С топли лъчи обгрижва ме морето,
те са като нежно ехо -
златисти като жълта пелена и
мокри като сутрешна роса.
Толкова красиво е морето пак, ...

Рисуват птици във небето свободата,
окъпани в сияние от мека нежност.
Трепти в пространството юздата
на времето като снежинка от безбрежност.
Рисуват сила птичите ята в небето - ...

На вечеря
Вечерях със теб насаме,
поканих те късно, леко смутен,
а ти наистина взе, че дойде,
в ефирна рокля, без сутиен... ...

За да остане пътят, трябват и мостовете.
И сянката, и тихата чешма.
И късче хлебец нейде из джобовете.
И в стомната мълчаната вода.
За да го има пътя, трябва да обичаме - ...

Ти с изгаряща любов докосваш
всички сетива в мен,
сутрин лекичко на пръсти,
идвай тук при мен.
Аз до тебе чувствам, ...

„Справедливостта” на Бога
Тая сутрин денят бе наистина хубав, въпреки че беше малко хладничко. Слънцето леко напичаше, а птичките бързо летяха на всички посоки. Личеше си, че идва пролетта.
Такива сутрини се харесваха най-много на Иван – нито много студени, но нито и много топли. „По средата винаги ...

Лудостта на поета – вихрогон необуздан.
Лудостта на поета - удар с боздуган.
Лудостта необятна, тежко е да си избран,
да изказваш чувства и да оставаш неразбран!
Лудостта на поета се крие в душата! ...

Има и такава тишина, полегнала
върху пухен дюшек, със златна кожа,
буба копринена,
справедлива, внушаваща истини,
тишина, която без да иска ще те превърне ...

Не казвай "Сбогом", щом е за последно
Не казвай "Сбогом", щом е за последно.
Не с Бог, със тебе искам да съм аз.
Мълчиш.
И аз мълча, ...

Дните ни са светла паяжина.
О, боже, колко сълзи -
отронени и скрити
в щастливите и мъчните ни дни.
О, боже, колко добрина - ...

Казах ли ти днес:
Обичам те!!!
Ако не съм, тогава значи,
че не съм живял.
Минутите в живота ми ...

От безкрая зърнах Теб.
Прекрасна, нежна, сладка,
изпълнена с нежен аромат!
Ти бе вечност, сън с цветя!
Вятър! Изгрев! Светлина! ...

Възроди ме ти от пепел, зная,
но не да съм щастлив.
Да изгоря отново
и да ида в Ада или Рая,
отде не се е върнал никой жив. ...

Колко е тъжно това време,
на кого за бедните му дреме?
Нямате ли човечност и срам,
парите до тях стигат едвам!
Към тези, що от тях имат нужда, ...

Всеки ден берях от плодовете на лятото…
С цели шепи…
Кърших клони - нямах насищане за ласки и топлина…
Когато изгревът стана сънлив и всеки ден
се събуждаше все по-късно – ...

Намаля топлината ти, Слънце,
а ти ми даваше сили, кураж.
Кръвта все по-бавно протича,
по веч изтънялите вени.
Устрема млад ми го няма. ...

Знам - има толкова спасени
и толкова погубени души!
И ти след многото измени
ще рухнеш в миг отровен от лъжи.
Душата ти така жадува - ...

Обозрение
И пак прелиствам хиляди бележки,
записани във моята душа,
Откривам мисли, чувства или грешки..
Нима белязах своята съдба? ...

Той майсторски ме блъсна по завоя,
(отнякъде все трябваше да почна).
Животът ми – привикнал на порои,
отново ми се случва… с точност.
А аз - не толкова добра и мъдра, ...

Тя имаше всичко. Почти всичко, което бе желала. И бе празна... Отвътре бе гнила. Или поне така се чувстваше. Живееше живота си сякаш насила. И сякаш всичко ù бе даром, красотата ù, интелектът ù, парите ù, перфектното ù семейство, изкуствените ù приятели, фалшивите ù връзки. Утрото се плисна в очите ...

влюбена пчела -
от син лед
върху горещо какао

от небето
плющи дъжд
а под коня -
суша
само ...

Текст и музика: Лилия Велчева
Аранжимент: Пл. Скорчелиев
изп. Детска вокална група "ДО РЕ МИ"
ВРАБЧО И КОТАН
Хей, Врабчо-Врабчоран, ...

Текст и вокали- Tani Moonflower
Music: MeIk

От всички планини за изкачване -
най-трудната избрах,
тая - дето път не виждам...
изгубих се в непреходимата гора.
Търся път към слънцето - ...

ОТПЕЧАТЪК
Момиче красиво, по детски игриво, вземи от живота каквото поискаш; оглеждай се зорко, разгръщай полека
и стъпвай на пръсти по свойта пътека! Нещата са винаги и тежки и леки -
от теб ще зависи как ще ги теглиш. Любов нека срещнеш, че Чудо велико
е дар да обичаш и бъдеш обичан! Посоката вярн ...

И не защото те обичам
живея кротко покрай тебе,
а любовта ми – сянка птича -
в небето гасне непотребна.
И не защото си ми нужен ...

Чистият непукизъм към всичко. Абсолютно всичко. Пренебрежението, толкова привлекателно за някои, се превръща в истинско изкуство (The art of not giving a single fuck). Умение. Начин да запазиш здравия разум. Умение...
Хах, емоции... На кого са му притрябвали? (Да това беше реторичен въпрос...)
Не ми ...

Задъхано пролетно
В капчица време
задъхано обичаме.
В миг безвремие
задъхано прегръщаме. ...

Ще вали. Ще вали. Ще вали.
Ден ли, два ли? Не. Цяла неделя!
Ще подгизне от тези води
твойта стая. Но твойта постеля
ще остане учудващо суха - ...

Ти пи ли от чашата сутрин вода;
събрах росата на горска поляна.
А как спа, добре ли прекара нощта;
одеалата постелих по-меки от пяна.
Килимът, по който стъпваш - ...

През призмата на любовта
аз искам да те осъзная,
беше вчера, утре и сега
постоянно те желая!
Привличаш ме като звезда, ...

Навън е цъфнала велика пролет
и слънцето се къпе в синева,
танцуват птичите ята на воля
и в мен напират истински слова.
Навън е спряла синьо-бяла пролет, ...

Всеки ден е лист откъснат
от житейския роман.
Като пепел е разпръснат
по небесния таван.
Всяка нощ е черно було ...

РОЖДЕНИЕ
Щом всичко е отдавна назовано,
щом има име всичко под небето,
как бих нарекъл тая сляпа рана,
захапала с беззъба паст сърцето? ...

Грешна съм!
Пред пустата ми съвест,
че още пускам го в съня си,
в мечтите си, в топлата постеля.
Грешна съм! ...

---
Колко време, разпръснато в релси
и в оскъдно-минутните дажби.
В лесни думи във връзки нелесни
губих нощи. И дните си даже. ...