Страх? Болка? И тъга...?!
Не! Просто ревност и лице, обвито във съмнения...
Дали нормален бил съм, а защо нормалните пък да са те?
Една е истината, но е пръсната в хиляди изречения...
Да ти разкажа аз себе си? Добре! ...

Ако можех да пиша
или сносно чета
сто процента ще искам
да ми купят кола.
Баба много се кара, ...

Колко е силна тази светлина,
толкоз силно ли те заслепява тя,
ти не ме видя,
а бях там в нощта,
толкоз ли е силна тя???

Сладко и горчиво...
играят си сетивата търпеливо...
и изгубвам се в припряност, лакомия...
и дори в горчивото сладко искам да открия...
Сладко и горчиво... ...

Found myself just the other day
In the backyard of a friends place
Thinking about you
Thinking of the crowd you're in,
What you're up to, where you've been, ...

Няма защо да ви лъжа и въвеждам в някакво заблуждение, затова ще ви го кажа направо – аз съм един истински добър писател, но вие така и така ще се убедите в това. Поради моя голям талант съм и често търсен от всякакви медии и издателства, които вечно ме молят да напиша нещо и да ги спася от ужасяващ ...

Пътят на любовта е само един
и по него преминаваме всички.
За нас той е постлан с ефирен килим
от уханни цветя и лекуващи билки.
По него няма нападали, умрели цветя, ...

Закъснява много влакът.
Що ли случва се сега?
Пак ме кара да го чакам,
на перона, в самота.
Релсите мълчат смутени ...

Навярно и животът ми е вятърен...
Днес вятърът флиртува по учебник.
Разнежи се по бузите ти. Някъде
се скри след туй във теб. Като вълшебник.
Погали всяка гънчица по тялото - ...

Всичко започва както винаги с мечтата, която се превръща в сън, а сънят в птица, чувстваща съзнанието ти за клетка, клетка, възпираща порива на крилете, които с всеки свой мах заякват повече и повече, дорде не разбият своя затвор, за да понесат личността ти в магични светове. Но за целта тази чудна ...

Бездомни думи
Не ми се мисли надълго и нашироко. Така ми се живее.
Зората е кокетка, приластена от деня. Залезът е тъжният
им син.
Нощта е авангардна. В нея има неразгадаемо чувство. ...

Не искам да бъда мъжко момиче,
не искам да върша всичко сама,
уморих се да зная и мога аз всичко,
товари да нося на тез рамена.
Не искам да бъда винаги силна, ...

Октомври има хиляди лица –
само едно от тях изглежда златно.
В останалите, сведен над света,
Октомври рони сълзи непонятно.
Предложих чай, усмивка и съчувствие ...

Спри се, миг
Спри се, миг, не закривай луната,
нека грее красиво над мен –
да лекува омайно душата,
да е слънцето, няма ли ден... ...

МЛАДА ЛЮБОВ
Тя не познава във нивата с думите плевела.
Още не знае какво е пожар или сеч.
Морз от светулки изпраща по тъмно и ревностно
пази гърба си от стара любов и от меч. ...

БАСНЯ
СТАРИЯТ БУЛДОГ
Един булдог
от ранг висок
започна странен, досущ човешки ...

Будилникът подгонва тишината.
Настойчиво напомня за часа.
Прокраднали се сенки по стената,
пролазват и безформени растат.
Денят е тук. Пореден и известен. ...

В миг на нежност
В този миг, когато нежността ти пламти,
светът изглежда като за двама направен.
Времето лудо покрай нас лети ли, лети,
а този миг е като от песен изваден. ...

Подзаглавие:
"Маймунките в мен, малки мръсници, весели лудетини!"
(весел, игрив, дори малко еротичен разказ)
Ще спомена само, че сцената на действието се развива в Сл. бряг. Малко кафе лоби в един средно луксозен и не много голям хотел. По-настрани от шумотевицата на карнавалното избесняло шествие н ...

Шушука листопадът и разказва
невероятни, невъзможни тайни,
а Есента ги скътва в цветна пазва.
Предчувствия за мигове нетрайни
започват лекичко да се възраждат ...

Отново е есен.
Слана ще попари
пожълтели дюли,
гората ще навлече,
своята нова премяна ...

Можем без богатства и кюлчета злато,
без скъпи яхти и нови кабриолети.
Ти си пролет, а аз ноемврийско лято.
Щастливи сме само с душите си слети.
Чудесно и неповторимо съчетание - ...

Снощи сънувах, че съм мамут –
последният оцелял,
а хората ме търсеха да ми стиснат ръката.
Скрих се в една самотна къщичка
някъде из прерията на Драгодан. ...

Заболя в нея древното чувство.
Падна мрак. В тишината прегракна
от надвикване нямо със пустото.
Измори я безкрайното чакане.
От въртене дойде ù до гуша. ...

Скитникът спря до кофата уморен и гладен. До него стоеше и сянката му, която вече бъркаше вътре в търсене на нещо за вечеря. Похапнаха сладко и си поговориха за изминалия ден под светлината на уличните лампи. След това помълчаха заедно в знак, че вечерята е приключила. По някое време човекът стана и ...

Цената на златото се покачи на фона на намаляващите заради световната криза заплати. Арктически студ скова Централна и Западна Европа за сметка на Балканите, където бе истинска пролет. За щастие на българския пенсионер, който и тази зима няма да получи коледни добавки. И на българския служител без т ...

Любов, любов... като война си –
все някой се оказва наранен!
Какво си всъщност и коя си,
защо попадаме във твоя плен?
Безспорно е, че си велика сила – ...

За трети път в арабските емирства
със баскетбола ще съм, във Дубай...
Арабите си позволяват и немирства,
с парите са си изградили рай!
Насред пустинята те са се настанили, ...

Октомври
Беше октомври. По улиците нямаше жива душа. Само няколко самотни врабчета подскачаха омърлушено и търсеха подслон. Едно момиче бавно се изправи, побутна тежката дъбова врата на малкото квартално кафене и усети върху кожата си първите капки на хладния есенен дъжд.
„Когато се срещнахме, нямаш ...

И когато ослепях
за съботните страсти,
подир истина и грях,
прошка и причастие,
ме привика тук нощта, ...

Костенурчо тръгна на разходка,
но не щеш ли, срещна нашата игрива котка.
Ето скочи върху неговата къща -
ужас, къщата по гръб обръща.
Костенурчо слаб е с нея да се бори, ...

Почукай на вратата ми, ела!
Не стой на прага със нозе премръзнали.
Обичам те! Така ли не разбра,
че с теб завинаги ще бъдем свързани?
Че бягството ни в чуждите покои ...

Кафе през нощта...
Кафенце късо съм, горча.
И утринна, и делнична, и крива.
Не от шампанско съм искра,
но вън е още нощ красива... ...

Гръд разголила в тълпата,
съблазнителна, неустоима,
определила си за час цената,
ненаситна и неутолима.
Непрестанно искаща във дар ...

Запей ми, циганко
Хайде, циганко, запей ми,
твоята объркваща песен запей!
Очите ти черни, големи
нека да погледнат в мен. ...

Отмина времето на пясъчните замъци,
отдавна свършиха вълшебните слова,
в очите не горят онези пламъци,
но още скрито вярвам в любовта!
Защо пък „скрито”, явно вярвам! ...

Бойко влезе в учебник по история.
Разлисти ученичка книгата, отвори я.
Що прочете там, представете си-
как Бойко напада враговете си-
тройната коалиция за некадърността му е виновна. ...

Напук на всичко и всички.
Напук на всички дребни душички.
Напук на теб. Напук на него.
Напук на нея. Писна ми от голямото ви ЕГО!
Напук на съдбата. Напук на живота. ...

---
Самотна вечер... в сенките крайбрежни
мълчеше, поприведен над дълбокото,
облечен в бяло мъж и с груба нежност
се гледаха на бурята с окото. ...