Ниската закръглена селянка Фанка чакаше търпеливо влака на безлюдната гара поне два пъти в годината. Той пристигаше с шума от спирачките, тя премяташе бархетната торба от едната в другата ръка и се спускаше напряко през коловозите. Бързаше да изкачи стълбите, устремена, тиха, безропотна като добиче, ...

Кому си нужна
Кому си нужна ти –
поемаща със шепи
хапове,
за да заспиш? ...

Страх ме е да съм луда...
Внезапно се оказах в глъбта
на този ден, в сеното на нощта,
потънах в сняг и стенещи улици.
Стягат ме спомените, сухата степ, ...

Изпратиха му съобщението по скайпа. Издъхнала. Няма я. Да я няма, за нея така е най-добре. Като я видя за последно, си спомни колко е страшно да си жив. Като я видя, разбра, че години наред животът ù се е нижел в очакване.
Чакала го е да се появи, догонван от прахоляка на селския път, дето така и не ...

На Дафина
Толкова сълзи съм изплакала -
никой не избърса моя сълза.
Толкова радости съм очаквала -
никоя - неизстрадана. ...

Бойко, новият Пеле,
играй в поредното мачле.
С префинен къч
вкарва гол от тъч.
Тъй генералът дунди ...

Твоето лице прилича на атласа географски –
косо режат паралели, а на кръст – меридиани.
Всяка бръчица е спомен за тъга. Или за ласка.
Нито мисъл за раздяла. Нито намек за покана.
Слаб ми е и този диоптър. Паметта ми – късогледа, ...

Луна красива и невинна, озаряваш
с нежния си блясък нашите сърца,
да можеше като нея
невинна да бъде и моята душа.
Подведена и измамена от съдбата, ...

ПОД СЛЪНЦЕТО ПРЕЗ КЪСНИТЕ НÒЩИ...
Със децата на игри
ще играем до зори
през лятото жарко,
под слънцето ярко! ...

Понякога е твърде късно
Събуждам се принудително от шума на дрелка, чийто свредел се забива сякаш в мозъка ми, а не в онази проклета стена. Съседите правят ремонт. Искам да крещя, вместо това се протягам към голямото копче на черната кутия, която побира целия ми съзнателен живот. Отивам в банята, за ...

Ти си моят благослов!
Топлина раздавам, обич, страст, утеха,
с тихи стъпки нежно галя твоят ден,
от вечност - душите си принадлежеха,
със теб потъвам и изгарям прероден! ...

Маня пресече улицата припряно, стъпи на тротоара и автобусът пристигна. Беше се замислила и не виждаше никой, не чуваше какво говореха другите пътници. Мислеше си за своите неща. Трябваше да отиде на проба, шиеше си палто, че старото се беше поизтъркало вече. Трябваше да вземе детето от детската гра ...

Брега достига корабчето бяло–
навярно рая земен съм открил!
В Бразилия преди насън съм бил–
за този миг сърцето е копняло!
За Рио де Жанейро през нощта! ...

12- ти август, четвъртък 11ч. 30мин.
- Ти знаеш ли, че нашият непрокопсаник почти цял месец не е ходил на уроци по математика. Напразно съм си давал парите. Това говедо няма да успее да завърши и основно образование, помни ми думата.
Евгени беше свъсил вежди, зачервил бузи и стреляше ли, стреляше с ...

Нали ти казах, че ще ме забравиш?
Тогава се усмихна и отрече -
не можело да стане... Ала стана!
Там - в миналото някъде, далече -
там някъде си хвърлила баласта. ...

Може би просто си станал със седалищните си части нагоре тази сутрин. Може би просто животът ти е гаден. Но е факт, че мразиш всичко и всички и не можеш да се зарадваш на нищо. И по цял ден мрънкаш и се оплакваш, вместо да се опиташ да промениш живота си. Ако това е така, не се притеснявай, не е сер ...

Къде се намираш
в този късен час,
защо не се прибираш,
защо не си у вас?
Защо не отговаряш, ...

Да трупаме вещи, нека трупаме още!
Дали са ваш'те или наш'те -
значение няма никакво!
Да трупаме още кости и мощи,
да трупаме тонове, но от тях какво? ...

Обичам този тръпен свят,
бил млад той, хубав, стар и грозен,
че аз от чувства съм излят
във мирни дни и век тревожен.
Обичам туй поле във цвят ...

Лято е, а не го усещам такова.
Топло е, но не усещам лъчите дори.
Мечтите ми - те са сякаш част от зимните дни.
Иска ми се да имам детско безгрижие,
с безбройните сини мечти. ...

Във слънчевата пита
аз живея -
не мед,
а слънчеви лъчи
във нея ...

Две истини
I
Един живот - досадно кратък.
Един живот - цинично сладък.
Зад ъгъла, ухилен, дебне краят. ...

Легенда за русалката
Във сърцето на стара и гъста гора
синьо езеро плиска вълни,
а до него стои си русалка една –
надалече се взира с очи. ...

Със нежни пръсти ме докосва,
рисувайки картини без масло,
душата ми с карфици тя тропосва,
сърцето ми е захарно цвекло.
С коси от злато ме повива, ...

Обеща ми морски залез
Пътека лунна светлина
И топъл пясък под краката
И нежен бриз във моята коса
Обеща ми полъх нежен ...

АКАЦИЯ
До прозореца
акацията бяла
на кичури е
цветове наляла. ...

Тиха е нощта.
Звездите - сребърни очи,
а луната усмихната мълчи.
Морските вълни
целуват с нежност ...

ЧАСОВНИК
Непрестанно стрелката на часовника се върти.
Часовникът си знае само: тик-так,
след малко току-виж Слънчо своя път ще извърви
и вред по земята ще настане мрак. ...

О, как се радвам, че те имам!
При тебе винаги ще спра!
Дори край нас да има зима,
цветя за теб ще набера!
Смирен до тебе ще остана, ...

Лутах се, изгубих се сред лица, думи и времена, с притисната в длани глава, силно стиснала очи, всели се в мене мракът, през който тръгнах, търсейки думи едни, в книга богата, с корица наподобява гълъбови пера, паднали нейде в гъста гора, и щом тях намеря, мисля си аз, до гълъба паднал ще стигна тог ...

Instrumental.

Нося любов
И щом любовта в себе си нося,
и щом радостта с мен върви,
ще бъда най-добрата,
ще бъдат дните ми пълни с мечти! ...

“... аз чувам как с неясен глас ме вика
пръстта при нея да се върна пак.”
Андрей ГЕРМАНОВ
От кал създадени – в калта накрая
ще си отидем, зли или добри. ...

Папаз дере не бе от онези планински села, в които можеше да се видят нисичките и порутени, почти сляти със земната повърхност църквици. Както и духът на хората, дошли от всевъзможни краища и по всевъзможни причини, тук християнските храмове събираха мащабността и величието на предците, традициите и ...

Появи се някъде от там,
появи се с целия си плам
и разбрах аз, без дори да я погледна,
че в живота ми
тя ще е единствената и последна! ...