Връщам се отгоре. Търся хора.
Много дълго бях при птиците.
Много се мълчах. И не говорех.
Малко полетях и бях кокиче,
облаче, събрало чужди болки, ...

Илюзиите свършиха.
До шушка!
Очакванията на корен гният.
Търкалят ги житейските вихрушки,
пилеят ги по пътя зимни сприи... ...

Идваш като вятър – неусетно,
нашепващ нежност и слова.
И всичко мрачно и безцветно
в миг превръщаш го в дъга.
Идваш с птича песен –весел, ...

Не са ми нужни думи.
Във мен живеят други светове.
И нищо друго.
И тишината от едно сърце.
Рисувам всичко вътре в мен - ...

Прошепвам се на утрото, докоснало
очите ми със пъстрото разсъмване.
Погалва ме с лъчите си усмихнато
и грабна ме в сияйното си скитане.
Преплитам пръсти с повея на вятъра. ...

Коя е тя?
Шарената рокля си облече.
Брат обичен ще изпраща вече.
Гали нежно златните косици,
ситно рони бисерни сълзици, ...

Помниш ли как се запознахме?
Пробвах елегантна рокля в мола. Както винаги женските пробни бяха заети и се запътих към мъжките. Облякох я, но осветлението беше слабо и излязох на външното голямо огледало. Роклята беше семпла отпред, но какъв впечатляващ гръб имаше само. Дълбоко изрязан, показващ нови ...

И когато вън е бездна
във нощта така безвездна,
аз ще дойда, приеми ме,
назовеш ли ме по име.
А пък музиката литва ...

Залива ме вулкан
от пръски и от думи,
дори за миг
не мога да се отърва ...
Застрелват ме във гръб ...

Закачка
Ти дойде в сърцето ми, човеко,
и изсипа думи като водопад.
В душата ми като пролука
се вмъкна лудият ти бяг. ...

Тест за психика
Мрак. Тишина. Усещам миризмата от гниещи отпадъци, смрадта на разлагащи се, хванати в капани мишки. Усещам тежест в дробовете си... Уникално. Възбуждащо. Подлудяващо.
Чувам звук. Стенание. Сякаш някой е завързан. Сякаш някой бива изтезаван. Спомням си. Всичко се нарежда. Аз съм в под ...

Опитах се да я последвам... бях на крачка да я хвана... съвсем близо...
една малка стъпка ме делеше от осъществяването на мечтата ми...
Вложих всичко, което имах - сърце, душа, разум, сила, чувства...
Всяка една молекула от мен работеше неуморно за постигането ù...
И в един момент се осъзнавам отнов ...

Минава време и се сещам
за миналото между нас.
За всичко хубаво и лошо,
за лятото, изпълнено с екстаз.
И спомням си за хубавите дни, ...

Слагам малко грим и
прикривам болката в очите.
Слгам малко грим и
скривам аз сълзите.
Слагам грим и ...

Тръгнали сме в различни посоки,
искали сме различни неща,
гонили сме различни надежди,
сега тръгваме само за да
избегнем погледите си, ...

На сбогуване с теб, Лято,
ми е трудно да кажа "Довиждане".
Изпращам те със сърце, присвито в тъга,
и умислена... ще ми липсваш наистина.
Сякаш бе просто миг, ...

"Тя е моя" - крещеше свирепо с ледения си глас, от който ме побиваха тръпки. Впиваше жадния си чакащ потвърждението ми поглед в мен и усещах огъня, който палеха ирисите му чак в стомаха си. Не трепнах. Стоях като статуя на себе си, дори не дишах. Не се страхувах от него, напротив исках го повече от ...

Този вятър, дето ме отнесе
толкова далеч от роден край,
днес ме люшка и с лъжовна песен
ми разказва за измислен рай.
Пей ми, ветре! Може да повярвам, ...

Такава ме помни -
влюбена, тръпнеща и жарка.
Любовта е храм, във който
с теб влизаме през Триумфална арка.
Помни ме като нежен инструмент, ...

Налей ми още,
днеска ми е за последно.
О, зная, че затварям бара...
Ето плащам ти за туй поредно
и гася последната цигара. ...

По стъпки - от Бога постлани,
пътувам... пътувам от лани.
И бързам във днешното време
да сея последното семе.
На вятър в крилата битувам. ...

Произходи
Сиви облаци докарали дъжд над безплодната равнина. Мълнии разкъсвали небесата, а вятърът виел и пищял в самота. Мъгли обгръщали света, гъсти и студени. Докъдето поглед стигало, се виждала само пустошта, безкрайна, мълчалива. Мъртва.
Но не само тази огромна равнина била пуста. Такъв бил и ц ...

Моминската стена
Отстрани на шосето към другия град
има дълга, скалиста стена,
а над нея – в равнище, все още личат
руините на крепост една. ...

Посрещнах утрото с отворени очи.
Поредна нощ надвиквах тишината.
Разравях спомени, в мечти се крих
в очакване да съмне светлината.
Импулси блъскаха се в сляпото око, ...

Младият учен умееше да улавя юздите на вълнението си и да запазва самообладание. Само така съумяваше успешно да довърши някой сложен експеримент и с хладен разум да прецени резултатите. Сега се учуди на себе си, усещайки как сърцето му блъска като затворено в клетка диво животно. Когато най-сетне се ...

Това е кръвната конституция на човека:
От гроздето вино ще направиш.
От камъка - огън.
От целувките - човек!
Това е жизнената конституция на човека: ...

Стоеше сам, облян в сълзи, сам в празното поле, човекът търсеше надежда, но животът щеше да го спре.
И стигна до ръба, вълна от мисли го пое.
Но някак се подаде спасителна ръка, тогава всичко свърши, морето... и сълзите... и лошите неща.
Стоеше там, облян в радост, но не беше сам, а с прегръдката на ...

Обичам те, която и да си!
Септември започна… и както винаги е топъл!
Вярно - лятото знойно, тежко и горещо бе…
Отгде ли мисълта довя ми този носталгичен вопъл…
Може би емоции… Е! Като на всяко море. ...

Самотен светофар на пътя черен чака,
в него вперени са хиляди очи.
Защо ли е застинал в цвят червено?
Не проумяват хората сега.
Като живота ни е спрял ...

Активност е
твоето бягство
от себе си.
Този наркотик те кара
да се забравиш. ...

Ти тръгна...
Аз изпратих те
с очи...
Обърна ли се?
Не видях... ...

Каквото и да става, това продължава да се ниже в дните!
Каквото било - такова останало, и все пак не е там, защото никой не го търси, за да разбере... неговото съществуване. Самота - няма такова нещо! Всички сами се предаваме на безвременно отшелничество в собствените си мисли, разсъждения и страхов ...

Последната преглътната вина,
след краткото (болящо) многоточие.
Не ме вини, такава съм била,
такава и ще бъда, хайде, моля те,
вземи обратно сладката нега ...

Live - Run To The Water
Oh desert speak to my heart
Oh woman of the earth
Maker of children who weep for love
Maker of this birth ...

To your grave I spoke
Holding a red, red rose
Gust of freezing cold air
Whispers to me that you are gone
Always, always asking the question why ...

50 НЮАНСА СИВОТА
или Чико Чиков садомазо бизнесмен.
Разказът е вдъхновен от най- нашумялия роман на една незадоволена тетка.
Вече втора година, Иванка от Клондайк работеше като секретарка на Чико Чиков. За тези две години Ванчето се беше качила на 15 сантиметрови токове, беше стана;а блондинка и хан ...

Аз съм струята от душа,
стичам се и лъкатуша,
в дланите ти все се гуша.
Двамата димим...
Аз съм кърпа от стената, ...

МОДИ
Зеленото е модно тази пролет.
Разгърнем ли журнала на сезона,
в зелен шифон са старите тополи,
в тафта зелена – дъбовите клони; ...