Когато затихнат камбаните,
които си удрял без жал
онези мечти - изживяните,
и онези, потънали в кал,
са лотоси, заспали в тръстиката. ...

ТРЕТИ МАРТ
Тази дата
не може да се празнува
по стар
или нов стил. ...

Писна ми от от оправдания! "Не искам да направя правя това или онова, защото не знам си какво!" - чувам това изречение всеки ден, от различни хора и по различни поводи. Абе, хора, какво Ви става? Я се стегнете! Борете се за себе си! Поглеждам те и виждам, на земята си сега, свит на кълбо и превиваш ...

Хлапак
Незнайно откъде
се появи хлапак.
Протегна две ръце
към идещия влак. ...

Живеем както можем
инфарктно и нелепо.
Настръхнала е кожата
на времето свирепо.
Душите си въстанали ...

БЪЛГАРИЯ
От раждането ти измина много време.
Изминаха от него векове,
ала годините на са за тебе бреме
и не тежат на твойте рамене. ...

Muse - Madness
I... I can't get these memories out of my mind.
And some kind of madness has started to evolve.
I... I tried so hard to let you go
But some kind of madness is swallowing me whole, yeah. ...

Простички мисли на един простичък человек – след кома и преди нова
/част от романа „Осъзнаване”/
XLVI
В редките мигове, когато не четях житието на Доброслав, не успявах да се изолирам напълно от случващото се покрай мен, а все подочувах нещо и то отново започваше да ме тормози. Сега разбрах, че съдя ...

Добър ден, читателю! Как се чувстваш в тази пълна с празни хора държава? Харесва ли ти да живееш заобиколен от байганьовци? Допадат ли ти дамите с високи токчета и нисък коефициент на интелигентност? А младежите с бързи коли и бавна мисловна дейност? Горд ли си с това, че свободата е сравнена със са ...

Ниско студовете плуват
там във голата гора.
С четка - зимна - те рисуват
по напукана кора.
Снежно-бяло одеяло ...

Отново се връщам аз сред полето.
Там слънцето зрее. Водата трепти.
И търся във себе си мълком детето...
Откри ли го вече във себе си ти?
А то се пробужда със звън на китара, ...

Изпих вината.
Не остана капчица
на дъното на спомена.
Под сянката
на стари рани ...

Сълзи в очите имаш ти,
това веднага прочети.
Да дойдат те към мойто тяло
и ти да засияеш цяла!
Видя ли, нищо трудно няма. ...

Ще ни върне ли някой пак дните изгубени,
изгубени заедно със младостта?!
Или ще останат въздишки и спомени
и папки архивни на глупостта?
Ще дойдат ли сили в крилата опърлени, ...

О, как боли, когато си отива някой,
ох, как боли, кърви, разкъсва безпощадно,
но най-боли, че просто наблюдаваш,
не можеш да помогнеш ти!
Не стигат думи да опишеш, ...

За кой ли път от Ангелите прах
посипа ни се свише на главите
и аз мигът, свещеният, проспах
да зърна ореола на предците?
За кой ли път кометите над нас ...

въпросите, които те измъчват,
спомените, които те гнетат,
тръгвай, просто тръгвай...
не мисли
и не тъжи - ...

Просторна слънчева поляна
планинска свежест разпростряла
пред величествени върхове.
Пролетни цветя уханни
нарциси и минзухари ранни ...

Тиха тъмна нощ.
Няма луна, нито звезди.
Снегът се белее в тъмното синьо.
Вятърът вее край всички комини.
Тъмно е. Мина полунощ. ...

Сцена
Аплодисменти
като дъжд
след душевен пожар.
Необходими, ...

Мъжете в живота ми бяха за мен като вино:
имаше сладко Порто и тъмен Рубин,
имаше слабо Розе и екзотично Пино,
имаше скъпо Мерло и плодов Шенин...
Ти ли? Ти за мен си Мавруд: ...

ТЕЖЪК ДИАЛОГ
Седнах вън сама на двора,
очи затворих, замълчах,
но нещо в мене проговори
сърцето ми... не го разбрах. ...

Чашката с млекцето
взе, че се разля!
Сам ли сторих тази
глупава беля?
Мама ще се скара! ...

Ален е пътят му,
очите присвити,
не в дуго, а в пътя намира покой.
С ръцете си груби
той стиска звука си ...

Една прекрасна нощ безлунна,
в разгара на игра безумна,
под каменната скална арка,
в екстаз от танц под небосвода,
в прегръдка в листенцата на роза, ...

Защо така ми се римува?
Не ми се отдава ми се струва,
но весело ми е сега, ще се възползвам на мига.
И така започвам мойта рима,
да се поразсмеем двама-трима. ...

спомням си за нелеките съдби
на предишни лодки и лодкари
отплавах без посока но кажи
дали един със друг ще бъдем цели
знам само - по-светъл е деня ...

Джон лежеше в мръсната тясна уличка. Това не беше обичайно за него, тъй като той не беше нито бездомник, нито пияница, за да лежи по такива неприветливи места, всъщност Джон не лежеше по свое собствено желание в мръсотията, мрака и голямата локва негова кръв. Огромната рана в областта на черния му д ...

Тази нощ не искам да говориш...
Просто стой до мен и помълчи.
Очите сини искам да заториш,
само сърцето ти да чувам как тупти.
Искам да е тихо. И безумно. ...

Излияние
В лицето ти намирам това желано мъжко изражение,
убива ме и хвърля ме в прегръдките ти за спасение.
В усмивката ти тихо се разтапям,
тя ме побърква, копнееща в нея се потапям. ...

България
Късче земя, напоена
със сълзи и кръв.
Ласкаво море
и бистра планинска вода. ...

Защо ме гледаш с тези очи,
обещаващи толкова много?
Защо ме прегръщаш с тези ръце,
изгарящи плътта ми?
Защо ми говориш така сладко, ...

На клада от обич
изгорях с буен пламък.
Изстрадах любовта си
на изминалите дни.
Не искам вече да обичам. ...

Върви. Не ще ме видиш вече.
Щастието очаква те навярно
там, де някога се врекохте.
А аз ще се сбогувам отдалече.
Върви. Навярно утре другиму ...

Нощ звездоока сенки приласка,
залюбени от огъня първичен.
В сумрачна влага с есенна душа
залутан бил е споменът безличен.
Избликнали са свян и болка ведно, ...

Равновесие
Бог създал мъжа от кал,
а жената от реброто.
Дяволът не закъснял
и вселил във тях и злото. ...

… изповедта на червената Луна…
Обичам сонатите. Лунните.
Ако ме свирят твоите пръсти.
Преминаха сенките. Като хуни.
Събрах сълзите си. И отново възкръснах. ...

И ето, затихнали сме пак
пред малкия екран на тази машина,
вперили поглед в стая, изпълнена с мрак,
стая, но за нас така жива.
Думи се леят, сърцето тупти ...

Дори на дупчици да стане в мен душата.
Сърцето да пулсира за последен път
и да прогният от влагата очите.
Не искам да те имам. Нямаш в мене кът.
Във който да те скрия обичан и надежден, ...