За мъртвите остава тишината,
догаряща във свещи… По Задушница…
Пречиства ли тревогите Земята?!
Дори зората странно е заслушана
във този миг, през който се прощаваме. ...

Следобед
Не успях в тоя пламнал от слънце
следобед да окъпя душата до блясък!
Как искряха в стъклата очите на дявола,
ослепявах от тях и въздишките влачех... ...

Обичам те!
Лудо,страстно,безнадеждно,
отчаяно,погубващо и нежно.
Обичам те!
До болка, до безкрая, ...

Очакваш ме... но как да се завърна –
душата не е плът, живее в нищото!
Как с призрачни ръце да те прегърна
и огън да разпаля във огнището?!
Да бъда с теб и в нощите, и в дните... ...

JenCarlos Canela – Tu Veneno
Como olvidar que no puedo vivir un minuto sin ti
debo aceptar que te llevo clavada muy dentro de mi
como dejar de quererte aunque aveces me hagas sufrir
debo inventar una formula para seguir. ...

Ела
Любов жадувана, любов неземна -
ела в душата ми, ела при мен!
Бъди зора сияйна, съвършена,
бъди опора нежна в моя ден! ...

Безпринципни и безгръбначни,
о, лицемерни същества...
Тъй неморални и прозрачни,
не ви ли вече досрамя?!
Днес срещу някой плюете отрова, ...

По шепота на брезите разбрах,
че си прочела стиховете, които написах
върху избелялата риза на вятъра.
По тънките глезени на надеждите
със сини мъниста завързах ...

Тъй бързо ти ме впечатли,
поглеждайки само в моите очи,
наясно съм, че има пръст съдбата,
срещайки ни двамата в тълпата!
Аз радвам се, че срещнах те сега, ...

Отминаха коледните и новогодишни празници. Животът облече сивия си костюм, въздъхна и с наведена глава излезе навън. Между блоковете имаше опасни заледени участъци от разтопения от предните дни сняг. Комшийката от втория етаж се бе разтупала с ролки на главата. Някакъв старец от съседните осеметажни ...

В сивия град улиците бяха оцветени от усмивките на минаващите жени.
Млади, стари, красиви или грозни… просто неотразими в този ден, когато проблемите са на заден план, а чувството, че са принцеси, доминира.
На фона на тези позитивно изглеждащи хора срещата с нея беше смазваща.
Някогашното най-красив ...

Понякога няма дъжд
и реките са слепи.
Облаците скучаят,
а вятърът е погребан.
Тогава аз и ти жънем тишината, ...

Просвещението е един от добродетелите, които човек може да притежава, стига да има желание. То е висша форма на познание и мъдрост, до което всеки човек трябва да достигне. Просвещението е дар на човек, който той никога не бива да пренебрегва или губи в живота си, тъй като то усъвършенства неговата ...

Не си отиват мъртвите от нас,
не, не си отиват до сетния ни час,
когато ще протегне ръката си баща ми -
към звездите да ме поведе
и конят еднорог ще чатка със сребърно копито, ...

На баба ми
С дълбока признателност
Ти си отиде.
Старата пейка осиротя и заплака
с последните стонове на прогнилото дърво. ...

Не се научих да си тръгвам пръв
и след раздяла в гръб все коленича,
превръщах се във идеална стръв
на всяко стрелнато по мен – Обичам те.
Така и не намерих верен път ...

На Левски духът е прероден,
че и сега сред народа върви,
който иска да е свободен,
днес да живее със свойте мечти.
Апостолът за Република свята мечта. ...

Добри познати.
(на Михаела)
Добре се познаваме с теб.
Отблизо, дълбоко, до болка..
Извини, че съм просто поет, ...

Червената роза мълчи
в ухания нежни увита.
Поглежда ме с топли очи.
Докосва със пръсти мечтите.
И спомени смеят се пак. ...

ПРИКАЗКА
Ти беше малка Пепеляшка,
принцът в мене припозна,
изпратих златната каляска,
подслон намери у дома. ...

"Съвършенството може да съществува само в съзнанието, но не и в действителността, защото действителността е сянката на съзнанието."
Когато за пръв път прочетох тази мисъл в една книга на Торвалд Детлефсен, изпитах разочарование от факта, че никога няма да постигна съвършенство, защото човекът не мож ...

Живея в смели контрасти
или следвам хода на черното,
гонейки яростни страсти
често се губя в последното.
После откривам дъгата, ...

Вътре в теб живее цвете -
ти не си жена...
носиш нещо съкровено,
но не знаеш за това.
Имаш истинска усмивка - ...

Ако избягам някой ден
и аз от този свят уютен,
ще бъде истински рожден
още от първите минути.
Назад, в първичния истинкт, ...

Такава съм, перуникова
омайница нощна,
пресекла неизбродимите мъглявини,
пясъчна спирала,
пометена от ураганите на пустинята, ...

Черната земя
Ах, земя! - На пропасти дълбоки,
на черни болести и мрачна светлина,
на битки и войни жестоки,
на гибел ясна и вечна злина. ...

Нямам цвете с любов подарено.
Празник, казват, че е, а не е.
Не, че нещо, но нещо в сърцето,
като кука отляво боде.
И какво му е празнично хора, ...

Аз съм само бучка пръст от тебе, земя,
носейки своята карма в чужда душа.
Плътта се скапва, но напред светлина,
път към други... след мен на света.
Ще се върна във тебе, земя. ...

В Божия дом
1. Тоз Съветник, нам честит,
тъй чудесен - Бог Велик,
нас събра ни в дома Свой,
за хвала и радостен покой. ...

Ние сме добре облечените бизнесмени.
Вижте ни как сме засмени.
Народът е агне, наближава Гергьовден,
ще му изядем месата в тоз нов ден.
Бойко, за твоята подкрепа ти благодарим. ...

Там някъде е моята душа
Пътечката си искам да застеля
с най-свежите, най-дъхави цветя –
свободни да преминете по нея,
под сини и под ведри небеса. ...

С влакче чудесно аз пътувам.
През прозорчето надничам
и виждам - крава в поле, дет′
крила няма, ала лети.
Посевите не блестят, ала ...

Видях черна дъга във светъл ден,
в топъл ден от слънцето осветен.
Краищата ù опираха планина
и засетите земи на долина.
На планината във подножието ...

Самото мероприятие, заради което бях в Изола, се проведе много стегнато - точно за 3 часа. Джейн и Бари (англичани) и Роджър (автралиец) като по часовник коментираха всички точки, които се прожектираха на слайдове. Бяхме 20-тина представители главно от Източна Европа, но имаше и финландци и португал ...