От памтивек - без много приказки! -
светът това повтаря:
като огромни стаи дните си
отваря и затваря.
И теб в една - в коя от всичките? - ...

Накъде отива този свят, накъде отива България?
Всичко около мен се руши, животът умира. Някога великите български герои са възпявали мислите и идеите си в поеми, в съчинения, в романи, в песни... Днес съществуват екземпляри (не мога да ги нарека хора), които дори не са чували за имената на тези вели ...

Не(сбогом)
Посвещавам на Пламката,
който избра да свети,
а не да тлее в тоя студен свят!...
.................................. ...

Момиче глупаво, наивно,
защо попадна в капана?
Защо на думите повярва?
Думи, изрекъл ги лъжец.
Истина ли беше или сън ...

Преминах всичките сезони.
Посрещнах всичките си дни.
И ето. Вятърът ме гони
със хъс към други бъднини.
Където всички са без тяло, ...

Ти си душевната ми рима
и стихотворната ми чакра -
метафора необяснима
на устните ти ме очаква...
а ритъмът на нежни стъпки ...

2013.03.05 - Господин Д. Добрев, господа управляващи, господа политици,
Защо будалкате тоя народ, защо го правите на олигофрен, защо не се обърнете назад да видите къде са отишли парите "икономисани" от справедливото заплащане на труда на българина? Защо не разгледате кой, как от политици, банкери и ...

Рисувам върхари високи
и вятър, потеглил на път!
Рисувам цветя пъстрооки
и птици, които летят!
Рисувам най-топлото слънце ...

Ела за последно, любими.
Ела, изтръгни ми сърцето.
Аз имам хиляда причини
за тази молба. Ала често,
пред себе си даже ги криех, ...

В дълбоките води на любовта
нагазих някога преди години...
Горях в пожарите на младостта,
на път за райските градини.
Пиян бях от любовния нектар. ...

ПОДАРЪК
Осмомартенски сюрприз
готви за жена си Владо:
нежно маце с каприз,
страшно готино и младо. ...

Каква е тази сила
в теб, мъниче,
красиво, нежно, мило,
ти, пролетно кокиче?
Разбиваш ледовете ...

Окичи ме с червен и бял конец -
подарих душата си червенобяла,
целувката остана ми като венец
на любовта, спонтанно долетяла.
Неописуемо ми е да те усещам - ...

ПРИ БАБА
Къде отиваш, рожбице засмяна?
- Отивам днес при милата ми баба.
В сърцето си ù нося топлинка,
да сгрея с обич нейната душа. ...

12-сет години Ти със мен живя,
12-сет години от този ден нататък
подаръци ще ти даря.
Възможността да те ухажвам днес отново,
това е щастие, което не получих наготово. ...

Бойко, българският мъчител,
в болница отиде при лечител -
от протестите кръвно вдигна,
а ЧЕЗ народната пара задигна.
Нацията клета на него заряза ...

ПРОРОК
Вече е толкова просто да бъда оракул,
вече е толкова лесно да пророкувам –
мога да кажа на всеки не само какво го чака,
но и какво ще му струва. ...

Лятото беше в разгара си, горещината бе започнала да отслабва и златистите лъчи, които все още надзъртаха между покривите, озаряваха последните етажи по фасадите на отсрещния тротоар. Емил вървеше с ръце в широките джобове на бермудите си и разсеяно зяпаше плътно опрените една в друга витрини, профу ...

Обичам те! Наистина го чувствам...
както звездите свойте небеса
и както совите среднощната тъма,
както художник своето изкуство...
Както мравките зелената трева, ...

Не е време за сълзи,
не е време за тъга,
колкото и да тежи
не е време и сега.
И тече животът празен, ...

Не те забравям
и не се предавам,
не си тръгвам
и винаги се обръщам
след теб, ...

Веднъж, скитайки се сред руините на едно безславно изличено подсъзнание,
аз видях на един прашен, пуст кръстопът, да се срещат Разума и Сърцето.
Сърцето ведро поздрави:
- Здравей! Кой си ти?
А Разумът хладно и надменно отговори: ...

Марко лудия
- Бай Иване, дай още един чай! – извиках аз, докато седях на маса с още няколко души в магазина на бай Иван.
- Ей сега, Христо – отвърна ми той.
Бай Иван бе добър човек. Бе надхвърлил петдесетте. Беше с няколко години по-голям от мене. До скоро работеше из София като строител, но след ка ...

Ако знаеше как го обичам!
С любов, покълнала от зрънце Космос
преди Галактиките и мъглявините...
Една любов невидимо прикрита,
опитваща великолепието си да покаже ...

Има моменти в живота ни, в които успяваш да уловиш щастието в ръка... Моменти, в които времето спира някъде там и ти, опиянен осъзнаваш, че си щастлив. Усещаш как щастието пулсира във венитe ти, усещаш го как се разлива във вените ти като опият. Залезът на слънцето бе нереално красив, бирата с ръкат ...

Дали се пукат ледовете
пред пролетния ледоход
или отеква гръм в небето
на зимния навъсен свод?
Като лавинен прах се свлича ...

Научи ме, врабецо, да бъда корав като теб.
Да посрещам студа всяка зима с гърдите си крехки
и когато челóто ми пука, смразено до лед,
да не спирам да пърхам, доволен, че жив съм и днеска.
Научи ме на мъдрост, врабецо – как с други врабци ...

Как ме караш да плувам
във очите ти... сладка омара,
всяка нощ да бълнувам,
да гася... негасящ се, пожара.
Как ме караш да тръпна, ...

---
Кой да знае...
по тихите пролетни друми,
в недолюбени нощи на градския хлад,
ти усмихна отново страните ми румени ...

Отпусната във пустотата,
седя на тъмното в средата,
в мълчанието между думите,
под свода на вратата.
Стаена в задържаните секунди ...

Благодаря, постоянно го повтарям.
Благодаря за щастието, за любовта.
Благодаря – така сърцето си отварям.
Благодаря – с теб по-прекрасен е света.
Възхищавам се на твоята усмивка. ...

Януари. Трепери пулса на малка безнадеждна
снежинка,
подгизва Смисъла.
Февруари. Стрелките на часовника - строшени,
а аз съм агресивна при пълнолуние. ...