1 На критикарите
Тук всеки всичко критикува,
реве вдовишки и раздува,
но над нещата не умува
и критиката му не струва! ...

Твоя
Ти ме питаш коя съм и ме гледаш учудено. Очите ти, два тъжни кехлибара, се взират в моите и ме опустошават. Сърцето ми ще пробие гърдите само след секунди. Вземи го. То отчаяно иска да тупти в ръцете ти. Не казвай нищо, замълчи. Аз имам много малко време. После ще си отида. Вятърът ще подгони п ...

И обеща вълкът: - "Ще съм добър пазач,
какво, че от гората съм дошъл.
Бях, див и неразумен затова, че
се водих на хиени по акъла.
Но днес съм друг и много съжалявам ...

Вече на вратичката
Петльо кукурига,
чува под юргана всичко
Ванко и премига.
Слуша, слуша той прехласнат ...

Сама
Болка, но не и страх. Сама. Колко е скучно. Нито стон, нито зов.
Само надежда. Надежда за по-добър живот. Тя знаеше, че това е нещо временно, но времето не минаваше. И отново сама. Сама с вятъра и самотата. Какво ù предстоеше… Никой не знаеше. Само Бог знаеше това! Боже, дай ми сили, казваше си ...

в погледа ти нещо ще открия
и нещо истинско в миг
ще преобърне
сегашната ни тревога
и пак ще е различно ...

Harold and Maude
by Colin Higgins
Harold Chasen stepped up on the chair and placed the noose about his neck. He
pulled it tight and tugged on the knot. It would hold. He looked about the
den. The Chopin was playing softly. The envelope was propped up on the desk. ...

Обичам да съм черната овца отлъчена от стадото,
обърнала очи навътре към сърцето си.
Да не се вписвам във стандарти и клишета,
щастлива като дете, играещо на пясъка.
Да обитавам пясъчните замъци и кули, ...

Аз все си казвам малко, още малко
ми трябва да достигна небосвода,
а той като далеко е, и жалко,
че пръстите ми не докосват свода.
Аз все се лъжа, че ми е потребно ...

Ти често питала си как ухае
душата ти, когато си щастлива,
когато смееш се, когато плачеш,
когато чувстваш се отново жива.
Да бях художник, щях да те рисувам, ...

Какво ли няма в един стар сандък?! Понякога е полезно да се поровиш в него...
Надявам се да ви хареса приказката.
Б.
Имало едно време, в едно бедно нашенско село човек, който бил самарджия по занаят. Бил се научил да прави всякакви самари от баща си, а пък той - както му разправял – от своя баща… Та ...

Кристално белите снежинки се гонеха навън
с усмивка малкото момченце сънува първия си зимен сън.
Пухкава снежна пелена покри земята
да топли семената на житата и цветята.
Като отвори то очи след сън, ...

Вали навън дъжда.
Не спира.
Обгръща ме студа.
Душата тихичко умира.
Вървя напред. ...

Във водовъртежа на твоите движения
изпъква страст от въжделения
и множество творения,
забравени във своят ход,
дочакаха за нов живот. ...

Часовете, неусетно минаващи,
в минути болезнено кървави.
Като птици бавно плаващи,
но устремени в облаците сиви.
Колко още дни преброени ...

Здравей, ЖИВОТ!!!
И макар все още да има сутрини, в които да ме гледаш смръщено изпод веждите си, аз ти казвам: "Здравей, живот!!!", защото повярвах отново, доверих се на същността си и разбрах, че заслужавам да те имам, решавайки дилемата, дали те искам.
Бях обвила тялото, сърцето и душата си в дъл ...

Мечтая те, любов! За теб мечтая
с цялата си нежна женска същност.
Каквато те познавам, обуздай ме
и не мисли, че вече ми е късно.
Аз може би на тебе не приличам ...

В нашата ловна дружинка бяхме 46 човека. Много, нали? Но затова пък колко много дивеч имаше по онова време в Добруджа!
“И Добруджа, с опънатите жици,
с клоните, провиснали от птици –
сиви гривеци и гургулици,
в угарите със стада от зайци, ...

"Black Chandelier"
Drip, drip, drip, drip, drip
Drip, drip, drip, drip, drip
Drip, drip, drip, drip, drip
Drip, drip, drip, drip ...

"Many Of Horror (When We Collide)"
You say "I love you, boy"
I know you lie
I trust you all the same
I don't know why ...

Ирея живееше с майка си в едно малко планинско градче, всички познаваха нейния приключенски дух и прословути идеи. Тя носеше със себе си толкова големи въпроси, че всеки път щом виждаше възрастен човек, се възползваше от момента да ги зададе. Често се опитваше чрез въпросите си да се измъкне от разл ...

ГЛАВА ШЕСТА
Беше вече десет и четвърт, когато Мич почука на вратата на кабинета на принца в резиденцията. Отвори му г-н Кадах.
- Закъснявате!
- Моля да ме извините, но изникна нещо спешно.
-В лезте и затворете. - той така и направи. ...

Перуанецът Хосе, който бе служител в посолството на Перу в България, подскочи стреснато на стола си, когато мобилният му телефон зазвъня. Щом видя името на баща си, изписано на екранчето, опря дланите си една в друга и изрече кратка молитва. Не бе очаквал да получи отговор толкова скоро. Сърцето му ...

Едно сърце, в което да ме има,
една Душа - със мене да лети;
непрèходна и неповторима
една Любов във мене да гори.
Едни очи, обърнати към мен, ...

Черно
Обезверихте ме.
Обездушихте, обезсърчихте!
Сега не ме търпите.
Седим отделно – не говорим. Дори не смеете да ме погледнете. ...

Влюбих се... като на шега,
тя беше истинска стихия,
самотно крачеше в дъжда,
изтичах... под чадъра скрих я.
Походката ù... беше звън ...

В ранната зора тих глас ти шепне
и когато ти обръщаш лице най-сетне,
неговата усмивка озарява твоя ден
от човешка мъка и нещастие лишен...
Черешовият цвят е разцъфнал покрай вас, ...

те излизат подредени в
редица
всеки изчаква своя
ред
както едно време когато ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Една монахиня през дългите пости
внезапно започна да хълца. Жената -
от стреса дали, че пристигна на гости
епископът местен, дали от храната - ...

Славейче
Имало едно време, време с ново начало.
Това предвещаваше славейчето с ангелски глас. За първи път тя чу песента му! За първи, но не и за последен път, молеше се Рая.
Славейчето я чакаше.

Наследник
Ей, момче, с бомбето малко,
похапваш скришно бяло сладко
на родината герой,
извикай силно ти, отбой! ...

Връщам се назад в детството,
сякаш прелиствайки голяма книга.
Толкова е хубаво да си наивен...
Толкова е хубаво да играеш цял ден.
Детството е незабравимо! ...