***
В очите ти какво ли видях?
Какво ли накара ме в тях да се влюбя?
Та друга аз не можах
истински тъй да залюбя. ...

Приказка Девета
Ще попитате, заслужава ли си в още една поредна приказка да ви занимаваме с измисления Вълшебник от О.З.? Не, разбира се, но като се има предвид, че само след има-няма три-четири месеца наближава 24 май – най-светлият Ден на просветата и културата, защо да не вметнем – ей така, между ...

Не казвай
Не казвай ти, че ме обичаш!
Недей!... Просто замълчи!
Знай, че душата ми обличаш
в безкрайна болка с тез' лъжи. ...

Нарисувай ми слънце, нарисувай небе,
нарисувай ми цяла планета.
Светъл дом за моите криле,
една любов, от сънища взета.
Имам всичко - мечта и покой ...

Аз не мога да бъда спокойна
в дни на безветрие и опасно затишие,
аз не мога да бъда спокойна
и в дни на метежи и бурни събития.
Страдам, много страдам от човешко бездушие, ...

по "Последна радост" на Йордан Йовков
Люцкан гори в червени пламъци,
а дъжд цветя краси трупа му жален.
Букет бегонии, сияйни в росни блясъци,
живот желае - Богу веч предаден. ...

Краката ми вървят само в нейния път,
в скута ми няма място за други бедра, освен нейните,
ръцете ми не могат да галят други коси, освен нейните - черни,
обонянието ми улавя нейното ухание сред 1000 други миризми,
усмивката ми не може да се появи пред други очи, освен нейните, ...

Искаш ли да те прегърна и погладя по гърба?
Искаш ли да те целуна и погаля по врата?
Искаш ли с ръката своя твоята да стопля?
Искаш ли полека, нежно, по косата да те чопля?
Искаш ли съвсем случайно, сгушени да замълчим? ...

-----
"Прегръдки — дълги, колкото песен."
Маргарита Петкова
Ти ръка ли подаде, аз ли чух "Дами канят" —
завъртяхме света върху дансинг. ...

Във всичките ти ъгли на душата
не съм надничал аз нарочно.
Че всичките си имат свои тайни...
Да бъркам там си е порочна.
За да забравиш тайната в душата, ...

Седим в кварталната градинка на пейка, аз и известната на всички ни леля Мита. Отпиваме от пластмасови чашки светлокафява водица с аромат на кафе и философски нищим живота. По информираност и интелигентност над леля Мита стои само и единствено Интернет. Нейното съзнание съхранява всички възможни кри ...

Не се влюбвай.
Не плачи и още по-малко пък страдай,
Не показвай,
Остави им само догадки.
Строй стени ...

Наконтил си се като кокона.
Сякаш, че си примадона
или някой бизнесмен
от селския пазар.
Наежил си се като петел ...

Усмивката на чуждия отсреща
ме кани на едно греховно място.
Поглеждам го. И в този миг усещам,
че роклята ми вече ми е тясна.
Желая го. А зная, че е грешка. ...

Ще бъда твоя. Утре. Може би.
Не ми пристягай отсега въжето!
Днес още дишам. Златен дъжд ръми
от везаните пазви на небето.
Днес още мога нежно да мълча, ...

Някакъв свят оцелява във мен.
Блъска камбанено в мене – кокиче!
Тихо наричам го – мой, откровен –
малкият свят на големите срички.
Малкият свят със широки очи, ...

На брега остани
Щом пристъпя на пустия бряг,
ме връхлитат събития прежни
и припомнят какво преживях –
безразличия – летни... и снежни, ...

Лудият скиталец
"Без да мога обич да получа,
аз живея като птица без криле!"
Нощта е тъмна, небосводът - светъл. Хиляди звезди са изгрели на небето, луната е ясна. Някъде там, из мрачните улиците на света, се лута сам един странник, твърде различен, може би, за да бъде разбран от околните. Вятърът д ...

Не търся нищо.
Превъртях компаса.
И някак, натежала от вини,
прехвърлям в другата ръка нагласата,
че може би те има. И си ти. ...

Сънувах го.
И тази нощ
прозорците снишиха под стрехите
дрипави и боязливи сенки.
Кънтяха хълмовете свити. ...

Вали.
Той обичаше дъжда.
Усещаше го по вятъра.
По птиците.
По себе си. ...

Стоманени криле ни носят скорострелно.
Във орбити различни кръжим.
Опитваме от плодовете на вселената.
А, себе си познаваме най-бегло.
Докосваме обятията на света. ...

Действащи лица (които не са описани непременно в хронологичен ред на появяването им.)
Поет
Пророк
Мъдрец (да не се бърка с пророка)
Безумец ...

Най-дългата минута ще е тази,
в която ще науча, че те няма...
Очите ми ще се превърнат в рани,
в сълзи от кръв ще се окъпя цяла.
Сърцето ми във този миг последен ...

Гледам те, отиваш си...
Знам, че не мога да спра!
И каквото и да кажа, ще е все едно за твоето сковано от лед сърце.
Искам те, но ти мен – НЕ!!!
Питам те защо си тръгваш, а ...

Съблича си дрехите бавно денят
до босо превил изподрани нозе
дълго пришивах към тях кръстопът
с няколко ризи – за всеки по две...
... раздал се до жажда безоблачен дъжд ...

Навън чудна чучулига лети.
Тя унася ме в сладки мечти.
Лъчи донася тя във тоя мрак.
Красота и радост виждам пак.
В мъки животът преминава, ...

Сонет за двама
За мен си ти океанът жив
и в него плува ми душата,
с онзи странен порив див,
от който бяга тъмнината. ...

ГОРЧИВО ВИНО
Човекът има странна участ във живота –
да бъде съд, за да събира и да пази
плода на своя труд, зърната на доброто,
цвета на вярата си, буците омраза; ...

Два облака и поле
По Емили Дикинсън
Два- три
сини облака
ми трябват ...

Като годините животът си отива...
Топи се като паднал първи сняг!
Спиралите на нашата История навива...
И не достига своя търсен Бряг...
Абсурден кръговрат. И истина горчива... ...

Когато си затворен в тъмна клетка
и между четири стени си сам,
понякога си правиш крива сметка,
че Интернет спасение е там.
И пъшкаш ти пред скайпа в изнемога. ...

ХОРА - ЖИВОТ
Върти, не спира се. Не знае той покров.
Тупти, ламти в неспирно пиршество.
Обвит във болка, радост и любов.
Роден от мрака на невежество. ...