Не мога да пренапиша онова, което вече не знам. Онова, което съм изгубил, но се надявам да намеря. Искам да намеря нов път. Да опитам нови неща. Да избягам от непознатото, което уж трябва да ми е близко. Искам да съм някъде, където аз не познавам никого и никой не ме познава. Да мога да открия новит ...

Ела при мен, когато пламъкът на слънцето угасва,
и си тръгни, когато утрото се вгледа в нашите стъкла,
денят от залез в мека нощ израства,
а тя разплита бавно своите кълба.
Луната се търкулва на небето, ...

Ще ти разкажа моята история.
Не чакай да е с нещо по-различна
от тази на милиони други хора,
или пък, че на приказка прилича.
Хлапе била съм. Да, но много... някога. ...

Аз те зная и вярвам във теб,
моя нежна и светла Любов.
Океанът, самотно безбрежен,
твоя шепот през времето носи.
Във еони животи за мен ...

Красноречив, жив е моят речитатив.
Невинаги, но този път написан с молив,
изписан, мислено изографисан,
като в светилник тлеят имената
на всички тези хора, паднали ...

"Понякога сме чужди и далечни"
Илко Илиев
Понякога сме чужди и далечни,
(а близо сме - един до друг вървим )
След поводите глупави и смешни ...

Как можеш да забраниш
на сърцето да обича?
Как можеш да му обясниш,
че няма никакъв смисъл?
Как можеш да спреш кръвта ...

Обикна ли, забравям как се казвам!
Забравям срам, свенливост и задръжки...
Не ям, не спя, дори не забелязвам
света край мен.
Раздавам се. По мъжки. ...

Костенурка
Бавно, предпазливо,
тежко и дремливо
върви по пътя си,
натежала от безплодна мъдрост, ...

Човешката лъжа ме завъртя.
И се заблъсках сякаш пеперуда
по стъклените ъгли на нощта
зад маската на кротка няма лудост
с изопнати на тръни сетива, ...

Улици затихнали, обрасли със трева,
къщи изоставени със огради жалки.
Царят тук се казва страшна самота,
няма ги стопаните и децата малки.
Вятър като лъхне нощем из селото, ...

Беше млада, прекалено млада. Първо забелязах вечно търсещия ù поглед, а чак след това – разкошната ù коса. Много дълга, тъмна и блестяща, струеше като водопад чак до дупето ù.
Красивата женска коса от край време ми е слабост, намирам, че придава очарование и на по-невзрачните представителки на женск ...

Проказа
Прокажен е светът, в който аз живея...
Нямам право нито да обичам, нито да се смея...
Прокажени са душите на бездушната тълпа...
Прокажени са техните сърца... ...

Не се вълнувам като ученичка,
ни от небесна, ни от морска синева…
И не хвърча в небето като волна птичка.
О, аз сега си знам реалната цена!
Сега приемам вече всичко хладнокръвно. ...

Ако си на власт, за народа грижи полагай!
На всеки съгражданин в беда ти помагай!
А ти, Бойко, защо нашите моряци заряза?
Помощ на несправедливо обвинените отказа!
А ти за това си знаел, бил си осведомен! ...

Зимна ускивка
Птиците по жиците,
цветята по полята,
сезоните по клоните,
хората с шушоните ...

Не ми харесва тоя живот... И хората не ми харесват... Защо ли?... Защото са скучни и глупави... И аз не се харесвам... Защо ли?... Защото съм като тях... Не ми харесва... и няма даже на кой да кажа, че не ми харесва... НЕ МИ ХАРЕСВА... Писането е хубаво нещо... :) само че ако можех да го изкрещя, бе ...

Нямам право да искам.
Нямам сила да моля.
У Теб са и хляба, и ножа.
Твоето – свят. Моето – песъчинка от храм.
Погледни осъдително ...

ГУРБЕТЧИИ
Под мъртвите слънца на дните ни безоки
дори копринената тъкан на мечтите избелява.
Изчезнали са кръстопътищата с хиляди посоки
и само слепи улици и пътища за никъде остават. ...

Камелия намери Фейсбук страницата на Огнян. Сама се опияняваше, колко лесно го откри. Но не му писа.
Наближаваше 14.02. и реши да го изненада със стих на любимата си поетеса Валенс. Избра "Гриф Забранено". Усети, че точно пасва на нейната емоция. Написа го, добави няколко думи за празника и пръстът ...

В зимната утрин...
Във зимна утрин, но която
на пролет повече прилича:
небето- в цвят червено-златно,
звезда- от изгрева наднича... ...

Понякога ме вика самотата –
нечуто, ненадейно, настойчùво.
Отваря ми внимателно вратата
към таен път и към огнище живо.
На пламъка му бързам да се сгрея, ...

Вярвам на снега
Вярвам на снега, когато се топи,
на вятъра и бялата му риза.
Как отново ще мирише на липи
и Слънцето по теб ще слиза. ...

Тихомълком дойде и пак така тихомълком си отиваш ти.
Едни се влюбиха, втори забогатяха, трети обедняха,
а някои си останаха вечно насаме със своите сълзи.
За едни беше проклета, за други беше сполучлива и добра.
Дори за теб се предсказа, че с теб идва краят. ...

Не мога да повярвам
защо пак на мен се случва,
защо "Купидонът" ми
никога не улучва!
Сигурно заради това, ...

Вододел
Е, добър вечер!
Ето че днеска
достигнах и аз до въпрос:
каква тема - голяма, ...

запомни онези мигове,
живей за тях,
страдай ги отново,
преживявай ги непрестанно
и какво ще разбереш ...

Аз и ти
Бяхме с теб като огън –
горяхме в пламъка на любовта.
Безброй години все се търсихме –
накрая съдбата ни събра. ...

Най-хубавите неща, това са нещата, за които си струва да живеем. Нещата, които остават завинаги в сърцето ни. Тези неща, те са невидими за очите ни, можем да ги видим само и единствено със сърцето си. Тези неща се чувстват, те ни карат да се усмихваме и да бъдем щастливи. Карат ни да се чувстваме сп ...

С ОБИЧ
На djudjii (Жанет Велкова)
Как хубаво ми е със тебе, Жани!
Събуждаш в мен
заспали сетива, ...

Светът е голям, а вие сте двама.
Двама, живеещи за мига.
Обичате и тичате един до друг,
като светулки, играещи си във нощта.
Животът ви учи да гледате в една посока, ...

Мъглива вечер - лутащи се спомени,
в мислите ми вече им е тясно,
изсъхнали и тук-таме изронени,
но лъхащи - на минало прекрасно.
По нищо не личи да се стопяват - ...

Когато се почувствам нежелана,
когато се почувствам необичана,
готова съм на първото пиано
да запрепускам с пръсти по клавишите.
Усмихваш се? Да, знам, че не умея ...

Несъвместими сме. Отчайващо. Доказано.
И нищо, че понякога осъмвам
в ръцете ти, пречупени от сънища.
Каймакът на вината после пари.
Разбъркваш ме в деня си. Побеждаваш. ...