Ще съм твоята Рана,
и тъй сладкият Миг,
в който тихо Словата,
преминават във Стих!
Ти ще стигаш Небето, ...

Нищо, че пак не успях.
Да се докажа на себе си.
С всичко потънах във мрак.
И ме загриза съмнението.
Бях като суха мъгла. ...

Беше рано сутринта.
Може би 6.
С ръце засенчи очите си, за да ги предпази от директната слънчева светлина. Състоянието беше все така тежко. Бореше се с болката като в някаква финална кървава битка.
Искаше му се да се отдаде и да потъне в бездната, забравяйки всичко, което му се е случило. Не желаеше ...

Лежеше там, на пищното ложе, една стара човешка фигура. Царят! Това беше истинският цар. Лежеше плътно завит и гледаше нагоре. Лицето му бързо изтиваше, устните му губеха цвета си. Черната дама бе надвиснала над него, приготвила косата си. Държеше в кокалестите си ръце един малък пясъчен часовник, к ...

Аз сама не знам какво точно стана, но се появих на дъното на тази дупка като новородено, излизащо от утробата на майка си. С тази разлика, че нито една сълза не погали лицето ми, нито един вик не се откъсна от гърдите ми. Сякаш вече цяла вечност съм била тук и нищо нямаше значение.
Голяма част от св ...

Историята си те датират от 5 век пр.н.е. За първи път от Сицилия са доплавали заселници и са основали Медина. Без да са открили колелото и метала, те са с достатъчно високи успехи - историческият им музей много напомня този във Варна.
След тях дошли финикийците и много други. Защо е бил толкова голя ...

В душата си отварям аз вратата
и давам на сърцето ти подслон.
За тебе свалям ниско небесата
и пообъркан правя ти поклон.
И красотата ти огрява, мила, ...

2
Всъщност, едва ли би го срещнала, но Съдбата е една невероятна „интригантка”, която си умира от удоволствие да се забавлява с хората. Лаптопът ù бе заразен с някакви вируси и не работеше. Занесе го на сервиз, но имаха мого работа и ù казаха, че ще бъде готов едва след два дена. Затова реши да отид ...

Вися от земята надолу с главата.
Под мене, далече, се вижда луната.
Дали ще успея да падна на нея?
Едва ли.
Здраво лепнат краката ...

Ела, любов! Ела да ме спасиш!
От страст изгарям, угаси ме!
Във пепел се превъщам, виж!
Побързай, обич моя, помогни ми!
Обърках пътищата! Вече няма път! ...

В едно далечно царство, в едно далечно господарство и в едно отдавна отминало време се появил пеещ камък. Парче гранит с овална форма, високо няколко човешки боя. Никой така и не разбрал появил ли се въпросният камък, или отдавна вече бил край пътя. Просто един слънчев ден десетгодишно момиченце спр ...

Щом в очи те погледна с "Обичам те!",
не ми казвай "Не трябва!", за Бога!
Мога да контролирам ума си,
сърцето - все още не мога!
Не ми слагай рамки - аз огън съм - ...

Есенна прелюдия
С красивите нюанси есента
днес докрай ме изкуши
да се слея с нея ей така -
в красива рокля с цвете в коси. ...

Малък, светъл ангел,
паднал си от небето ти.
С протягащи ръчички прегръщаш моето сърце.
Щом те зърна грейва моето лице!
Малък, светъл ангел, ...

Копнеж по нещо невидяно,
желание за нещо неживяно.
Смесица от странност и съдба,
а срещата ни
последвана беше от искра. ...

хвърлих сърцето си на кучетата
бяха бездомни и страхливи
нахраних ги с кураж
с истината за мен
с достойнството си ...

И този ден попада в плен на здрача,
разпада се на късчета мъгла.
Дървото под прозореца ми плаче
със сълзи от умиращи листа.
И този ден потъва в хоризонта - ...

"Нищо лично!" -
колко си прав!
Само думи.
Леко флиртуване.
Без тревоги. ...

Тънкоснага, пъстроока,
тънковежда, устносочна!
Мама шета, тате хока,
аз – мерак отвънка точа.
Да целуна бяло чело ...

Светът изглежда преразпределен
и завистливо моят дял - неравен:
жена ми спи, по-кротко от козле,
изгубено из сънните дъбрави.
Пониква топлият й дъх едва ...

Лес в ожидании весны
Ольга Борисова
Гората чака пролетта
Перевод: Красимир Тенев
Лес в ожидании весны ...

Imany - You Will Never Know
It breaks my heart 'cos I know
You're the one for me
Don't you feel sad
There never was a story, obviously. ...

Той живееше сам, недалече от хората,
чуваше весел смях през нощта.
Той не чувстваше на града умората,
не разбираше цветовете на есента.
Той не можеше усмивки да подарява, ...

На тебе,
моя любов
Моя любов,
моя любов закъсняла,
нежна и пролетна, ...

Можем ли да устoим на пламъците в очите ни? Когато те ни изгарят, влудяват, карат ни да не можем да мислим за друго. Колкото и неправилно и неподходящо да ни изглежда, струва ли си риска да пропуснем този момент? Сигурно ще има и други подобни, но точно като този – никога. Тръгваме си и отново се вр ...

Разбира се, че съм Снежанка! Вижте,
кожата ми бяла е като снега!
А устните ми - с цвят на вишна.
И тази абаносова коса..
Къде са милите джуджета? ...

Красива, грациозна и свенлива,
тя бе това, което искаха мъжете.
Но не бе щастлива.
Преследваха я като дивеч. Спрете! -
крещеше в нея вътрешно сърцето. ...

Всяка извървяна крачка,
протегната към необятна цел.
Всяка трудна пречка,
всеки опит в нас се вплел...
А ние маршируваме в колона ...

Лидерът Бойко пак с гаф се прояви,
100 години ни управляват комунисти!
Ела, генерале, от тях България оправи!
Фердинанд и Борис Трети - социалисти!
Какво прозрение на банкянския Херодот! ...