и не съм, а съм сама.
Може би ще ви обичам утре, ...

Енергоинформационен обмен между мъжа и жената
Връзката между мъжа и жената е най-добре да се НАРИЧА енерго-информационен обмен, защото при нея мъжът и жената ОБМЕНЯТ енергии – мъжът получава женска огнено-творческа енергия за ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ, жената - стабилизираща емоциите РАЗУМНА енергия… Освен това ...

Почти на зимата на края,
почти в сезона на мечтите,
почти съм влюбена... Навярно
ще бъде кратко. Но не питай.
Мълчи! Сега съм само грешка. ...

Аз гледам от ръба на отчаянието,
пред мене виждам фалш и суета
и чудя сеь ще оцелея ли след изпитанието,
ще вдигна ли отново пак глава.
Все боря се за истината във животаь ...

СЧУПЕНО СТЪКЛО
Каквото е било – било.
Изтеклата вода не се завръща,
не се залепва счупено стъкло
и ние с теб не сме едни и същи! ...

Пепел от рози,
пепел от думи,
пепел дори от сълзи...
Рана от поглед,
рана от песен, ...

Налей ми от онази стъкленица,
в която криеш свойта болка,
тогава с възглас на ранена птица
ще раздера сърцето си дотолкоз,
че да отворя място и за твойте рани ...

Тъй ухае на липи,
чак дъхът ми спира!
Бива, бива аромат,
ама този сластно ме опива!
И мечтая си как ти ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман
Жанр - криминален
,,Когато понякога казваме,
че не съжаляваме за миналото си,
ние се опитваме да оправдаем нашето бездействие,, ...

Наздраве!
Изпращам прегръдки на глътки,
нà ти длани в игри оковани,
смях през мрежа от тежест,
между две тела – път разкопан. ...

Семейство Пенчеви се караха рядко, но когато се караха, ставаше страшно, най–вече за съседите, които не бяха свикнали да слушат викове със сила над сто децибела. Не че Калоян Пенчев и жена му Албена не се обичаха. Напротив, много се обичаха даже, просто бяха твърде различни по характер и темперамент ...

Пак съм стигнал до никъде,
в нищото,
без момиче, което
да удовлетворява мечтите ми.
Страх ме е да кажа: ,,Обичам те”. ...

Преливащото синьо е усмивка от небето,
изгряващото слънце е раздяла със нощта.
Осъзнавам, аз преоткривам се, където
нежно любовта се слива с вечността.
Думите, написани, затварят ми устата. ...

ГРЯХ
Живот, колко много си труден,
живот, как те обърках така?
Но страшното чак сега схванах,
че безвъзвратно те пропилях. ...

Той ù каза: "Ела", тя му каза: "Добре",
после всичко потръгна естествено:
зад усмивките две, скрити в чаши с кафе,
две сърца залудуваха бедствено.
Той ù каза: "Нали!?", тя му каза: "Амиии..." ...

На слънцето под огнения диск
снагата някак омалява.
Макар да зная със известен риск,
че сянката ù се смалява.
Небето синьо-зъзнещо от жар, ...

Поспрях за миг и някъде в безкрая
отекна песен на една душа.
Заслушах се в среднощната омая
и тихо заповтарях песента.
Красиви думи, нежни обещания ...

Как факлите ни са човешки,
а светлина не ни достига!
Престъпно е да правим грешки
и всеки вятър да ни вдига –
безпътни или безпосочни, ...

Безпощадно всичко руша,
а някога кротко изграждах...
Сякаш бездомна и гола душа,
вместо моята се заражда?!
Пеперуди навред разпиляни ...

В разплетените плитки на следобеда
поръчвам си коктейл „Тъга”…
Но той вървял с безмълвни устни,
далечни като хоризонта…
Познавах шепота им някога… ...

Липсваш ми - няма те до мене.
Липсваш ми - душата ми крещи.
Липсваш ми - сърцето стене.
Радостта смених я със сълзи.
Липсват ми ръцете нежни ...

Зaмръзнaло сърце
Тъй дaлечен си ми ти
моя обич ненaгледнa
без теб душaтa ми се вледени
угасна и искрицaтa последнa ...

Пролет
Приказни камбани весело звънят,
шарени цветчета лекичко цъфтят.
Птички пеят във полето,
малки рибки гонят се в морето. ...

О, колко безнадежден ми изглежда този свят!
Навсякъде неистините си човек чете...
Измамите сред хората не спират да текат...
И няма кой с метла заразата да измете!
Не зная има ли едно местенце на света, ...

Аз мога да открия зад дъжда
едно смълчано, тихо езеро,
или за миг, под пластове ръжда
да зърна късче злато, глезено.
И мога да дочуя зад смеха ...

ПЪТЯТ
От росата на изгрева до сълзата на здрача
този път към безкрая в нозете ми скита –
той ли ляга под мен, аз по него ли крача
и чии са тогава пред мене следите? ...

Сълза
"Той - целият ми живот
беше една сълза"
Петко Братинов
Колко много нежност ...

Да се събуждаш всяка сутрин!
Да изчезва закрилата на съня!
Да посрещаш изпитанията трудни,
които ти изпраща деня!
За това трябват сила и смелост! ...

И тези облаци не носят дъжд -
това са тъжни мисли утаени.
И само погледът на силен мъж
ще може да ги разнесе над мене.
Под клепките ми спираш - като сън, ...

Зажаднял за работна среда, в която сам да съм си шеф, реших да започна собствен бизнес. Взех под аренда тоалетната на пазара в Люлин, сложих транспарант над входа „Последен напън“, седнах отпред и зачаках оборот. Първият ден направих 3 лева, вторият – 2!! Откъдето и да го погледнеш, пълен провал. То ...

Животът
е екшън масовка -
престрелка
с погледи и думи.
А върху снимачната площадка ...