Държа те във ръцете си ранена,
разлистена, ала строшена светлина...
От хиляди бури пленена, сломена,
сред пръстите ми рониш сълза след сълза ...
Недей, не тъгувай, любима! ...

Утринна мъгла –
полепналапо клоните и по листата,притисналана птиците перцата,а те немеят,
крила не могат да разперят,за да полетят.
Лепнеща тишина…
Но тя не можена слънцето да устои –от усмивката му,мъглата се смалява,става лека,лека,лека…и изтлява.

Ъгълът мълчеше, потънал в тъмнина. Той беше специален, защото събираше в себе си всичко онова, което се свършваше със стените и пода. Ъгълът беше техният център, допирна точка и комуникация. По принцип той живееше на границата между песимизма и оптимизма – винаги беше малко затъмнен, но и винаги уст ...

Пред кръчмата…
Под стрехата…
На масичка…
Пред чашка …
Маркиза! ...

Видях ходещ труп,
беше там точно пред мен,
гледаше ме с лице, сковано от студ,
и поглед, с кръв напоен...
Видях жив мъртвец, ...

Ела сега, когато те желая,
когато имам нужда от искри,
когато не съзирам края
и нощите превръщат се във дни.
Ела, когато си ми нужен ...

Отегчен от всичката злоба, завист и лицемерие,
аз поемам път към райските предверия.
А до там се стига бързо –
за две или за три секунди,
толкова е разстоянието ...

***
На другия ден слънцето се появи от другата страна на реката с цялото си великолепие. Реката се беше поразхладила от нежната нощна хладина и сега с нетърпение очакваше ранните лъчи на нейното прекрасно слънце. По цялото си течение то я следваше всеки ден. За нея това слънце бе целият ѝ живот, бе ...

Приказка ли бе, или сън несбъднат,
в който живееха две сърца.
Две съдби да успеят, да пребъдат,
да вкусят глътка светлина.
Една история за осъдена любов, ...

Минутка само, с дъх на друг живот,
и в този миг прегръщам си мечтата!
И тръпна в ласките на теб, Любов,
опиянена от вкуса на свободата!
Минутка само, а толкова емоции събрала - ...

Не намерих убежище в себе си.
Тази нощ съм припламнал се кошер.
Вълци вият, край пълни луни,
със стъкленото си око ме гледа вещер.
Не намерих. ...

Тъжно на масата
тишината гостува.
Вятърът грубо
коси разпилява.
Дъждът тактува, ...

Завихриха се облаци в небето...
Навярно скоро ще вали.
Застенаха житата по полето.
Артритът ми започна да боли.
Засвятка се... и почнаха гърмежи... ...

Помниш ли? Помниш ли, когато за първи път се видяхме... стоях като улична лампа. Без думи, но светеща ярко в мрака. Гледаше ме странно и се усмихваше по онзи приятно-страшен начин, каращ ме да настръхна. Още не се бяхме разделили, а аз вече исках да те видя отново. Знаеш ли, има какво ли не навсякъд ...

За да си щастлив, не ти е нужно нищо,
нито слава и пари.
Щастието - то е в утрото лъчисто,
което никога не спира да блести.
За да видиш мечтите си във синьо ...

Ма шер Анет
Ани
Казваше се Ана и беше електроинженер. Работеше в завода за осветителна техника, колегите ù я наричаха „ма шер Анет”. Тогава беше сравнително млада – „когато се наливаха основите” и всички репетирахме оптимистичната трагедия на строящия се социализъм. Имаше стройно и тънко тяло, също ...

За миг да спра
За миг да спра аз искам,
покоя на вятъра да взема в мен.
Да тръгна, да се върна,
да забравя уморения ми ден. ...

“...да имаше един между женихите
да счупи стана и да ме открадне!”
Маргарита ПЕТКОВА, “Истината за Пенелопа”
Посрещна Пенелопа своя чакан,
обичан Одисей от път далечен, ...

Животът ни показва среден пръст
всеки месец, всеки ден, минута.
Да не приемаме безмълвно този кръст,
а да сменим изцяло маршрута.
Видели всичко с други две очи, ...

Будувам аз отново през нощта
и питам се къде ли си сега.
Замина и сърцето ми умря...
Ела, върни ми любовта.
Главата ми не го побира. ...

Лудост знам това е,
ти си там, а аз съм тук...
И си говорим вече много време,
и си имаме доверие един на друг!
Лудост е... знам го, ...

Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш. Волтер
Всеки избира своите пътища в живота, доста труден избор според мен. Понякога грешим, друг път сме уцелили точното попадение. Изборът си е игра на нерви, всеки знае колко може да спечели или загуби, ...

Ухаеш страстно.
Опияняваш ме със дъх сега.
Но всичко тук е толкова опасно...
Недей да идваш във нощта...
Ухаеш на промяна. ...

Виж какво!
Не съм се натъпкала
догоре със обяснения!
Има още место!
Приземявай балона си с извинения ...

Защо не ме прибра,
когато бях в ръцете ти проклети?
Защо се подигра
и караш ме да пиша тез куплети
(кому са нужни те, ако не са сонети)? ...

Часовникът отмерва във секунди,
а аз седя си, гледам и мълча.
Една, две, три подбрани думи
и ти ще стоплиш моята душа.

Ти снощи беше тук, до мен,
дошла в съня ми тъй случайно,
щаслив във твоя плен,
в съня си радвах се безкрайно.
Но на сутринта, когато пак зората ...

Перипетум мобиле или...
Фармацефтичната промишленост произвежда безброй лекарства. Едно от тях се казва Карведилол. Изпитано лекарство в борбата със стенокардията и хипертонията, водещи до инфаркти, инсулти и не зная още какво. Прекрасно!
Отварям листовката, която е пъхната в кутийката с хапчетата, ...

Ден без него...
Няма...
Не е наречен
А нали уж словото било сътворяващото случване
Дори на онези скучни безлюобовни делници… ...

Изплете си здраво въже от мълчание.
Преметна го сръчно през шията.
На него увиснал, загуби съзнание.
Сърцето му вече не биеше.
Въжето бе жилаво, стягаше адски! ...

Неграмотният
На вратата беше написано "БУТНИ".
Бутнах. Нищо. Отново бутнах. Пак нищо. Вратата не мръдна.
Заключена е - си помислих - и се огледах за звънец. Такъв нямаше.
Докато зяпах да търся копчето на звънеца, нещо скръцна и една глава се показа от отвор, приличен на чекмедже, изрязан в самата вр ...

Не съм от тук и съм за малко,
не ми е чуждо, но не е и като "у дома".
Отдавна съм забравила да се чувствам "вкъщи"
и не усещам нищо, само празнота.
И е блян, и е сън, ако щете, наречете го мечта. ...

* * *
докосни струната
онази
която не спи
самотата е ...