Глава 2
Ангели срещу Демони
Бурята приближава..
На сутринта 08:30:
- Добро Утро – отваряйки вратата, се провика майка ми. ...

Мамо, иска гуш!
Болницата се намираше в покрайнините на града, затова паркирането не бе затруднено през сутрешните часове.
Госпожа Ванина Белини паркира автомобила си, слезе от него, отвори задната врата и протегна ръце към седящия на задната седалка в детско столче Мони.
– Мама, ще те откопчае... и ...

ДИЛЕМА
Ние нямаме два пътя,
а общият е невъзможен.
Не можем да имаме и две смърти.
Иде ми да се отровя! ...

"Обичай се , Мила! Себе си обичай!”
из романа на Ваня Щерева
„Мила, Мерилин”
Себе си да обичаме!
Кротко да си прощаваме. ...

На вересия
Да те намразя ще ми стигне ли бутилка?
Или със същия кураж ще ти отвърна?
Обичам те и аз!... От виното - горчилка,
напиваш ме бавно и няма да тръгна... ...

Все я чакаш с надежда пред прага
на душата си – в нощ или ден...
тя е гола, нахална и млада,
и пияна от чувствен нетлен -
ще ти смигне така дяволито, ...

По пътищата на живота
вървя със погледа напред.
Изкачвам своята Голгота
и нося кръста си отпред.
Във дните радостни и тъжни ...

Ще мога ли да приспя снеговете,
затрупали пътя в годините
и да върна назад ветровете,
обрулили хълма с градините?
Да излекувам тези болни пространства, ...

Жена съм. Неуверена, наивна...
Харесвам да ме глезят, да ме милват.
На глътки да ме пият, като вино.
Като роса в душата да попивам.
Понякога съм пареща и боцкам. ...

Бъди различен, няма да те питам
защо под мостовете не шумят реки,
ще те приема и ще се опитам
да подредя във огъня трески...
Бъди различен, няма да те питам ...

Гостуваме
за малко време
на Земята.
Не са безбройни
дните ...

Залез край морето
На хоризонта слънцето залязва.
Сякаш огън го гори!
Бавно жълти облаци прорязва
и от погледа се скри. ...

Вчера ми се случи нещо интересно.
Бях на плажа, погледнах телефона,
видях че една жена писмо е пратила до мен.
Отвърнах ù.
Как да откажа на хубава жена. ...

Разбира се, имаше и вино.
Наполовина празни бутилки, оставени отворени и от известно време изветрели. Недояден чипс, разсипан из пода, като детайл за този тип стая, който майките гледат с известен страх и немалка доза презрение. Заспали хора по пода, по диваните - уморени глави в скутове и странно п ...

И сякаш бързайки към теб забравих,
че аз вече не мога да обичам,
че някъде далеч оставих
това, което любов наричам!
И гледам очите ти зелени, ...

„Историята на моя живот...”
Моят живот...
Роден съм август 1991-ва година. Да, аз съм от децата на 90-те, едни нереално красиви и забавни години. Имах весело детство, изпълнено с много игри и веселие. Не знам дали това се дължи на факта, че съм живял на село или просто времената са били такива, но б ...

"Моменти"
[Лиам]
Затвори вратата,
угаси светлините,
искам да бъда с теб, ...

В живота съм разбрал един урок –
че всяко нещо има своя срок!
От всички кратки срокове в света,
най-кратък срокът е на любовта.
Защо напролет кукувици кукат? ...

на К.
Знаеш ли, че си била русалка,
а косите ти - червен воал,
мислите ти - бели вишни,
а опашката зелен кристал... ...

ПЛАЧЪТ НА СЛЪНЦЕТО
Изгряло е слънчице омайно,
известява ни, че е вече ден.
Надзърта под завивката ми тайно,
а аз похърквам несмутен. ...

В туй забравено планинско село,
необходено почти от век,
непознало скоро песен
и не срещнало през път човек.
В туй село, обрасло от трънаци, ...

Припадна ден в прегръдката на нощ.
Просветнаха звездите млечносини.
Разсипа звезден прах небе от своя кош
и засияха ми косите, раменете...
Прокраднаха се във очите ми искри. ...

Късно ли те срещнах, обич моя,
в най-неподходящия момент,
цял живот безгрижен и спокоен
изведнъж попадна в моя плен.
Цял живот ме галеха мъжете ...

Монолог
Ти помниш ли нашата, първата среща?!
В полунощ под звездите, под открито небе.
Там, навън, под дивите кестени
и шума на върбите, ...

Между четири
стени моята
душа стои.
В леглото до
тебе спи. ...

... вито - вило се хорце
- снети ласки от перце -
- впити длани завещаят -

Сън. Този път сънят му беше по-различен. Беше обграден от хора, от жени.
Всяка от тях имаше перфектно изваяни черти, за които дори боговете можеха да мечтаят. Съвършени до последния сантиметър. Над лицата им падаха кичури от буйните им коси. Някои коси бяха с цвят на узряла пшеница, други тъмни и дъ ...

Веднага щом се появи,
загризка стихчето ми?! Ясно-о-о...
ще пръсна с "Райд"-а за глупци,
та в сайта да ù стане тясно!
Учтиво клъвна ме: "О, виж, ...

ФАКИР
Подли времена повиват дните ни
в кърпени памучни пелени,
не в дворци – в колиби разнебитени
между полусрутени стени ...

Сам-самичка в празна стая,
черна, изпълнена с тишина.
Как да се измъкна от тук, аз не зная.
Мракът ли ще бъде мой приятел сега?
Дали това е просто сън, ...

Безкраен празник е животът мой,
след неуморни страсти - лек покой.
Луната, цяла е сега,
изпълва мрака светлина.
Невинна фея е нощта, ...

Намирането на работа се оказа сериозен проблем за Кристина, много по–сериозен, отколкото бе очаквала преди една година, когато завършваше Университета по архитектура, строителство и геодезия. Никой не търсеше инженери без опит, камо ли пък проектанти, а тъкмо с проектиране на сгради тя най–много жел ...

Ти не си цигулката звънлива,
а пък аз съм лък без колофон
и дуетът, с песен нявга жива,
днес с фалшив е тон и полутон.
И след всеки наш концерт изнесен ...

Vivace
Сурови са представите ми за деня
и сокът на стеблото, жив все още,
не би горял, не би ме стоплил
в тъмата на прииждащите нощи. ...

Говорят очите
Говорят очите.
Тъга, радост.
Желание, споделяне.
Усмивка, проронена сълза. ...

Днес ме обичат.
Утре ще ме намразят.
Нека.
Аз искам само
Господ да ме обича. ...