Lana Del Rey - Gods and Monsters
In the land of Gods and Monsters, I was an angel,
Living in the garden of evil.
Screwed up, scared, doing anything that I needed,
Shining like a fiery beacon. ...

Маски, краски и грозни украски
сеят зловещ, мрачен ден.
Светла бъднина иде
от тъмни и невзрачни доби.
Будители, благодарим ви, учители, ...

Отмина лятото... и есента настъпва...
Листата бавно, бавно пожълтяват...
Ала в душата – лято пак напъпва...
Там – защитено, то не се предава...
С лъчите си отново слънце гали ...

VIP BROTHER CLINIC
Какво продуцират, какво аплодират?!
Тук може и ти да станеш звезда.
Ако успеят да те зомбират,
с възторг ще те гледа цяла страна. ...

На хиляди познати се усмихвам.
Познанствата изпълват моя ден.
След срещата със някои утихвам,
а други са дразнители за мен!
Със някои от дълго се познавам… ...

Може всичко лошо да забравиш,
имаш ли добро сърце.
По течението все едно да се оставиш,
да си плуваш весело като перце.

Като последното листо,
което с вятъра се бори,
душата вече сили няма -
сама със чувствата да спори.
Едно след друго я напускат ...

Понесъл дните си на гръб,
към своя залез аз пътувам.
Със много радост, с малко скръб -
така в живота си битувам.
А бяла, бяла, като сняг, ...

Нито ти, нито аз сме готови
да погледнем един във друг.
(За добро ли, за зло ли) -
тая обич ни преследва напук.
Като куче задъхана тича ...

Това са ми първи стъпки в музиката и ще се радвам да ми се дават мнения, дори и критични! Само като падаш, можеш да се научиш да ставаш!

Свечерява се в чувствата есенни,
неочаквано, невъзвратимо.
От напразни възторзи понесени,
ние страдаме зримо-незримо.
Свечерява се в толкова истини, ...

С надежда убиваш сърцето,
а то страда страшно, зловещо,
че загуби частица от него,
на теб ти е мъчно, известно.
Това късче не ще си го върнеш, ...

Хиляди изоставени деца
Насън които казват само
С измъчени във плач лица
Носещата болка дума „мамо“
Те не познават свойта мама ...

АКО И ТИ...
На Румяна
Бях беден.
Имах младостта си само,
но тя бе бързонога като вятър ...

Понякога се питам защо стана така. Защо разби сърцето ми на хиляди парченца и замина. Може би просто си бил поредният сърцеразбивач, който е търсил своята жертва, а може би те е било страх да ме обичаш и да бъдеш обичан...

Приспах я...
Приспах я любовта!
Нахраних я с надежда,
със сълзи напоих я,
постлах несбъднати мечти, ...

Една мисъл в моя ум заседна:
Патриархът ли не е лобирал,
Господ криво ли го е разбирал,
та България е днес последна,
и от всичките страни – най-бедна? ...

Ради
Уважавам позицията ти на страхотна жена,
едва се справям с мисленето, когато си близо до мен.
С теб преоткривам всички страхотни неща,
засега повече нощем, отколкото денем. ...

Зад затворени врати
сърцата ни болят,
престиж е любовта,
но искам да я няма тя,
и как боли незнайно ...

Побелях от този сняг,
затрупал следите ни.
“Листата” са попарени
и все още държат,
черпят кислород от въздуха, ...

Доверието чака пред гордоста и лицемерието - част 2
Събуди ме с пробуждаща уплаха,
да, спяща красавице, да не проспиш някоя заплаха.
Не ме зови ти ,,спяща”,
ни с топла вода, ни с вряща. ...

Повярвай!
Лъжи изсипват се върху ми
и със щит не мога да ги спра,
зла пропаст има помежду ни,
а в ней потъва моята душа! ...

Гледам през прозореца, минавайки край най-ралични сгради, хора, коли, паркове, и си мисля колко е красиво всичко това! Колко много закодирани неща има в природата и колко сме глупави ние, хората. Вървим всеки ден по едни и същи пътеки, срещаме се често с едни и същи хора, но за нас всичко това е нещ ...

Мълчат камбаните на Невски.
Сиренен вой и кучи лай.
Немее даже Дякон Левски,
невярващ в българския край.
Народът бяга по чужбина, ...

На Фабер с любов
или
Размишления на един безбожник II
Написах 'есе' преди няколко дни. Спомен за дядо Марин или Размишленията на един безбожник. В него излях доста емоция (и все негативна) та е време да се насоча към неутралното. Скоро получих коментар: ... не, по-добре сами отидете и го вижте.
Това ...

Аз знам, че морето ме чака
в спокойните сини вълни,
в които сънят ми е плакал
за някого в ранни зори.
Безброй песъчинки обира ...

Не за дълго... Още малко...
Още само няколко лета.
И после пак ще е по старому -
ще съм щастлива и добра.
Ще пия вино със усмивка, ...

> Ехо? Спомняш ли си ме?
>
> Аз съм всичко, което не можеш да контролираш.
>
> Твое притежание не съм, нито спасение. ...

Имам белег, останал в сърцето,
от дългите нощи, в които те няма,
имам спомен, далечен, където
някога, някъде с тебе сме двама...
Имам струна прекършена, стара, ...

Не "някаква целувка", а една,
получена в средата на шосето,
когато в мрачината на нощта
със фарове колите ни просветват,
а вечерта ни скрива в своя мрак. ...

Сърце
"Сърцето никога няма да влезе в употреба,
докато не стане неразбиваемо."
Тенекиеният дървар
Тежат ми моменти със дати трагични. ...

Спри ме някъде по пътя,
не мога повече така -
безумно да се смея,
а отвътре в болка да кънтя.
Спри ме някъде в мъглата, ...

Софийска сага
Глава четиридесет и първа
Мария беше навлязла в деветия месец преди три дни. Теоритически можеше да роди всеки момент, макар че терминът ù да беше 21 декември. Вече почти девет месеца тя непрекъснато плачеше. Беше станала свръх чувствителна, раздразнителна. Избухваше и при най-малкия п ...

Pulp - Like A Friend
Don't bother saying you're sorry.
Why don't you come in?
Smoke all my cigarettes again.
Every time I get no further. ...