---
Не идвай при мене по залез, когато
съм скрила в очите си спящо огниво!
Тогава съм есен без циганско лято
и твоите мисли до дъно изпивам. ...

Във нощи, разпокъсани от мислене,
в жарава вплитам всичките си пътища…
Небето се взривява с луди писъци,
реши ли, че в зора ще се превръща.
И се преражда с всяко пълнолуние ...

И новата година ни оплита
в устремния и забързан ден,
един въпрос наивно пита -
щастлива ли ще е за теб и мен?
И пожелания заливат ни ...

Не заминавай
Пътнико самотен, тъжен,
накъде поел си ти?
Спри по пътя своя труден,
у дома се завърни. ...

КОГАТО МИ МАХАШ ЗА СБОГОМ
Когато ми махаш за сбогом,
сърцето ми тръпне от мъка.
Обичам те толкова мого...
боли ме от тази разлъка! ...

Безброй звезди, светещи на небесния хоризонт, озаряват лицето ми. Галейки ме с ярката си светлина, преминавайки през очите, стигат до моето съзнание. Така сякаш попълват всяко парче от пъзела на моя живот. Изправен, чакам отговор от хоризонта, сияещ пред мен. За да видя, за да усетя всеки щрих, всек ...

Бели мисли
се блъскат в стената.
Бели мисли
кръстосват тишината.
Бяло и чисто ...

Последно съчувствие
Знаех, че скоро ще умра. Време ми беше за последно да подредя душата си и да събера силите ù. Излязох навън.
Градината светеше в синьо-зелена пролетна светлина и птиците още пееха, макар, че отдавна беше мръкнало. Хълмът беше нависоко и можеше да се види в далечината градът, койт ...

Щом някой твърди: „Да обичаш е лесно.
В стомаха ти пърхат добри пеперуди.”
Не бързай да вярваш. Не е много честно.
Не бързай да трупаш красиви заблуди.
Не много ясно - и всички го знаят - ...

Не ме попита дали ми се плаче,
когато ме остави на булеварда сама.
Около нас снежинки играеха,
а аз още стисках чаша с чай в ръка.
Гледах те как си отиваш. ...

ЧНГ
Румяна, мила, времето не стига
и цял живот е като ден отсрочка,
за да допиша тая трудна книга,
в която знаеш кой би сложил точка. ...

Звънни ми! Искам с теб да помълча.
Не мога само с нищо да говоря.
Омръзнаха ми сухите цветя,
а живите са там, във мойта пролет.
Денят започва, сякаш че е спрял ...

Живeя днес във друго време.
Не се задъхвам от финален спринт!
Макар че “егото” във мен не дреме —
не ме вълнуват вече ”сан” и “чин”…
Не се натискам във живота… ...

Не спа и тази нощ - дали от умората, дали от трепета, че днес е ден за сеитба. Беше събирала семена, като ги отделяше в хартиики, които надписваше кое какво е и времето, в което трябваше да ги посее.
За какво да дреме, нали скоро ще се съмне, затова стана и си направи кафе. Наметна една грейка на ра ...

Конче сладко и красиво,
то наистина е живо!
Лили - нашата принцеса,
на крачката гривни - две са.
Синеока, белогрива, ...

Сърцето ми препати от обиди,
от думи, обещания незрели...
Но хвърлям долу всички тез' вериги-
вървя, където преди мен са спрели!
Опази твърдо във тъга и в радост ...

Когато бях малка, слушах в захлас историите на дядо ми за живота и житейските трудности, но така и не повярвах в тези негови думи. Оказа се, че наистина животът и съдбата вървят хванати ръка за ръка и никога не се разделят. На тези неща не ме научи дядо ми, а едно обикновено момиче, което ще нарека ...

Пак съм тук,
под ябълковото дърво,
и слушам звук,
пълен с майсторство.
Ах, тези птици, ...

Виждам как димът от цигарата ти потреперва, докато се извива бавно нагоре и замъглява ума ти. Усещам учестеното дишане и двете секунди, през които крадеш усмивката ми. Виждам как сините кристали в очите ти се подреждат в красиво огледало, когато ме погледнеш. Знам за всяко петно по бялото платно, оп ...

За Живота...
Поетите обичат да флиртуват,
че най-добър е нероденият им стих,
но аз Живота ако мога да повторя-
пак тоя ще е, в който се родих!.. ...

Après la pluie, le beau temps
Закапаха на леля Есен златните коси
и вятърът обръсна ги за ден, без жал да има.
Нощ свириха гърдите ѝ в комина-уж бронхит
бе само, но горката легна Есен, стана Зима. ...

Унижаваха ме, съсипваха ме, успяваха да ме наранят,
защо има лоши хора, мислите във мен крещят ?
Нима не може този свят да стане по-добър,
нима всеки трябва да е жесток и зъл?
Защо всеки трябва да те ранява, ...

На теб съм наречена
Три пъти в теб се влюбвах. Три пъти.
И всеки път все по-силно. И изгарящо,
но прикрито. С тихи момински трепети,
като по Еньов ден, тайно и обсебващо ...

Управници, къде са ви децата...
Аз искам мойте тука да останат -
в земята, с кръв поила свободата...
Не искам гурбетчии те да станат...
Управници, къде ви е народът... ...

Красивият ти поглед ме пленява,
усмивката чаровна ме влудява
и страст започва да гори,
щом нежно ме докоснеш ти.
Притворя ли си аз очите, ...

Зад облаците скриват се звездите,
тъй както с мъката изчезват и мечтите.
Очите ми като искри блестящи
горят в огромни пламъци от страсти.
А устните ми все за твоите бленуват, ...

КОПНЕЖ (ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯ)
Аз гледам през прозореца цветята,
огрявани от утринни лъчи...
И някак топло става ми в душата.
Дано това по-дълго продължи...! ...

Падаш от ръба -
долу е безкрайно чистата,
омайна,
прозирната вода.
Съвършеното спокойствие ...

Новите мечти приличаха на старите,
обсипани с вяра и надежда.
В сърцата да горят на любовта пожарите,
че този огън към добро отвежда.
Да пораснат в душите от вълшебни семена ...

Тишината в стаята беше нарушавана единствено от звука на четката. Бавно нанасях боята, пласт след пласт, върху лицето си. Не бързах за никъде, това, което предстоеше, беше неизбежно и резултатът щеше да бъде в моя полза. Това щеше да бъде третият ми път за този град и скоро ми предстоеше отново мест ...

Стара-Нова годино
Пълна си с празници различни:
религиозни, обществени, лични,
със слънце, щастие и радост,
с мъгла, разочарование и гадост. ...

Събудих се сред слънчеви лъчи
с усмивка и със вяра в сърцето,
че даже и животът да горчи,
красив е, щом в душата ми е светло!
Богата съм! Не искам твърде много.. ...

Червило, нежност, слънчев тен
и женски трепети - свръхдоза...
тя седна точно срещу мен,
но нямам време, нито роза...
Две спирки сигурно е тук, ...

Е, накрая завърнах се там!
Там - при книжката с истински приказки!
Как оттам ще се върна не знам...
Ала знам, те за мене са истински!!
В този свят, в който детството мое ...

С оголяла от болка душа
крача в преспите бели, а черни
дни на горест и самота
ме препъват и сърцето ми стене.
Че обичах небе и звезди ...

Целувай ме още...
Целувай ме дълго и нежно...
Укриват ни нощите.
И само звездите поглеждат
към нас – любопитни и бледи. ...

Изморих се. Изморих се до полуда
от приказки, завършващи със болка,
от чакане и търсене, и лудост,
от липсата на вяра и посока.
От някакви надежди разпилени, ...

ДОКАЗВАНЕТО
Седим си ние с баща ми, където спираше автобусът за Михайловград*, една сутрин, чакаме го, а той ми нарежда:
– Ако беше ме слушал, сега щеше да вземеш по-голяма диплома и по-лесно щяха да те приемат. И класната ти нямаше след всяка родителска среща да ми повтаря, че синът ми можел много ...

Картина
Нарисувай ми, скитнико, пустиня,
че пуста е душата,
насред пустинята- дърво
символ на съдбата, ...