Къде са ми долните гащи?
Защо ли въобще ги свалих?
Панталонът на задника дращи,
бедрата си май че протрих.
А долните гащи ми бяха ...

Аз като юноша мечтая
ти някой ден при мен да спреш!
Не зная как да се прославя,
че любовта да разбереш?!
Обвързан съм като с магия! ...

Светлината наричам Надежда -
мост към щастие, вяра, мечти,
скрита в облаче, от което поглежда,
на конец в мекотата трепти.
Тя е пламъче, там в топлината, ...

Нощта прелива от тишина,
а някъде настъпва ден.
Мисля си за теб, за нас,
за стойността на думите
и пиша в стил небесен, ...

Остаряла безкрайно!
Във дните на ялова скръб
ти си страшно далече,
като майчино мляко отронен.
Сиво куче ръмжи срещу нас, ...

Твоите красиви очи
накараха сърцето да подскочи,
твоите красиви очи
накараха тялото към теб да се насочи.
Твоето прекрасно лице ...

През лятото отидохме за един ден с приятелско семейство, с Васил и Ирина, на море. Ирина е колежка на жена ми.
Има много красиво заливче край Ахтопол – защитено, усамотено, скалисто. Денят беше слънчев и горещ, водата топла, морето спокойно и бистро, а дъното осеяно със скали – всичко по него се виж ...

Познавам две жени,
красиви и любящи,
за мен те са най-добри.
Без да се поколебаят,
живота си за мен ще дадат ...

Докъде я докарахме ние! –
да те каня на каничка вино
и на свещите бавно да пием...
Нявга тук бе кварталното кино
с онова циментирано дъно ...

Лошото на смахнатите неща, които ти се случват е, че не винаги успяваш да ги видиш откъм забавната им страна. Виж, ако тази история се беше случила на някоя моя позната, със сигурност щях да се забавлявам страхотно. Щях да изпробвам чувството си за хумор по всички възможни аспекти от събитието.
Само ...

ЗИМНА ПРИКАЗКА
Снегът се спусна като бяло отчаяние
и термометрите се сринаха под нищото,
жаравата със хиацинтови сияния
повика този свят на топло пред огнищата; ...

Тя е малка, но здрава,
като твърда скала,
обичта си раздава,
но е вечно сама.
И се смее, и плаче, ...

И да не ме погледнеш никога, все таз,
мечтите ни си съществуват,
и да не проговориш повече за мен, все таз,
очите тайно ще си контактуват.
И да те няма тука, все е таз, ...

Квадратно лице
и две точки - очи.
Във глава удря пулс,
между устни - бръмчи.
Без месо между костите, ...

Mama María Мама Мария
Amarga es tu ausencia-el llanto Горчи отсъствието ти - сълза,
que desde hace años se despida. с която от години се сбогувам.
Es vana y duele la esperanza Боли несбъднатата мисъл за
que el tiempo cure todas las heridas. това, че времето скръбта лекува. ...

Триптих- Моряци
1.
От умора тялото боли
и душата стене уморена-
боже мой, дали, дали ...

Коя побъркана Фурия ни събра…?
Дали с едничка цел – напук да ни разделя,
та все не стигат две ръце, за да те спра
и все са малко две очи – да те намеря?
Каква прокоба над сърцата ни тежи...? ...

Това, че теб те няма вече,
направи математиката друга.
Изкуството е тъй далече,
а римата ми пак нечута.
Това, че теб те няма вече, ...

Колко хубаво пишеш! –
Дяволът ме похвали.
Страх ме е от Всевишния.
Него от мен? Едва ли.
Бог даже си ме обича. ...

И нощем, когато всичко мълчи
и сънищата цветни тънат в забрава,
когато някъде далече сбъдват се мечти
и часовникът не часове, а дни отброява.
И нощем, когато танцуват звезди, ...

Примирението.
Съзидателно отстъпление.
То ни учи да приемаме нещата такива, каквито са.
Не такива, каквито са по принцип, а такива, каквито са в момента.
Сега. ...

Понякога
Понякога така се случва, друже.
Понякога в живота не върви.
Понякога сърцето обичливо
от раните не спира да кърви. ...

Минзухари
По дебелата стена на януари лепне
екзистенциалната тъга и нощта е
цяла вечност, а денят - топлийка грах.
Делниците овдовяха чак до Пасха. ...

сред неуловимост и загадки
пак търсим нещо,
което да покаже
истинската страна
на факта, ...

За онези дребни радости, които осмислят живота ни...
Довлачи се до тази спирка
да чака рейс. Запали фас.
Видя го зад една отбивка
и стъпка фаса, син от бяс. ...

Пепеляшке, с твойта нежна приказка
май отдавна залезът заспива…
А защо ли в нощните ми стихове
след дванайсет болката е сива?!...
И ми става някак недокоснато, ...

Всеки път
Синкретиката
на човешката битийност
тълкува ритуално
вечната стихийност. ...

Танцувам с ангел
Сънят ми днес – казва ми,
че е време да оставя миналото зад себе си.
Животът продължава за теб и мен,
ще платя цената. ...

Но... Сторете ми път!
Аз съм вашата слава.
Имам свой коневръз,
вдигам - пиедестали.
И купувам Охолство! ...

ГРОБ ЗА КЛЕВЕТАТА
В лунна нощ отидох във гората,
да копая гроб за клеветата.
Клеветата аз до смърт я мразя
и от нея винаги се пазя! ...

Зимен залез...
Една мелодия от нежност преминава
през тишината носена от слънчев лъч,
до скъсване в душите затрептява
и после се оплита в птича глъч... ...

Когато Бог, когато Бог,
разсърден, бъчви затъркаля
и от небесния чертог
излее с кофи свойта ярост,
в стени от дъжд, в стени от дъжд, ...

Каква вселенска тишина.
Вечèрен път, луна и бус.
Наоколо е тъмнина.
Зове ме моят демон рус.
Обсипват ме безброй звезди, ...

Страхът - това проклето чувство,
по хладните ми пръсти пак пълзи,
а да си смел - това е чиста форма на изкуство,
като да бъдеш сянка без следи.
Страхувам се, това не те ли плаши? ...